Мади 🐺 🌒 🐺

В пещерата

- Добре, какъв ти е проблемът?!- Попитах го грубо.
- Ти си проблемът и твоето его. - Отвърна ми по същия начин.
- Моето его, ти си този, който е на моя територия и, който ме домъкна в тази пещера.- правех всичко възможно, за да задържам глада си и да изглеждам сериозна.
- Хаха, е тук вече ме уби. Даа аз със зъби и нокти те докарах тук, нали?- Засмя се.
- Не, но твоята сестра ме доведе и дори ме помоли за помощ, за да баща ти остане жив, а ти какво, би го оставил да умре вместо да помолиш за помощ, нали? - Озъбих се.
- Ти не можеш да му помогнеш, не можеш да помогнеш на никого, дори на себе си.- Говореше съвсем небрежно, сякаш обсъждахме портокалите в магазина.
- Аз съм си добре, благодаря.- Опитах и аз да се усмихна, но май не ми се получи.
- Даа, със сигурност си супер, изгуби територията си изгуби, абсолютно цялата си глутница, а сега е ред и да ми се подчиниш и аз мисля, че това е супер,...но за мен. - Мразех го.
- НЕ СЕ ПОДЧИНЯВАМ НА НИКОГО!- Показах вълчите си очи и му изръмжах с гласа на Алф.- И за твое сведение Кевин е моята глутница.- Знаех, че последната седмица коренно си бях променила мнението за Кевин, но сега наистина само той ми беше останал.
- Кевин даа,... той се присъедини към мен.- На лицето му се появи най-мазната усмивка, която бях виждала.
- Ха, как ли пък не, направо ти повярвах. - Извъртях очи.
- Ако щеш вярвай!- С тези думи ми обърна гръб и излезе.
Не вярвах, че Кевин се бе присъединил към него, не можеше да е чак такъв предател. Коремът ми протестираше от липсата на храна и най-вече на, човешка кръв. Също така бях много жадна и се чувствах много уморена. Да, но защо трябваше да се чудя дали ме бе предал, можех просто да се превърна и да свържа съзнанието си с неговото, естествено ако все още бе от моята глутница. Трансформирах се и се изправих на четири крака. Веднага опитах да свържа съзнанието си със своята глутница, но нищо не се получи и затова го насочих конкретно към Кевин. Нищо не стана, сякаш не можех да се свържа с него. Едновременно се почувствах много слаба заради това, че наистина бях сама, но и ме обзе яд заради този предател и страхливец. Е сега вече бях сама. Не знаех какво да правя, всичко около мен беше тъмно и мрачно, а мястото беше огромно. Чудех се дали да тръгна по някой от тунелите и да видя къде ще изляза и ..поне да потърсех храна, защото коремът ми не спираше да къркори. Излязох от мястото, на което се намирах и тръгнах по един тунел. Отвсякъде пещерата миришеше на чуждата глутница и аз не знаех накъде да се насоча.  Придвижвах се бавно, защото бях на щрек и главно се ориентирах по обонянието и слуха си. Изминах около двеста метра когато чух приближаващи стъпки. Козината по гърба ми веднага се наостри, когато усетих познатата миризма, това беше Кевин. Не знаех как да реагирам на приближаването му, но бях сигурна,че нямаше да го посрещна весело. Продължавах да съм на щрек и да го чакам да се появи. Беше все по близо и накрая видях човешкия му образ в тъмнината. Приближаваше се бавно и внимателно.
- Мога да обясня.- Каза той. Трансформирах се, за да можем да разговаряме.
- ДА ОБЯСНИШ КАКВО!- Показах червените си очи, заплашвайки го.
- Всичко.- Каза той и опита да продължи, но някой се появи при нас. Даа..това беше сестрата на онзи ужасен Алфа, а с нея беше някакво друго момиче, горе-долу на нашата възраст, но с тъмно руса коса. Тримата с Кевин си размениха по един поглед, а след това мимичето...Кейли кимна на останалите двама и те излязоха.
- Ела с мен.- Насочи вниманието си към мен.
- Вече не искам да идвам никъде с теб.- тръшнах се, наистина това, че я последвах първия път ме дърпаше още по-надолу.
- Ще ти дам храна, вода и твое място, но все пак ти си решаваш.- Това момиче излъчваше самоувереност, но аз мисля, че бях по-силна от нея.
- Ако ме опиташ да ме измамиш ще си платиш.- Показах червените си очи.
- Ооо, я стига ясно е, че тук си сама, пък и аз не съм ти враг.- Каза спокойно и тръгна на някъде.
- Не искам да ми даваш мое място, искам да се махна оттук и да потърся глутницата си.- Казах.
- Даа.- Погледна ме.- И аз искам това. - Каза.
- Какво искаш!? - Ядосах се.
- Да спася глутницата си.- Отговори Кейли.- Да не мислиш, че не са заловили и част от нашите, да повечето са мъртви, но има и заловени, а ние се спасихме.
- Спасили сте се, как?- Стана ми интересно все пак бях разбрала от Деймън, че те са се били с ловците веднъж, а после станах свидетел на второ сражение, чудех се как са останали толкова много.
- Имахме план, но се обърка. - Намръщи се.
- И какъв беше? - Явно не е бил лош.
- Да се съюзим с вашата глутница и да ги победим, но вие явно не сте разбрали, че ще нападнат по-рано, нали? - Попита ме.
- От къде да знаем, че искате съюз?- Сопнах се.
- Татко изпрати съобщение на твоя, но може би не е стигнало навреме. - Тя се замисли.
- Да и имате ли идея къде държат живите, ако въобще има такива? - Трябваше да разбера на ваяк цена.
- Може би, но ни трябват силни бойци и за това трябваше да те намеря, все пак си дъщеря на баща си. - Гледаше ме изпитателно.
- Ако се съглася да се бия ще спасим ли и моята глутница? - Попитах.
- С Тай мислим, че държат химерите на едно място и, че по някакъв начин изсмукват вълка от тях. - Това не звучеше реално.
- Как така го изсмукват? - Учудих се.
- Не ти ли прави впечатление, че не можеш да се свържеш с никого от тях каквото и да правиш? - Попита ме.
- Даа, забелязах го, но вие от къде знаете? - Може би тя щеше да ми помогне.
- Не можем да ти кажем, не и докато не се подчиниш на Тай и не станеш част от глутницата. - Направо ми дойде да ѝ се изсмея.
- НЯМА НАЧИН!- пак ме ядоса, но поне получих надежда за татко и останалите.
- Ти решаваш, но знай, че ако не нападнем скоро може да стане прекалено късно за тях. - Не знаех какво искаше да каже с това.
- В смисъл...
- Могат да ги превърнат в хора ако прекарат прекалено много време там, а после няма да са им нужни и ще ги убият. - Звучеше категорична.
- И ние имаме убежище.- Казах.
- Какво? - Явно не го знаеше.
- Имаме безопасно място и живи хора там, можем да ги включим по някакъв начин. - Замислих се.
- И къде се намира това? - Попита любопитно.
- Няма да ти кажа просто така. - Заявих.
- Какво искаш? - Въздъхна.
- Няма да му се подчиня. - Не беше толкова много, нали?
- Нямаш друг избор, можеш да спасиш своите само с нашата помощ, а ние се нуждаем от още една силна Алфа, трябва да си помогнем взаимно. - Най пропусках нещо.
- И защо да трябва да се подчинявам на когото и да било? - Ето това е
- Защото...той така иска. - Пфф.
- Тайлър ли? - Този за кого се мисли?
- Да, но няма значение, е стигнахме.
Тя отмести един голям камък с ръце, а отвътре се разкри гледка на много банки с кръв, натрупани една върху друга. Без да мисля за нищо просто се нахвърлих на червената течност и пробих със зъби плика, поглъщайки всичко.

Май тази глава беше малко слаба, но точно днес нещо не ми се пишеше и за това стана така.
Пс. съжалявам ако има разочаровани.