Мади 🐺 🌒 🐺

първи ден в училище

С Айзък се качихме в метрото и си намерихме места. Бяхме се уговорили да отидем заедно на училище. Вълнувах се от това как ще ме приемат съучениците ми, но най-много исках да се запозная с онова момче Кевин. С приятеля ми се разделихме и аз влязох в стаята си,чувствайки се малко неловко сред зяоналите ме погледи. Бях подранила с петнадесет минути. Опитах се да седна на няколко места, но все ми казваха, че вече някой седи там, карайки ме да искам да си ходя вече. Накрая седнах до едно момиче, което се казваше Кара. Запознах се с част от съучениците ми и започна първият час. Беше хубаво, че не ме накараха да се представям пред класа и не ми обърнаха специално внимание, защото и това ми се беше случвало. Направи ми впечатление, че момичето до мен, Кара е много умно и отговаря на всички въпроси, които се задават от учителката. Супер, стоях до зубарка. В междучасието едно момиче на име Кристина ме покани да изляза с нея и приятелката и Мариса.  Прекарах междучадието с тях, опознавайки се взаимно. И двете си падаха по Джейк от класа ни, но бяха доста
срамежливи, което честно не избирах, винаги странях от такива. Вторият час минаваше, а Кевин все още го нямаше и се наложи да се примиря, че най-вероятно няма да дойде. По време на второто междучасие Джейк ме заговори.
- Мади нали?- попита ме, сядайки на чина ми.
- Да, а ти си Джейк? - намръщих се, бих направила скандал за тива в миналото даскало.
- Точно така. Ела при нашата групичка ако искаш?- посочи ми две разсъблечени момичета и едно  видимо нахалн момче.
- Добре - нямаше какво да губя.
- Хора, това е Мади! - представи ме театрално, което ми дойде прекалено престорено.
- Аааа новата изхили се едното момиче и се притисна до другото момче. Защо си я довел ?- държеше се надменно и се притискаше към гаджето си. Беше с толкова разкъсани дънки, че и стояха като парцал. Направо им се смеех вътрешно, но реших да ги потърпя още малко. - виждам, че си си намерила приятелка. - посочи Кара, която си четеше учебника по география.
- Да, имаш ли нещо против Кара? - скръстих ръце.
- Хахаха, зубарката се заяжда, колко забавно! - за коя се мисли, още отсега обмислях да ѝ смажа физиономията.
- Не съм зубарка и се опитвам да водя нормален разговор, май ти си тази която се заяжда и не ти чух името между другото! - заради такива като тях се отчайвах от училището.
- Хах името ми е Лили, а това е Карлос - посочи пича до себе си, но на него не му пукаше особено, че се опитва да се изфука с него.- ние сме заедно.
- Окей, но ако се мислиш за толкова яка поне може да облечеш нещо, което не ти стои като парцал - погледнах към дънките ѝ, наистина бяха като парцал, поне на нея не ѝ отиваха въобще.- за да Карлос не се срамува, сещаш ли се?
- Как смееш, малка пачавро?! - ядоса се Лили, а Карлос стоеше безучастен там. Другото момиче се беше отдръпнало от нас. Намеси се Джейк, опитвайки да оправи нещата.
- Лили не е нужно да се заяждате? - поне не обвини мен.
- Не мога да повярвам, че я защитаваш Джейк! Кевин ще те научи като се появи! - момичето се врътна и се отдалечи. Гаджето ѝ тръгна след нея без да изглежда особено впечатлен от станалото. Мхмм стана ми интересно, че тази беше приятелка с Кевин.
- Съжалявам за държанието ѝ.- погледна ме съжалително този пред мен.
- Няма нищо, не се засягам от хора като нея. - признах.
- Как така като нея? - попита учудено.
- Амиии тя е повърхностна и се интересува прекалено от мнението на хората, нали?
- Уоу колко бързо успя да разгадаеш Лили. - ухили ми се.
Следващия час имахме английски и учителката ме накара да се представям, предизвиквайки ме да мразя нея и предмета ѝ следващата година. Видях, че Лили си шушука нещо с другото момиче и май си говореха за мен, но честно не си ставаше да им обръщам внимание. Джейк ми се усмихна окуражително. Кристина и Мариса ме изгледаха странно, може би ревнуваха, че разговарях с Джейк, трябваше да им обясня, че ми е се тая за него. Мина и този час и имахме тридесет минути почивка. Айзък ми звънна да изляза с него да закусим.  Излязох с  него, но освен с мен явно се беше уговорил с една група момчета. Те също бяха от футболния отбор и не ме впечатлиха с нищо. Айзък беше много по-различен, когато беше с приятелите си. Почти не говори с мен , през цялото време обсъждаха някакъв мач, карайки ме да се чувствам ненужна за пореден път. Р миеше ли поне един човек да го е грижа!? Хапнахме сандвичи от близкото магазинче и влязохме в училището. Бяхме застанали до един прозорец, а те не спираха да говорят за някакви глупости. Стана ми малко скучно с момчетата и когато се огледах забелязах Лили и гаджето ѝ да стоят срещу нас и да си говорят тихо. Забеляза, че ги гледам.
- Какво да не би да ревнуваш- попита ме с усмивка на лице.
- Не, мислех си колко не ти отиват тези дънки и се зачудих дали Карлос е с теб заради ... Всъщност май няма причина да е с теб, все пак не те и защити миналото междучасие, нали.
!? - реших да се позабавлявам.
- Мери си приказките, курво!-извика, карайки ме да избухна от смях вътрешно.
- Нали бях зубарка, сега курва ли съм, окей. - засмях се.
- Сега ще видиш ти!- тръгна към мен, а Айзък застана помежду ни. Какво да не би да си мисли, че ще ме набие тази, да не сме пети клас?
- Лили, не се заяждай, взимай си приятеля и си върви.- каза Айзък посочи Карлос, който май беше истинска мишка. Не направи нищо, за да защити гаджето си, а само я хвана за ръката и я поведе по коридора.
- Ей Айзък, гей такъв, Кевин ще разбере за това и ще те направи на домат, ще видиш! - изкрещя Лили.
- Не си заслужава да се занимаваш с неговите приятели, Мади.- явно говореше за приятелите на Кевин.- Виждаш каква курва е Лили, а пък гаджето ѝ е мъж под чехъл. Не се занимавай с тях.- реших да го послушам, очевидно Лили беше загуба на време.
- Добре, хубаво. Аз мисля да влизам, ще се видим по-късно днес, нали?
- Да, разбира се.- той ми помаха и се разделихме. С приятелите му влязоха в тяхната стая, а аз в моята . Седнах до Кара и реших да я заговоря.
- Хей здравей, какво правиш?
- Уча.- отговори бързо.
- Аха. - явно не искаше да разговаря с мен. След малко Лили се появи и застана пред чина ми със скръстени ръце. Охх, на тази не ѝ ли омръзна?
- Май не си толкова смела без приятелчето си а?- каза с леко ядосан глас, а Карлос стоеше зад нея.
- Мисля, че съм еднакво смела с когото и да съм- отговорих спокойно.
- Мхм, виж какво повече няма да се заяждаш с мен, разбра ли?- тази пък.
- Коя си ти да ми нареждаш какво да правя.- изправих се, сядайки на чина си.
- Ако ми кажеш още една дума ще разкажа на Кевин каква тъпачка си , а той ще те постави на място- усмихна ми се фалшиво.
- Не знам какъв е този Кевин, но явно си доста отчаяна, за да му се оплакваш при положение, че си имаш приятел, който стои точно зад теб, между другото.- очите ѝ се ококориха и за миг изглеждаше объркана.
- Ще си го получиш! - почти изкрещя.- а ти какво ме зяпаш бе, книжен плъх? - изкрещя на Кара.- тя се изплаши и сниши поглед.
- Защо ѝ крещиш така, не ти е направила нищо. Явно си нямаш работа и се заяждаш с по-слабите  от теб а? По-добре се виж как изглеждаш и после обиждай Кара, със сигурност не знаеш и половината от нещата, които знае тя! - защитих съседката ми по чин. Лили ме гледаше втренчено, а класът беше заковал поглед в нас.
- Лили нали ти казах нещо, спри да се правиш на голямата работа, защото не си. - намеси се Джейк.
- Момичета не я слушайте, най-вероятно завижда.- уоу, нали бяха приятели, този започва да ми харесва.
- Кевин ще разбере за това, да знаеш! - сериозно ли  Кевин беше единствения ѝ коз?
- Да със сигурност ще разбере, колко си тъпа Лили, о чакай той го знае  отдавна.- с тези думи Джейк си тръгна, а Лили беше издърпана от приятеля си, който така и не проговори. Учителката влезе, а вниманието се разсея от чина ми. Всичко мина спокойно до края на деня. Преди да си тръгна Кара ми благодари срамежливо , че я защитих. Реших да се прибера с Айзък, който ме чакаше отвън. Знаех, че някои от моя клас са в моята посока, но предпочетох да не се занимавам с тях днес. Айзък беше с още две момичета. Оказаха се доста приятни и си разменихме телефоните. Разказах им за деня си и четиримата се смяхме на Лили. Накрая Айзък ме изпрати и се уговорихме да излезем с кучетата по-късно. До края на деня баща ми не се прибра, но аз не се притеснявах за него, вече бяхме говорили за това. Сънят не ме хвана дълги време, бивайки прокуден от мисли за мама, нов крайна сметка успях да заспя.