Мади 🐺 🌒 🐺

Лов с Лиза

На сутринта разбрах от общото ни съзнание, че Лиза се бе събудила и е добре. Свързах се с Джейн, но тя беше на лов. Реших да се поразходя малко и аз също да отида да се нахраня. Отидох в гората, направи ми впечатление, че грееше слънце, май само в онзи ужасен ден валеше дъжд, за да ми е по-гадно. Обърнах се към него и се наслаждавах на топлината му, когато усетих, че Кевин ме търси.
- Къде си? - попита.
- ТУК! - изпратих му картина на това, което виждах.
- Идвам. - оповести.
Когато се срещнахме се превърнахме в хора и се прегърнахме, естествено бях притеснена, че трябваше да го лъжа, но знаех, че ако научеше, че трябва да тренирам с Деймън щеше да полудее и ще ми се разсърди, даже още по-лошо можеле да се збие с Деймън и да пострада.
- Добре ли си?- попита.
- Да. - потвърдих.
- Как мина вчера...с Деймън? - притесних се, но опитах да се владея.
- Добре, просто се занимаваше с кучето. - излъгах, стараейки се да съм спокойна.
- Сигурно е било смешно, а? - усмихна се.
- Хаха, само си го представи гушнал Рафи. - направих се, че ми беше забавно.
- Това трябва да го видя.
- Кое да видиш?- Не можех да повярвам, сърцето ми учести пулса си от притеснение и уплаха. Деймън стоеше на десетина метра от нас и се усмихваше.- е, няма ли да получа отговор? - приближи се.
- Не, няма.- Кевин показа вълчите си очи.
- Хайде, изчезвай! - махна му Деймън.
- Ти изчезвай! - Приятелят ми се подготви да нападне.
- Къде е проклетото ти куче?- попита ме Деймън.
- Амм...не знам. - промълвих едва-едва.
- Добре, тогава ела да го намерим, че имам наказание. - Говореше бързо и с насмешка както винаги.
Убедих Кевин да ни остави след кратък спор и тръгнах след Деймън.
- Добреее имаме си работа с теб. - изглежда ме, карайки ме да искам да го ударя.
- Трябва да се нахраня! - озъбих му се.
- Пак ли, е добре ти водиш.
Не исках да идва с мен, но в крайна сметка ме убеди и отидохме, по-точно тичахме, до едно село, което аз избрах. Не беше много отдалечено и в него имаше много малко хора. За мое щастие отвън видях около петима човека и ми стана по-спокойно, че ако пак ме накараше да се нахраня като вчера нямаше да ме видят.
- Какво зяпаш, отивай да се нахраниш!- буквално ми заповяда
- Млъквай, правя каквото си искам.- показах му очите на Алфа.
- Хайде, отивай, МОЛЯ.- подигра ми се, но аз не му обърнах внимание и се запътих към някакъв по-дребен мъж.
- Амм, извинете, ще дойдете ли с мен? - заговорих го без да въздействам.
- Какво?- обърка се мъжът.
- Имам в предвид, ще ме опитите ли? - нямах ясен план и действах инстинктивно.
- Добре, как да ви помогна?- докато говорихме стигнахме до едно тъмно ъгълче на някаква стара, изоставена къща, само това и чаках. Притиснат устата му с една ръка и бързо започнах да се храня, опита се да ме изблъска от себе си,  но аз бях по-силна.
- Забрави за това! - Въздействах, след около минута. Бързо избърсах лицето си в якето му и покрих следите от зъби по него.
- Не беше трудно, нали?- Ухили ми се Деймън, когато се върнах при него.
- Млъквай и казвай какво следва!- Казах грубо, просто исках тези два часа да свършат по-бързо.
- Тръгвай след мен. - Отвърна ми също толкова грубо и хукна на някъде.
Тичаше адски бързо и не беше само това, скачаше, отблъсквайки се в стволовете на дърветата и правеше рязки завои. Освен това беше по-бърз от мен и не след дълго го изгубих от поглед. Следвай го по миризмата и след известно време го открих, чакайки ме в гората.
- ТРАНСФОРМИРАЙ СЕ!- изкрещя ми рязко и аз се стреснах.
Все пак се превърнах, той го направи също. И двамата бяхме огромни сиво-черни вълци, почти еднакви на височина, но разликата беше, че моите очи бяха червени, а неговите жълти.
- Бий се! - каза ми.
Съсредоточих се в упонента си, изчаквайки го да нападне. Той явно разбра какво чакам и нападна с прост скок към врата ми. Блокирах го, извъртайки се и пиказах зъбите си.
- Мисля, че Кевин е ей там. - стреснах се от думите му и се огледах, тогава измамникът ме захапа за врата, а аз изкимтях в подчинение.
Когато свърши вторият час се разделихме. През това време главно той нападаше, аз избягвах удара, а след това той казваше нещо, с което да ме разсее и ме подчиняваше. Гадното беше, че знаеше слабите ми страни като Кевин, родителите му, дори веднъж спомена майка ми. Всички тези неща главно ме ядосваха до такава степен, че забравях за научените движения и действах импулсивно, тогава Деймън ме подчиняваше. Накрая мисля, че започнах да владея гнева си и да го използвам заедно с движенията, които знаех, а не да му позволявам да ме разсейва и да ги забравям. Можех да призная, че Деймън ме дразнеше адски много и може би той бе най-подходящия, с който можех да тренирам гнева си, докато ми се подиграва.
След Деймън се срещнах с Джейн, разказах ѝ за тренировките, а тя ми обеща да не казва на абсолютно никого. Към седем се нахранихме заедно по начина на татко, естествено и се подготвихме за лова в чест на присъединяването на Лиза към глутницата. Джейн ми беше казала, че се била свързала със сестра си и, че тя била добре и се чувствала по-смела като вълк.
Естествено когато я видях я прегърнах, тя мен също.
Татко ни събра и тръгнахме на лов. Лиза като вълк беше не много едра и кафява на цвят, очите ѝ бяха ярко жълти и се движеше уверено. Тя се движеше най-отзад с Катя и Рита, пред тях бяхме аз, Джейн, Рита и Том. Майк тичаше малко пред нас, мислейки се за много силен, направо ми идваше да му скоча в гръб. Преследвахме стадо мъжки елени и когато  наближихме ги обградихме от всички страни, отделяйки слабите индивиди. С Джейн повалихме една плячка и започнахме да се храним. Лиза и Катя се бяха озовали над друго животно.
Изглежда всичко щеше да мине добре. Дояждахме елените и се подготвяхме да си ходим, когато Майк застана точно пред мен и ми изръмжа, след което доближи моето месо и понечи да ми го отнеме. Е това беше краят, как можеше да е токова нагъл, адреналинът ми се покачи и с едно заблуждаващо движение го нападнах. Той явно не го очакваше и не можа да се отдръпне навреме, захапах го.
- Майка ти едва ли ще се гордее с ТОВА!- усетих, че го казва с ирония. Ядосах се адски много и ме хвана бяс, бях готова да действам инстинктивно и както винаги когато се ядосам да забравя за научените движения.
- Спомни си тренировката от сутринта. - в главата ми прозвуча гласът на Деймън. Направо се побърках още повече, самия му глас ме подлудяваше и ме караше да откачам.
- Оу, горкото ти маменце. - Майк продължаваше.
- Той иска да забравиш за обучението и да те победи.- обади се Деймън.
Тогава започнах да се бия и използвах цялата си ярост в движенията, които бях научила от татко. Кафявия вълк опита да избягва ударите ми, но не му се получаваше и го подчиних набързо. Той се опита да ме разсее с приказки за мама, но аз само го стиснах за врата с всичка сила и той изквича, трансформирайки се.
Когато останах сама в горичката зад къщата си реших да ализирам лова, по-точно битката. Първо беше ме предизвикал, а аз го нападнах. Второ щях да го поваля, когато спомена майка ми и аз миг забравих обучението си. Трето Деймън се намеси и заради него си върнах контрола и подчиних проклетия Майк. Май изводът беше, че Деймън ми е бил полезен днес, направо ми стана смешно, но си беше самата истина.