Мади 🐺 🌒 🐺

Малко любов

Събудих се изпълнена с енергия, преоблякох се и излязох навън. Беше шест сутринта и слънцето все още не беше преборило облаците. Трансформирах се и се свързах с общото съзнание на глутницата, за да видя дали не бях изпуснала нещо докато спях. Усетих, че веднага щом се свързах Кевин насочи мисълта си към мен.
- Къде си? - Попита ме.
- Сега се събуждам, пред къщата ми. - Изпратих му образ.
- Оу, сега идвам, трябва да поговорим. - Звучеше притеснен.
- Случило ли се е нещо?- Попитах разтревожено.
- Не, ще ти кажа като се видим.
Прекъснахме връзката, а аз реших да го изчакам да видя какво толкова важно имаше да ми казва. До някаква степен беше странно, че точно днес не бяха отишли да тренират от сутринта, но все пак разбирах, че им трябваше малко почивка. Около къщата имаше няколко члена на глутницата главно по-младите, видях Лиза и Катя да си говорят, а един сивкав вълк да лежи на земята.
След известно време Кевин дойде при мен и двамата се превърнахме в хора.
- Хей, какво става? - Попитах го
- Нищо, ела да се поразходим.- Изглеждаше ми някак притеснен и... не знам може би плах. Навлязохме в гората и след известно мълчане той спря и се обърна към мен. Е това не го очаквах, допря устните си до моите в нежна целувка. Не го отблъснах, а напротив, отвърнах на целувката. Сърцето ми биеше бясно и усещах, че и неговото е така. Когато ме пусна от нежната си прегръдка ме погледна в очите и аз сякаш се разтопих. Зениците му бяха изскочили от вълнение, а лицето му беше зачервено. Кафявите очи се вглеждаха в мен, сякаш в опит да ме разгадаят.
- Изпита ли нещо?- Попита тихо, без да отделя очи от моите.
Наистина не можех да му опиша чувството, което изпитах, беше приказно, невероятно, но със сигурност не се описваше с една дума. Реших да му го покажа по друг начин, с целувка. Този път го направих по-грубо, исках да покажа това, което наистина чувствах, но не можех да опиша с думи, Кевин мигновено отговори на действието ми и двамата се залепихме един за друг. Времето замръзна, това беше като в някой въображаем свят, където всичко спираше, за да даде възможност на двама души да се насладят един на друг. Когато моментът свърши и двамата се разделихме аз отворих очи и ги забих в неговите. Никой не казваше нищо, просто стояхме и се гледахме. Истината беше, че си нямах и на идея какво да направя сега, да вярно бях го  правила и друг път, тоест бях имала гадже, но това беше различно.
- Добре ли си?- Усмихна ми се срамежливо. Кимнах.- Трябва да ти кажа нещо.
- Какво?- Попитах тихо.
- Харесвам те, много те харесвам и то от самото начало, исках да ти го кажа по-рано, но се притеснявах да не ме отхвърлиш и... явно сега е моментът.- Еха, не знаех какво да мисля, толкова време смятах, че само аз го харесвам, но сега се оказа, че и той е изпитвал същото към мен и то от самото начало.
- И аз те харесвам, от доста време - Признах тихо.
За трети път днес двамата се целунахме. Наслаждавах се на всеки един момент и на всеки удар на сърцето му, който чувах. Имах чувството, че сърцата ни бият в синхрон, сякаш бяхме едно цяло.
По-късно отидохме на нашето място и се наслаждавахме на красивият ден, наистина се чувствах невероятно след всичко това. Кевин не изпускаше ръката ми от неговата и постоянно ми се усмихваше, както и аз на него.
- Може ли да те попитам нещо?- Попита.
- Естествено. - Кимнах.
- Кажи ми, криеш ли нещо от мен?- Усмивката му изчезна и ме гледаше внимателно. Как ли трябваше да отговоря на това дали можех да му кажа за Деймън. Все пак ако исках да сме заедно трябваше да не пазя тайни от него, дори и да го нараня.
- Всъщност, има едно нещо...,но обещай да ме изслушаш преди да се ядосваш. - Опитах да запазя спокойствието му.
- Обещавам. - Звучеше искрен.
- От известно време тренирам с Деймън, всъщност те излъгах, че трябва да стои с Рафи, в това време той ме тренираше.- Признах бързо и стиснах ръката му, мислейки, че ще опита да се махне от мен, но той просто кимна замислено.- Добре ли си?- Не очаквах такава реакция.
- Защо не ми каза, нали се бяхме разбрали да си имаме доверие? - Звучеше някак осъдително.
- Съжалявам, мислех, че ще те ядосам и разстроя от тази мисъл, все пак Деймън не спира да обижда родителите ти.- Наистина се надявах да не разваля всичко.
- Добре, но повече не ме лъжи, става ли? - Държеше на това.
- Добре. - Казах тихо и го целунах бързо, без да му давам време да реагира.
- Ей, обичам те. - Каза изненадващо, без да го очаквам. Вярвах, че тези две думи бяха изключително силни и трябваше да се казват само и единствено когато човек наистина го мисли. Аз реално обичам ли го? Да мисля че го обичам. Вълнувах се от това да се видя с него, да чуя гласа му ,а сега и самият му допир ме изгаряше, със сигурност беше много силно.
- И аз те обичам.- Погледнах го в очите.
Тъкмо щяхме да се целунем отново и познайте какво. ДЕЙМЪН. Да Точно така грамаден черно-сив вълк просто се появи на нашето си място и започнах да ни зяпа втренчено, а след това се свлече на земята с треперене и, счупвайки косите си се превърна в човек. Погледнах Кевин и забелязах, че едновременно ми изглежда объркан, изплашен и разгневен. Чувствах се по същия начин, но най-вече бях изплашена заради видът на Деймън. Целия беше кален от глава до пети, дрехите също бяха кални, но по някаква причина бяха нарязани сякаш с нож, а тениската му направо липсваше. По голите му гърди се виждаха червени следи сякаш също от нож, от рамото му се стичаше червено-черна течност, а той притискаше мястото с ръка.
Още известно време стоях вцепенена и изплашена от тази гледка, а след това скочих към ранения мъж, който точно в този момент се свлече на земята.

Дааа, това с любовта ...Всъщност си нямам и на идея как се пишат любовни сцени, но се надявам да не е прекалено странно и все пак се постарах, но колкото се е получило толкова. Съжалявам ако съм разочаровала някого с тази глава , но мисля, че краят ѝ беше интересен. 🐺🌒🐺