Мади 🐺 🌒 🐺

Страхливата Лиза

Събудих се към четири сутринта със страшни болки навсякъде. Изтичах навън и паднах на земята, трансформирайки се. Цялото тяло ми се беше схванало и ме болеше ужасно. Май не беше добра идея да заспивам. Гората беше притихнала, нямаше чуруликащи  птички нито тичащи елени и сърни. Не чувах нищо освен звука на вятъра и на движещите се корони на голите дървета, обхванати в мрак. Мракът беше и удивителен. Не ме беше страх от тъмната гора, а напротив, наслаждавах се на тишината и спокойствието. Тогава извъртях вълчата си глава към небето. Това беше нещо специално за мен. Черният небосвод беше покрит с милиони малки звездички, които му придаваха светлина, но нещото, което всеки път ме впечатляваше беше луната. Беше запълнила малко повече от половината на кръглото си очертание. Замислих се как преди не съм забелязвала колко удивителен е нощния пейзаж.
Докато се наслаждавах на природата баща ми свърза съзнанието си с моето и ме попита защо съм вълк. Обясних му как съм се събудила, а той ме повика при себе си в гората. Тичах покрай тъмните сенки на дърветата около тридесет минути. Баща ми ме чакаше загледан в луната, също като мен преди да тръгна.
- Погледни, Мади, не е ли красиво.- загледах се в небето заедно с него.
- Уникално е. - изпратих мисълта си.
- Скоро ще преживееш първото си пълнолуние.- не се бях замисляла за това
- Хубаво ли ще е?- попитах. Не очаквах нищо повече от това да тичаме като вълци в гората.
- Уникално е, тогава сме най-силни. Не само можем да свързваме съзнанията си, но и можем да проследим какво се случва на цялата ни територия. Тогава с една мисъл разбираме дали е навлязла чужда глутница, има ли ловци и точното им местоположение. - звучеше уникално.
- Но значи можем да ги нападнем без те да го очакват? - хрумна ми.
- Можем, но трябва да сме превърнали всички и да започнем общо обучение час по-скоро. - Лиза едва ли щее съгласна.
- Колко остават още...четирима човека. Мисля, че с Лиза ще е най-трудно, тя не го иска. - изпъкнах.
- Днес ще бъдат ухапани двама, утре още един, наистина с Лиза ще е най - сложно. - очевидно.
- Как ще я убедим? - замислих се.
- Не искам да става против волята ѝ, затова е важно всеки да даде най-доброто от себе си, за да го поиска. - трябваше да и покажем, че е хубаво?
- И аз ще говоря с нея, а не може ли ние да започнем да тренираме по-рано, а те като са готови да се присъединят. - така ми звучеше добре.
- Да и аз мислех да организирам нещо такова. - призна.
- Мисля, че е добра идея. - усмихнах се.
С татко се превърнахме и с вампирска скорост отидохме да се нахраня. Този път ме заведе в друго село. Избрах едно момиче, което беше излязло на улицата и спокойно се приближих. Подуших го да не би да е приело Върбинка или самакитка, но не беше и за това му въздействах да дойде с мен. Заповядах да стои мирно и да не вика, както и да си затвори очите, а след това действах. Не мога да опиша колко е вкусна човешката кръв. Едновременно е сладка и солена. Направо ме кара да полудявам. Този път спрях сама и и въздействах да забрави всичко и да си тръгне.
- Ти защо се храниш токова рядко?- попитах баща си.
- Набавям си само токова колкото ми е нужно, храня се веднъж на две седмици. - това беше невъзможно за мен
- И ти е достатъчно?- не мога да повярвам на мен едва ми стига по два пъти на ден.
- С времето ако се въздържаш става по-лесно да се храниш по-рядко. - щеше да ми е трудно да се въздържам.
- Деймън колко често го прави?- не знам как се сетих за него.
- По няколко пъти на ден, той е ненаситен. - защо ли се учудвам.
- Нещо лошо ли е направил, това ли е тайната му. - полюбопитствах.
- Не мога да ти кажа, съжалявам.
- Хубаво. - отказах се.
С баща ми тренирахме до четири след обед. Научих адски много движения. Той беше изненадан като му показах какво съм научила с Том и Рита и ме похвали за това. Посъветва ме да тренирам колкото се може повече и то с различните членове на глутницата, за да мога да науча по малко от всеки. Замислих се за предложението на Деймън, но веднага се отказах като си спомних какъв гадняр е.
По-късно през деня се видях с Джейн и си поговорихме. Обсъдихме това, че останалите младежи ще бъдат ухапани днес. Приятелката ми до някаква степен се срамуваше от сестра си, че е такава страхлива и, че не приема сериозността на ситуацията. Предложих да поговоря с нея на саме, а тя отговори, че няма да я убедя. Накрая решихме все пак да опитам и отидохме в нейната къща.
Хапнахме там, а аз предложих на Лиза да се поразходим навън. Тя естествено не поиска да излезе с една новосъздадена химера, която едва се контролира- така ме нарече- и да се разхожда сред други като мен. Леко се ядосах припомняйки и, че живее с новосъздадена химера ,с баща, който от отдавна е такъв и се намира в убежището, целящо да я защити от ловците. Накрая се ядосах истински от това, че не оценява опитите ни да и помогнем и показах очите си на алфа.
- ИДВАШ С МЕН! - не знам какво ми стана, но сякаш някаква сила избухна от мен и го казах по много заповеднически начин. Гласът ми беше силен, рязък и властен като на баща ми когато заповядва нещо като Алфа. Лиза моментално се стъписа, заслушах се в сърцето ѝ и разбрах, че се изплаши истински, но накрая тръгна с мен без повече приказки.
Навлязохме в гората.
- Е, защо не го искаш?- гледаше ме със страшно нежелание.
- Защо не искам да съм чудовище, да съм кръвопиец и да усещам болка всяка една секунда? А или защо не искам да ме преследват някакви си ловци в опит да ме убият? Ти сигурно се шегуваш!- беше леко ядосана.
- Е, ние не сме чудовища.- или може би сме, но трябваше да я убедя. - по-силни сме и не е нужно да убиваме хора, сигурно го знаеш от баща си. А за ловците, те и сега ще те убият ако те докопат, даже по-зле ще те използват за примамка, за да избият глутницата, а после и ти ще умреш! - говорех ядосано и наистина го мислех.
- Просто не искам да съм вълк, ясно! - извика и тръгна в обратната посока. Тръгнах след нея, за да я догоня, но видях Деймън застанал точно пред Лиза във вълчата си форма и ръмжащ.
- РАЗКАРАЙ СЕ! - изкрещях и оголих зъби, показах червените си очи, а ноктите ми пораснаха. Вълкът не се отмести, а напротив показа своите зъби и ме предизвика. Това беше, трансформирах се и застанах в бойна позиция. Бях адски ядосана, как може да плаши Лиза като знае, че трябва да я убедим.
- ПРЕСТАНИ!- отново този глас на Алфа. Не знаех как да го предизвикам по желание, но се появяваше в най-подходящия момент.
- Първо трябва да покажеш превъзходство, а след това да раздаваш заповеди.- усещах как ми се хили, макар че беше вълк. Ядосах се повече от всичко и нападнах както ме учеше татко, но Деймън с едно единствено бързо движение ме метна на земята и заби зъби във врата ми. Подчиних се на секундата, осъзнавайки, че беше много по-силен от мен.
- Ако се беше съгласила аз да те тренирам сега щеше да знаеш какво да правиш.- изръмжа. След това просто ме пусна и избяга
Когато се огледах Лиза я нямаше. За пореден път Деймън съсипа всичко, мамка му, защо му беше да се появява?!