Мади 🐺 🌒 🐺

Мади разпределя позициите

-Хей, Мади.- Вероника и Нейтън ме повикаха точно когато реших да прекарам малко време с Джейн.
-Ам, какво има? - само не се беше случило нещо лошо.
- Трябва да обсъдим нещо, с Алфа, но тъй като ти отговаряш, трябва да решиш.- каза Нейтън.
- Да, разбира се какво? - попитах заинтересовано.
- Ще е добре да разпределиш позициите ни, тоест да решиш кой на кой пост да застане.- е тук вече не знаех за какво ми говори.
- Какви позиции?- попитах тъпо.
- Все пак пазим обежището от ловци, но трябва да решиш кой къде да застане, също така охраняваме и селата.
- Оу, аз защо не знаех.... - личеше си, че си нямах и на идея за това.
- Не искаме да притесняваме младите химери, но Деймън каза да се обърнем към теб. - Естествено.
- Ами добре, кажете ми кой е бил на пост досега. - Поне щях да опитам.
- За селата отговаряха Стивън, аз и Кира, а за обежището Вероника, Сара, Бил и Ейдън, като се има в предвид и горите в близките километри.
- А какво правите ако видите ловци?- Попитах притеснено.
- Свързваме се с Алфа. - това не ми помагаше.
- Аха, не може ли същите хора да си останат на постовете? - Попитах.
- Може, но баща ти ни сменяше позициите, за да всеки може да огледа навсякъде и да не пропуснем нещо важно. - Беше логично.
- Може ли да помисля.-Ппопитах, защото си нямах и на идея какво да му отговоря.
- Естествено, но побързай, за сега ние ще сме си на позициите.
- Добре. - Радвах се, че Нейтън винаги беше мил с мен. Той беше мъж на около тридесет с къса, черна коса и набито тяло.
След като приключих разговора с него се превърнах във вълк и се свързах с Джейн. Срещнахме се в гората и отново станахме хора. След като се прегърнахме ѝ казах за разговора ми с Нейтън, а тя предложи да попитаме някой, който имаше повече опит. В крайна сметка говорих и с Кевин той знаеше, че има постове из убежището, но си нямаше никаква идея как да разпредели хората и ми предложи просто да реша на случаен принцип. Естествено, че знаех, че баща ми не би направил така, но наистина не знаех как да ги разпределя. Когато се разделих с приятелите ми, тъкмо се превърнах във вълк с намерението да потърся Нейтън и просто да измисля кой къде да застане по случаен принцип, когато видях Деймън.
- Какво хлапе, да не си дошла за допълнителна тренировка?- Присмя ми се.
- Не, имам си по-важна работа от теб. - Отвърнах грубо.
- И каква? - погледна ме изпод вежди.
- Какво те интересува! - подминах го.
- Мога да ти помогна. - Тръгна след мен
- Всъщност, да можеш, но съм сигурна, че няма да поискаш. - Може би ако го изманипулитах да ми помогне....
- Да разпределя постовете ли, ами ако ме помолиш мило...
- Нейтън първо се е обърнал към теб, но ти си го насочил към мен, защото знаеш ,че си нямам и на идея от тези постове! - знаех, че просто искаше да ми е гадно.
- Нали самата ти поиска да отговаряш? - Усмихна ми се.
- Добре, сега ще се възползвам от правото си да отговарям като ти кажа ти да разпределиш постовете.- Гледах го възможно най-сериозно.
- Ще го направя, но ти трябва да стоиш до мен, за да разбереш защо поставям определените хора на определените места. - И той стана сериозен.
- Не няма да остана с теб нито секунда повече! - Обърнах се да си ходя, но той ме дръпна за ръката.
- Ще останеш, за да се научиш, как иначе ще се справиш с това ако друг път се наложи ти да си Алфа на глутница? - изръмжа ми.
- Ще се оправя все някак изсъсках!- Наистина не исках да стоя с него.
- Тогава ти се оправяй, аз няма да ти помагам.- беше сериозен. Исках да си свърша работата както трябва и да разпределя правилно позициите, но си нямах никаква идея, а не исках точно Деймън да ми помага, но явно тук нямах друг избор, трябваше да призная, че той понякога наистина знаеше какво прави.
- Хубаво, казвай какво да направя.
През следващите два часа Деймън ми говори за силните страни на всеки един член на глутницата (е без младите химери) и кой с кого работи най-добре. През това време наистина научих доста за членовете на новото ми семейство и кои са най-силните и най-слабите им черти, поне според Деймън. Накрая бяхме готови, знаех всеки един къде е най-добре да застане и с кого.
Вече беше станало шест следобед, когато се свързах с Нейтън и го извиках да поговорим. Казах му разпределението, а той веднага разбра ,че Деймън ми е помагал, леко се засрамих, че е толкова явно, но мъжът нищо лошо не каза.
След като свърших и тази задача се замислих кога татко щеше да си дойде, вече трябваше да си е тук и леко се притесних. Трансформирах се във вълк, за пореден ден днес (вече бях свикнала с чупенето на костите) и опитах да открия съзнанието на татко. Успях, той тичаше в гората на няколко километра от нас и се прибираше. Стивън и Сара бяха плътно зад него и му пазеха гърба, наистина се зарадвах, че най-после си идваше и е добре. Докато ги чаках да си дойдат, седнах на един камък в гората и се замислих. Наистина бях благодарна, че по времето по което аз управлявах не се случи нищо бог знае колко страшно, нямаше караници, нито сбивания, общо взето беше добре.
Когато най-сетне усетих, че са наблизо се затичах към татко във вълчата си форма, за да го посрещна. Той се зарадва като ме видя, аз легнах на земята и започнахме да си играем. Поздравих Стивън и Сара също и заедно се върнахме при глутницата. Разнесе се страшен вой от пристигането на Алфа и всички бяха щастливи.
Привечер с Кевин се срещнахме на нашето място. Разказах му, че е било чудесно да отговарям за малко, но общо взето това си е отговорна работа и се радвам, че татко си дойде. Той ми разказа как е минал неговия ден, а после си говорихме и се шегувахме до късно. Отпуснах се в негово присъствие, но все пак усещах едно неприятно притеснение, че го лъжех. Към десет часа Кевин предложи да отидем да се нахраним, а аз приех, защото бях доста огладняла. Докато тичахме към едно село той ме хвана за ръката, това се беше превърнало в нас малък ритуал. От гората се виждаха малките светлинки от прозорците на къщите, а част от комините пушиха. Това не се виждаше с човешко око, защото бе нощ, но аз забелязах с вълчето си зрение малките струйки дим. Навън нямаше почти никого, но като минахме от задната страна на селото видяхме група младежи до селското магазинче, което беше затворено, но те бяха там. С Кевин отидохме при тях и ги заговорихме, след което незабелязано от останалите въздействахме на двама от тях. След като ги отведохме в гората се нахранихме. Направих го чисто, без да се цапам цялата в кръв, а приятелят ми ме поздрави за това, че съм се научила толкова бързо. Прекарахме половината нощ заедно, наслаждавайки се на гората и на почти пълната луна, да...до някъде се притеснявах, че първото ми пълнолуние е след по-малко от седмица. Чудех се дали татко щеше предприеме някакви действия, тоест да опитаме да изгоним ловците, или ще го оставим за следващото пълнолуние. Мислех си, че трябва да започна да тренирам по-сериозно, защото това с Деймън не помагаше. Да научих някои важни неща от него, но не и нови движения и тактики за битка. Реших на сутринта да говоря с татко и да го помоля за допълнителни тренировки, а също така да разбера намеренията му за пълнолунието.