Мади 🐺 🌒 🐺

Опознаване

След като оставихме труповете на мястото им се трансформирахме отново в хора, в близкото помещение се беше събрала цялата глутница. Когато всички бяха хора имах възможността да ги огледам и запомня. Най-напред вниманието ми беше привлечено от двама близнаци, които по-късно разбрах, че се казват Дейв и Рон двамата бяха средни на ръст, но с добре тренирани тела и горда стойка. Различаваха се по това, че Дейв имаше доста дълга коса, оформена на перчем, а Рон не. Когато поговорих с тях разбрах, че онзи, който се скара с Кейли за това, че ме беше пуснала да се нахраня беше Дейв. Той беше по-агресивния от двамата, а Рон сякаш го следеше да не направи някоя глупост. Другото момче изглеждаше някак срамежливо и стоеше по-назад, скрито зад останалите. Имаше руса коса и самата му кожа беше доста светла, както и очите. Името му беше Марк и до колкото разбрах от разговора ни наистина беше много срамежлив, а и той беше най-слабият в глутницата заедно с Кристи. Тя пък от своя страна ми направи добро впечатление със своето приятелско отношение и добри емоции. Очите ѝ бяха някак сиви до колкото можех да видя в тъмнината и изглеждаха много добре в комбинация с тъмно русата и коса. Накрая се запознах и с момичето, с което говореше Кейли, тя беше доста консервативна и не искаше да общува много с мен, но това въобще не ме интересуваше, защото общо взето не исках да се харесвам на никого. Нейното лице беше доста симетрично, а очите кафяви. Кестенявата и коса се спускаше на вълни по лицето ѝ и тя често я отмяташе назад. Казваше се Роуз.
Поговорих с всички колкото се може по-приятелски, но им дадох да разберат, че нямаше да се подчинявам на Тайлър. Докато се запознавах с глутницата и разбирах някакви неща за тях, ми направи впечатление, че Кевин стоеше отстрани сам без да говори с никого. Нямах намерение да го заговарям, нито пък да правя така, че да му стане по-добре, мисля, че напълно си заслужаваше да е сам.

Гледна точка на Кевин.

Стоях там и гледах как глутницата я приемаше без дори да се е подчинила на Алфата им. Вярвах, че след като им доведа Алфа в глутницата ще се отнасят по-добре с мен и дори ще имам високо място в йерархията, но не, отнасяха се с мен като с пълен боклук и дори не ми даваха да изляза от тази проклета пещера. Вече очите ми се бяха приспособили до такава степен към мрака, че когато реших да се промъкна до изхода и да изляза поне за малко, очите ми се насълзиха и започнаха да текат заради ярката светлина. Направо не можех да повярвам, че тя можеше да излезе без проблем и да ловува, а на мен не ми даваха да подишам и малко чист въздух. Тези не бяха моето семейство и като гледам нямаше и да станат. Аз заслужавах много повече, заслужавам да съм близо до Алфа и да взимам важни решения, а не да се подчинявам дори на най-слабия в глутницата, това не беше честно. Наистина вярвах, че тук ще успея да намерен новия дом и новото си семейство, защото с другата глутница беше свършено. Мислех, че нямаше смисъл да се боря за това да намеря и да спася Даниел или дори за приятелката на Мади, защото в онази глутница аз нямах живи родители дори роднини, нямах никого. Най-правилното решение за мен беше да се присламча към тази глутница, защото бяха повече и по-силни и не мислех, че и тяхната цел ще бъде да ходят да се борят с ловците. Е, сгреших, те искаха да спасят заловените от глутницата си, а Мади искаше да направя същото и явно затова бяха готови да я приемат, дори и без да им се подчинява. Бях убеден в едно, не исках да жертвам живота си, за да спасяван някои хора, които не са ми никакви и нямам роднинска връзка с тях. Трябваше да измисля някакъв начин, за да не се бия и да си спася живота, естествено исках Мади да остане в безопасност при мен и тя да не участва, но бях повече от убеден, че в момента ме мразеше, а желанието ѝ бе да спаси баща си и останалите.

Гледна точка на Мади.

Денят мина горе-долу добре в сравнение с останалите. Нахраних се още веднъж, възобновявайки силата си и от чисто любопитство попитах Кейли от къде имат тази кръв и откъде я бяха взели, но тя ми каза , че утре ще разговаряме. Никой от глутницата не каза нищо против мен до края на деня, но усещах, че Дейв и Роуз ми нямаха особено доверие или просто не ме харесват. Аз просто гледах да не общувам много с тях, защото не исках да се карам с никого в момента, но общо взето нямах за цел да се харесам на никого. Докато се запознавах и говорих с тях си поставих за цел да разбера какво знаят за това къде държат баща ми и другите вълци и дали имат някакъв план как да ги освободят. Бях съгласна с това да им помогна да ги измъкнем, но нямаше шанс да се подчинявам на когото и да е било.
Когато стана по-късно Кейли ме попита дали искам да легна да спя с глутницата в едно от от помещенията на тунела от пещери.
- Ам, добре. - Съгласих се.
- Хайде, ела с мен.
Заведе ме на мястото. Там не беше толкова влажно, но беше наистина адски тъмно и дори с вълчето си зрение не можех да видя нищо. Направи ми впечатление, че бе много по-топло, но това не ми пречеше.
- Тук ли?- Попитах.
- Да, сигурно по-късно и другите ще дойдат. - Предопреди ме.
- МММ, кога смятате да действате, тоест с плана? -  Най-сетне попитах.
- Не знам, ти ще участваш ли?- Наистина опитвах да преценя по лицето ѝ какво мисли, но беше прекалено тъмно.
- Естествено, но няма да се подчиня на никого. - Мисля, че вече ѝ беше станало ясно.
- Ммм, добре, аз излизам, ще те оставя да си почиваш.
Тя излезе и ме оставя сама в призрачния мрак и тишина. Известно време блеех в нищото без да мога дори да си затворя очите, но в крайна сметка започнах да се унасям.