Мади 🐺 🌒 🐺

Ранената Джейн

- Разкарай се! - Един голям тъмносив вълк скочи до мен. Тъкмо щях да захапя следващия ловец, но той ме изпредвари, размятайки го във всички посоки и, разкъсвайки крайниците му. Гледката беше ужасяваща, всичко беше в кръв, но не привлекателната, а тази, която вони на върбинка и вълче биле. Другият вълк беше малко по-едър от мен, а очите му бяха яркочервени, явно той беше Алфа. Реших да оставя малко място помежду ни, защото изглеждаше адски разярен, а аз бях много изморена. Тъкмо се насочих към следващия ловец, който беше насочил оръжието си срещу мен, прицелвайки се и Джейн се свърза с мен. Изпрати ми мисъл, че от раната ѝ е започнала да излиза някаква черна течност и, че се оттегля в гората, веднага хукнах към нея, викайки Кевин със себе си, за да не пострада и той. Измъкнахме се от суматохата и оставихме другите вълци да се борят с ловците, макар че битката беше много неравнопоставена, вълците бяха не повече от пет-шест, а ловците... не знам те бяха навсякъде.
- Джейн? - Повиках я.
- Насам. - Кевин ме насочи на някъде и аз го последвах.
Джейн беше седнала, потпирайки гърба си на едно дърво и, притискайки гърдите си с ръка. Лицето ѝ беше много бледо и личеше, че се мъчеше. Когато се приближих повече видях, че дрехите в областта на раната са пропити с червено черна течност както и цялата и ръка бе обляна в нея. Положението беше същото като при Деймън, изглеждаше ужасно. Трансформирах се в човек, а Кевин последва примерът ми и двамата седнахме до Джейн.
- Нама да се оправя, нали?- Попита със сълзи на очи, а ние с Кевин се спогледахме. Май двамата не знаехме как да реагираме в този случай, честно казано не знаех дали щеше да оживее, защото раната не се лекуваше. Хванах свободната ръка на приятелката си, в опит да я успокоя, но тя се разрида още по-силно. Чувствах тъгата и болката и все едно аз бях ранена, наистина ѝ съчувствах искрено. Спомних си точно преди няколко дена как всичко беше наред и как бях завела част от глутницата на лов, а сега всичко беше прецакано, бяхме останали само трима, а един от нас дори беше ранен. Очите ми се насълзиха, но аз не направих нищо, за да спра сълзите и те потекоха по лицето ми.
- Всичко ще е наред.- Хванах ръката ѝ и се опитах да се усмихна, но това, което се показа на лицето ми въобще не бе и подобие на усмивка.
- Може би пълнолунието ще оправи всичко, все пак е след по-малко от двадесет и четири часа. - Добави Кевин, в опит да даде надежда. Джейн притискаше раната си и леко притваряше очи. От мястото на битката се чуваха звуци от стрелба, които ме подтискаха и ме караха да искам да избягам. Единственото ми желание в момента беше да се събера отново с глутницата си и всички да сме добре, но уви нещата стояха по доста по-лош начин. Ако имах само някаква представа къде са щях да направя всичко да стигна до тях час по-скоро, може би татко щеше да знае какво да прави с Джейн и раната ѝ. Сетих се за Деймън и за това, че и той беше ранен, но в момента се чувствах безсилна както за него, така и за останалите от глутницата.
Всички мълчахме, всеки потънал в собствените си мисли, държах ръката на приятелката си и се оспокоявах с това, че усещах пулса ѝ. Направи ми впечатление, че звуците от борбата намаляха, а после изчезнаха съвсем. Нямаше битка, но това можеше да означава само едно, има победител. Ако ловците бяха убили вълците, което беше най-вероятно, но се надявах на чудо и ние щяхме да сме мъртви скоро. Ами ако онази глутница беше победила, макар и невъзможно, тогава какво? Дали щяха и те да ни нападнат и да претендират за територията ни или имаше възможност да ни помогнат, дано да е второто.
- Трябва да се махнем от тук, ВЕДНАГА!- Кевин ме извади от мислите ми.
- Добре, да я хванем.- Предложих.
- Н .. е..- Простена Джейн. - Не..мог..а.
С Кевин се спогледахме, бях убедена, че тук трябваше да направим нещо, не можеше да останем на едно място, защото щяха да ни убият, но и опита за бягство щеше да убие Джейн. Мислих известно време и тогава реших да направа нещо, да трябваше да се опитам да се свържа с онзи Алфа и да разбера какво се случи с битката, защо не се бях сетила по-рано? Трансформирах се във вълчето си тяло и насочих мисълта си към пространството, търсейки някаква връзка, с други химери. Известно време не откривах нищо, но изведнъж усетих чуждото присъствие.
- Хей. - Опитах се да общувам, но беше доста трудно, защото не бяхме от една глутница, но все пак това, че бях Алфа ми позволи да се свържа. Видях откъслечни образи на това, което той вижда, тъмни силуети на дървета, огромната месечина, едва появяващия се изгрев и още два вълка от двете му страни. Те бягаха на някъде, но си личеше, че бяха преследвани. Сега всичко си дойде на мястото, битката се беше развика зле за глутницата и те бяха побягнали, а ловците ги преследваха .
- За сега сме в безопасност. - Използвах силата си на Алфа да изпратя образ на Кевин, а той предаде с думи на Джейн.
- Трябва ни почивка - Каза момчето. Бях съгласна с него, все пак преживяхме прекалено много за такова кратко време, но нямаше време за губене, трябваше по някакъв начин да помогнем на Джейн и да спасим Алфа и останалите.
- Добре, ако искате си починете, а аз оставам на пост.- Предложих.
- Ами ако се върнат, по-добре да се махнем от тук, прекалено очевидно е.- Каза Кевин, притеснено. Тъкмо щях да отговоря нещо, но Джейн издаде някакъв звук, наподобяващ пуфтене и двамата извърнахме очи към нея. Лицето ѝ беше много бледо и ясно се четеше болка. Вече цялата ѝ блуза беше подгизнала от кръвта и черната течност, която ѝ пречеше да се лекува. Направих си сметка, че не можехме да отидем никъде с нея, но това да я оставим беше абсурд, за това щяхме да чакаме...не знам, пълнолунието? Дано луната да излекува раната ѝ, защото в противен случай щях да изгубя сякакви надежда.
- ОСТАВАМЕ ТУК! - използвах гласа на Алфа, за да дам може би самоубийствената заповед, но нямаше друга възможност, сега Джейн и Кевин бяха моята глутница, а аз тяхна Алфа, трябваше да ги защитавам. Момчето опита да протестира, но бързо се отказа, все пак приятелката ни беше ранена и трябваше да направим всичко възможно, за да ѝ помогнем, а това 100% не включваше тичане. Кевин се примири и седна, подпирайки се на едно дърво до Джейн, аз застанах нащрек, готова да посрещне опасността ако се появеше такава.