Мади 🐺 🌒 🐺

Най-сетне проговори

Мъжът беше седнал на земята в пълен мрак, но от ритъма на сърцето му разбрах, че е буден, защото пропусна удар когато ние с Тайлър влязохме. Очите ми продължаваха да блестят в червено, а аз за повече ефект извадих дългите си червени нокти и показах зъбите си. Тайлър направи същото като мен и се приближи смело до беззащитния ловец. Мъжът беше свил краката си, прегърбил гръб и скрил глава между коленете си. Тайлър го хвана за черното яке и го метна в мократа стена. Мъжът се струпули долу с пъшкане и погледна безизразно Тайлър. Сега беше и мой ред да се намеся. Насочих ноктите си, които бяха по-дълги от метър и излизаха от кокалчетата към гърдите му, като го докоснах.
- КАЖИ КЪДЕ ДЪРЖАТ ОСТАНАЛИТЕ!- Заповядах като Алфа, опитвайки да звучи колкото се може по-заплашително. Мъжът не реагира по никакъв начин на това и продължи да стои безмълвен. Без да го очаквам Тайлър замахна със своите нокти и го одраска по ръката. От мястото веднага бликна кръв, но ловецът дори не изохка.
Само си мислех колко по-лесно щеше да е ако можехме да им въздействаме, но не това бяха истински ловци, а и сигурно с години наред са пили върбинка и вълче биле.
- Рон, доведи жената!- Рровикна се другият Алфа. Изгледах го преценяващо, а той просто ми кимна, явно имаше план. Приех това без да споря, защото трябваше да действаме заедно и да сме сплотени, особено пред ловците.
Рон се показа, а след това кимна в съгласие без повече въпроси. Знаех, че останалите от глутницата бяха отвън, защото усещах миризмата им и явно му бяха разказали какво бе станало по- рано.
След малко шестнадесетгодишното момче изблъска жената при нас. Аз я притиснах до стената с нокти и изръмжах силно.
- ГОВОРИ ИЛИ ЩЕ УМРЕШ! - Заповяда Тайлър, а гласът му беше уверен и всяващ сила и власт.  Приближи се и с ноктите си зашлевя на жената един шамар през лицето, оставяйки кървави следи. Беше голям късмет за ловкинята, че не уцели очите ѝ, защото в противен случай щеше да ги извади. Жената изохка и сложи ръка върху обезобразеното си лице.
- ГОВОРИ!- Кресна Тайлър. Тя мълчеше.
Ядосвах се от това мълчание, което направо ме подлудяваше. Беше се видяло, че нямаше да поговорят каквото и да стане. Трябваше да взема по-сериозни мерки.
- Ще те убия.- Погледнах я право в очите и заявих спокойно. Тя обърна вниманието си към мен, но не каза нищо. Не знаех дали мога да го направя по този начин, тоест да убия така хладнокръвно и честно казано се притеснявах. Приближих се към нея, но се разколебах, не можеше ли да измисля още нещо, с което да я заплаша.
- Имаш две възможности, или ще ни разкажеш всичко, ние ще ти дадем чиста вода и храна, а след това ще те пуснем или ще продължаваш да мълчиш и ще те убия.- Усетих критичния поглед на  Тайлър върху себе си и знаех, че той в никакъв случай нямаше да ѝ даде от запасите си, а камо ли да я пусне. Въпреки всичко жената мълчеше. Поколебах се малко, та предложението си ми беше много добро, защо по дяволите просто не ми кажеше?
Докато мислех Тайлър хвана ръката ѝ в своята и ме изненада с това действие. В следващия момент той направи нещо, което ме ужаси, замахна с нокът и отсече ръката и. Веднага сложих ръка върху устата си от ужас и едва не изскимтях. От дупката кръвта пръскаше на пред и на горе, а отрязаната ръка, вече почервеняла,  стоеше на земята. Жената издаде силен гърлен и много болезнен звук, а след това започна да трепери от болка и шок. Сърцето ѝ биеше лудо, а това на Тайлър някак изплашено, явно и той не знаеше какво да прави сега. На мен ми призля толкова много, че щях да повърна. Миризмата беше ужасна, вонеше на Върбинка и вълче биле, примесени с човешка кръв. След малко жената припадна. Знаех, че не беше мъртва, защото чувах сърцето ѝ, но явно това се беше случило заради шока и болката. Не можех да отлепя поглед от нея, макар и гледката да беше ужасяваща, просто бях замръзнала на място.
- Сега си ти!- Чух гласът на Тайлър и първоначално не разбрах за какво говори, но после се свестих. Видях, че се е обърнал към мъжа, който беше видимо изплашен и гледаше с ужас. Тайлър се приближаваше към него невероятно уверено. Бях сигурна,че ако бях на негово място щях да се изплаша и да се откажа, та той току-що беше отрязал ръката на жена.
Тайлър хвана ръката му, а мъжът опита да я издърпа от него.
- Говори или ще направя нещо по-лошо! - Той посочи жената.
- Не дей. - Чух тих глас, който дойде от ловеца. Наистина се изненадах, че проговори, не че аз нямаше да го направя ако бях на негово място, но тези хора изглеждаха много корави.
- Тогава ми кажи къде държат глутницата ми?- Тайлър гледаше сериозно.
- Добре.- Отговори уплашено ловецът, а сърцето му биеше бясно. - Обещай, че ще ме пуснеш.- Добави.
- Няма да те пусна, но ако не говориш ще те убия по ужасен начин.- Тайлър беше непреклонен и изглеждаше много уверен в себе си.
- Добре.- Мъжът се примири. Явно знаеше, че ще умре, но искаше да отложи момента или поне да си осигури бърза смърт.
- Е, казвай.
- В една къща...в едно село. - Гласът му трепереше
- Поясни!- Заповяда Тайлър.
- Извън границите на тая територия е, в началото на съседната. Там има едно малко селце, жителите го наричат Дъбово...къщата е там. - Мъжът сякаш щеше да продължи разказа си, но замълча.
- Разкажи за къщата.- Подкани го Тай.
- Ами,... Намира се в самия край на селото, отпред има от нашите коли така ще я разпознаеш.- Пак млъкна.
- И, вътре ли държат глутницата ми?
- Да, поне повечето, заловени на тази и онази територия са там.
- Къде по точно? - Продължи Тайлър.
- В мазето, но в момента са хора и след най-много месец ще останат хора завинаги. -Сърцето ми се сви, но Тейлър продължи да разпитва.
- Как се пази мястото и как да ги освободя? - Беше непоклатим.
- Не можеш, ако се приближиш ще умре със сигурност.- Тайлър заби върховете на ноктите си кожата му и му пусна кръв.
- Добре! - Извика онзи.
- Говори!
- Има множество капани на километър от къщата, по цялата гора. Миризмата на върбинка и вълче биле е много силна и постоянно обикалят ловци, това е.
Тайлър изръмжа и не погледна въпросително, явно искаше да разбере дали и аз имам въпроси.
-Ако влезем вътре, къде да търся баща си?- Попитах.
- В мазето, всички са там.- Той млъкна.- Но няма да стигнете дотам,нневъзможно е.
Това беше, имахме достатъчно информация, само оставаше да измислим някакъв план.
Тай ме погледна, а след това замахна. Затворих очи, знаех, че го е убил. Не исках да виждам мъртвия човек, нито жената с отрязана ръка изпаднала в несвяст, но тези хора бяха причината да остана без глутница. Те заслужаваха много повече от това.
Отворих очите си и видях Тайлър да стои неподвижно. Явно и той беше изненадан от себе си. Беше прибрал ноктите си, а аз прибрах своите. Мястото потъна в мрак, но миризмата на Върбинка и вълче биле си оставаше. С вълчето си зрение можех да видя кръвта по земята, както обезглавения мъж и  припадналата жена.