Мади 🐺 🌒 🐺

Ретроспекция

        Гледна точка на Кевин

Тренировката беше много изморителна и аз исках просто да си отдъхна. Върнах се при къщите, но нея я нямаше, явно Мади пак тренираше някъде с Деймън. Тази мисъл първоначално ме изкара от кожата ми, но след това ми стана още по-мъчно като Мади не ми казваше, а дните си минаваха.  Още по-лошото беше, че ме лъжеше с някакви банални истории и ми нямаше доверие. Това, което чувствах не можеше да се обясни, не бях само тъжен, но и някак предаден, предаден не от това, че тренираше с него, а от това, че ми нямаше доверие и ме лъжеше право в очите. Наистина ѝ се доверих и ѝ казах някои неща за родителите си, които не бих казал на никой друг за нищо на света, обещахме си, че можем да си споделяме всичко, заведох я на моето място, на което не допусках никого, позволих си да се променя за нея и някак станах по-мил дори към останалите, но не, тя продължи да ме лъже и знаех, че в този момент тренира някъде в гората с него. Това, което изпитвах към Деймън не можеше да се опише. Не го разбирах този човек, гавреше се със смъртта на родителите ми и ме нараняваше умишлено с това, а доколкото си спомнях когато бяха живи с татко бяха нещо като приятели. Понякога се държеше с Мади така, сякаш ще я нападбе и нарани, но никога не го правеше. Опитвах се да я защитя от него, но тя на няколко пъти ми каза да си вървя, за да останат заедно и ме лъжеше, за да тренира с него. Много добре знаех, че Деймън не тренираше с никого, а само и единствено с Алфа, защо ще иска да го прави с нея и защо ако смяташе да я нарани не го праврле докато бе сам с нея. Деймън брше наистина странен човек и не бях сигурен дали инстинктът ми да защитавам Мади не бе причината тя да се отдалечи от мен. Първоначално даваше признаци, че ме харесва дори малко, но сега имах чувството, че ме приема като...като най -добър приятел? И аз не знам. Това, което чувствах към нея бе нещо по-силно от чувствата ми към което и да е друго момиче и първоначално наистина вярвах, че и тя ме харесваше, но сега ...и аз не знам. Това, че ме прегръща за поздрав и, че ме лъже най-безцеремониално ме навеждаше на мисълта,че за нея съм поредния член на глутницата, с когото се е сприятелила и нищо повече. Или пък аз бях виновен за това. Трябваше да ѝ покажа чувствата си много по-рано, но ме беше страх да не ме отхвърли. В училище винаги се държах като задника, на когото не му пука и, който получава всичко, но никога не бях споделял истинските си емоции. Когато ѝ казах за мама и татко на моето място се почувствах някак освободен, освободен от тежкия товар на самотата и мисълта, че аз съм виновен за всичко. Мади тогава ме разбра, може би защото и тя беше изгубила родител или, защото ѝ пукаше поне малко за мен, но наистина тогава се почувствах специален за нея, а прегръдката, която ми подари в онзи момент, когато се разплаках беше незаменима. Да, тогава си казахме, че можем да си споделяме всичко и, че ще си имаме доверие, а аз бях убеден, че я харесвам и, че тя изпитваше нещо подобно към мен.
Сега бе различно, моите чувства бяха на лице, но за нейните не знам. Решен бвх да направя крачката и когато се върнеше да говоря с нея и да ѝ кажа какво чувствам, дори и тя да ме отхвърлеше. Можех да предложа да останем приятели, но поне нямаше постоянно да се самозалъгвам, че изпитва нещо към мен. Знаех, че трябваше това да стане по-рано, но тогава не осъзнавах нищо. Сега сме в опасност, а след два дена дори можеше един от нас да умре, да ДА УМРЕ, наскоро го осъзнах и наистина исках да и призная всичко преди да дойде пълнолунието.
Сега си стоя тук, пред нейната къща, чакайки я да се прибере. Вече беше седем часа и слънцето залязваше, но нея я нямаше, колко ли дълго Деймън щеше да я занимава. Мина ми през ум да тръгна да я търся и, че той можеше да я нарани, но се отказах, това беше глупаво, най-много да ме изгони отново. Просто си стоях пред вратата ѝ и я чаках, за да ѝ признаех най-истинските си чувства, никога не бях мислил, че това ще се случи, но ето ме тук, загледан в кръглата луна и голите клони, които вече изглеждаха толкова мрачни. Чаках я сигурно с часове, но нея я нямаше, усещах аромата на променящата се гора, променяше се от светлия и слънчев ден в мрачната и тъмна нощ. Група прилепи преминаха над мен, но аз трябваше да остана и да я изчакам.
Вече сигурно беше десет часа, когато към мен се приближи познат аромат. Ейдън, какво ли правеше тук?
- Какво правиш?- Попита ме.
- Нищо, почивам си.- Нямах намерение да му казвам истината, определено не и на него.
- Тук? - Беше учуден.
- Чакам Алфа, да говоря с него.- Излъгах.
- Искаш ли да те заведа при него, знам къде е? - Предложи.
- Ще изчакам тук! - Казах по-грубо.
- Аха.- Той си тръгна.
И така чаках. Мади я нямаше. След известно време не издържах и реших да я потърся и поне да видя отстрани какво правеше. Знаех, че си беше шпиониране, но и тя ме лъжеше, не бях единственият, който щеше да излъже тук.
Търсих ги доста време и на няколко пъти губех следата на Мади. Разбрах, че са били до едно от селата, където са се нахранили, а след това следата продължаваше в гората. Продължавах да я следя, докато не чух приглушен разговор с вълчия си слух. Приближих се, заставайки така, че вятърът да не отнесе миризмата ми до тях и да не ме усетят. Скрих се зад един бодлив храст и насочих слуха си към тях, съсредоточавайки се върху отделните думи. Направи ми впечатление, че не си викаха, не се караха, Деймън не се заяждаше и не се биеха. Те просто си говореха, сякаш като приятели. Щом се заслушах по-внимателно разбрах за какво става дума Деймън и разказваше някаква история за предишната си глутница, как са надхитрили някакви кучета или нещо такова. Исках да остана и аз да я чуя, но ми направи впечатление, че Деймън сякаш поглежда към храста и помислих, че ме беше усетил. Реших да се махам преди да съм оплескал всичко и тя да не намразеше. Измъкнах се безшумно и се затичах обратно към къщите. Е, добре щом иска да му слуша историите, добре, аз щях говоря с нея утре и щях да ѝ кажа всичко .
На следващата сутрин Алфа ни викна да тренираме и аз естествено отидох, наистина трябваше да говоря с Мади, но явно щеше да е по-късно, най-вероятно през нощта или утре сутринта, ако решеше да спи.

Хора, ако имате някакви въпроси по историята или каквито и да са въпроси, питайте.