Мади 🐺 🌒 🐺

Дали го харесвам?

Очите му бяха яркожълти, но някак човешки, излъчващи съвсем доловими емоции. Той стоеше замръзнал на мястото си, сякаш не знаеше какво да прави с това, в което се беше превърнал. Погледът му беше прикован в мен, както моят в него. Вълкът приклекна. Беше много красив. Козината му беше по-дълга от тази на Стивън и ми изглеждаше по- мека. Приближих се до него с намерението да го докосна, но той се отдръпна.
- Няма да те нараня. - говорех спокойно, сякаш щеше да избяга всеки момент, но той остана на мястото си. Подадох ръката си към него и го докоснах по гърдите. Наистина козината му беше мека като коприна. След като я разроших забелязах,че под сивкаво белия слой има чисто бяла козина. След десет минути наслаждаване на мекия пух го погледнах в очите и забелязах, че са затворени. Изглежда се наслаждаваше или пък се опитваше да не ми отхапе главата, но ще заложа на първото.
- Добре ли си? - попитах, знаех, че нямаше да ми отговори, но можеше да ми даде някакъв знак. Отвори очите си и се втренчи в мен, просто ме наблюдаваше без дори да помръдва.

Гледна точка на Кевин.

Вглеждах се в това странно момиче, а през ума ми минаваха куп неща. Защо ме докосваше, как по дяволите не се ужасявяшв от трансформацията ми? Защо ме питаше дали съм добре и защо ми каза, че няма да ме нарани? Та нали аз бях опасният тук? Беше толкова странна, но и някак ме завладяваше. Не можех да отделя поглед от нея, сърцето ми препускаше лудо, но аз бях замръзнал, притеснявах се, че ако се размърдам, тя ще осъзнае какво чудовище докосва и ще избяга с писъци. Нямах идея какво се случваше. В колата беше толкова изплашена и сякаш искаше да избяга, а сега стоеше тук и се ровеше из козината ми.

Гледна точка на Мади

Изведнъж вълкът легна до мен и затрепери. Знаех какво да правя, наистина си помислих да наблюдавам трансформацията, но бързо се отказах като вълкът Кевин изведнъж се превърна в чудовище, което иска да ме убие. Свих се на земята и затворих очи.
- Съжалявам, няма да се повтори- чух гласът му. Погледнах го и видях жълтите му очи. Ноктите му бяха показани , зъбите също. Забеляза, че гледам вълчите му черти и се обърна рязко.
- Няма нужда да се криеш от мен.- опитах се да го убедя да се обърне.
- Не мога да се контролирам, за това изглеждам така в момента.- звучеше притеснен.
-Обърни се, моля те. - исках да го видя.
- Не, виж трябва да се махнеш от тук, късно е. Отиди в къщата си и стой там.- защо искаше да ме изгони? Приближих се до него и го хванах за ръката с вълчи нокти. Мигновено се обърна към мен, в погледа му имаше огромна изненада.
- Какво правиш!?- очаквах да се ядоса, но по-скоро беше изненадан.
- Защо се криеш от мен, нали знаеш, че рано или късно и аз ще се превърна? - попитах, опитвайки да спечеля доверието му.
- Да, но все още си човек и аз нямам никакво право да те плаша.
- Не ме е страх от теб, Кевин, ако беше така нямаше да се съглася да дойда с теб в гората по това време.- признах.
- Добре ще те изпратя до къщата ти.
- Хубаво...може ли да хвана ръката ти? Тоест да видя ноктите ти?- това беше най - неловкият момент на света.
- Предполагам...- подаде ми ръката си, а аз хванах огромните нокти.- искаш ли да ти покажа още нещо?- попита леко засрамено.
- Да, разбира се.-какво ли искаше да ми показва?
Кевин издърпа ръката си от мен, но не беше грубо, а някак внимателно. Отдалечи се, сви китката си в юмрук и я тръсна рязко надолу. От мястото, където са кокалчетата се показаха еднометрови, жълти като очите му нокти. Веднага си спомних за онзи филм Х- men. Бяха същите, но изглеждаха някак красиво, може би заради ярко жълтия си свят. Не се изплаших, даже напротив, поисках да ги докосна. Приближих се, скъсявайки дистанцията помежду ни и прокарах пръсти по ноктите. Бяха горещи и много остри.
- Съжалявам, не мога повече.- каза и прибра ноктите.- изплаших се, че съм му причинила болка.
- Заболя ли те? - попитах разтревожено.
- Не, спокойно просто се научих да го правя преди едва седмица и ми е трудно да го задържа пуснато.
- Значи не ти причинява болка?- попитах по-спокойно.
- Не, всичко е наред, но трябва да те помоля нещо. - беше му неловко.
- Какво?
- Не казвай на Алфа, че аз съм ти го показал.- беше притеснен.
- Оещавам- усмихнах се, а той се успокои.
- Изкаш ли да те изпратя до къщата ти, все пак е късно. - предложи.
- Добре.- тръгнахме, но след малко се препънах и щях да падна, ако той не беше използвал скоростта си и не ме беше хванал.
- Добре ли си?- защо се тревожете толкова за мен? Забелязах, че след като се превърна се държеше ужасно мило с мен, даже ми се стори, че се срамува. Предпочитам този мил и внимателен Кевин, а не грубия и раздразнителен.
- Да, благодаря ти, често ми се случва.- признах.
- Еее...ако искаш утре може пак да прекараме време заедно.- попита когато стигнахме до къщата. Почувствах се страхотно от това, че иска да стои с мен, със сигурност и аз исках същото.
- Съгласна.- той ми се усмихна и се разделихме.
Часът беше единадесет, наистина ли сме прекарали толкова време заедно? Явно не съм усетила кога е станало толкова късно, времето с него минаваше ненормално бързо. Огледах се за Рафи, но го нямаше. Реших просто да затворя и да проверя дали е пред врата след час.
Не бях гладна и за това се излегнал на леглото си. Моментално Кевин се нанесе в мислите ми. Днес беше толкова различен, пълна противоположност на това като което ми го представиха, е поне след трансформацията де. Явно бях права, зад ядосаната и вечно недоволна обвивка се криеше едно внимателно и загрижено за мен момче. Колко ли пъти днес ме попита дали съм добре? Защо в момента мислех за него по дяволите, има ли шанс да го харесвам поне малко? Определено е така. Караше ме да се чувствам много странно, може би защото е вълк, но знаех, че има и нещо друго.Нямах търпение да разбера какво ще стане утре.

Гледна точка на Кевин

Върнах се в гората и се трансформирах. Тичах колкото се може по-бързо. Споменът ме убиваше, тъкмо свикнах с живота си на химера и ето, че всичко пак се обърка. Защо се случва на мен, по дяволите, защо точно моите родители? Не съм мигнал откакто се случи, но пък за разлика от това имаг чувството, че съм си изплакал всички сълзи, макар че ако бях в човешката си форма най-вероятно щях да ревна като малко дете. Мразех това, мразех слабостите си, а ето, че се появи Мади и ме накара да се чувствам слаб. Не стига, че нашите са мъртви, а и тя ме изтръгва от състоянието на вледенение към останалите, което намалява болката ми. Сега всичко ме връхлетя изведнъж, заради Мади е, но знам, че не мога да съм с нея. Причината не беше, че тя е човек, защото съвсем скоро щеше да стане вълк, а това, че вече съм неспособен да допусна някого до себе си, да обичам. Днес се случи нещо, почувствах нещо, за първи път от толкова време имах чувства и то хубави. Смятам да прекарвам повече време с нея, независимо от това, че ще ме боли, независимо от това, че ще чувствам болката от загубата на семейството си, важното е, че ще усещам и онова невероятно чувство, което днес предизвика у мен.