Мади 🐺 🌒 🐺

Среща със Стивън

Гледна точка на Деймън

Опитвахме с блъскане, драскане, удряне, хапане, но проклетите кутии не се отваряха. Лошото беше, че и алармите не спираха да бучат. Децата продължаваха с безуспешните опити когато аз спрях за малко и погледнах всичко отстрани . Все трябваше да има някакъв начин за отваряне, нали. Ковчезите бяха около петдесетина и всеки голям около два метра, но всички до един изглеждаха непробиваеми. Сега нещо ми изникна в ума, защо ловците ще оставят мястото, на което държат вълците без охрана. Започнах да оглеждам помещението, търсейки нещо странно. Приближих се до вратата, през която бяхме минали, беше заключена. За щастие картата все още беше в мен, но когато потърсих сензор от вътрешната страна ,нямаше такъв.
- Какво по...тъкмо казах когато чух силен пукот зад мен. Хлапетата започнаха да ръмжат и да се оглеждат. Това беше нещо като експлозия. Чу се отново и този път се показа и огъня.
- Изгасете го ВЕДНАГА- викнах. Останалите реагираха бързо и потушиха огъня.
- Какво става- обърна се към мен едно момиче, май беше сестрата на алфата.
- Ще ни подпалят- казах и.
Чу се втори зрив и на още едно място лумна огън. За много кратко време всички се трансформираха и с ръмжене започнаха да обикалят помещението. Беше възцарила паника, което беше зле. Оставих ги да се оправят с огъня и се приближих до един от цилиндрите . Опипах го, но нищо. Цветът му беше светло син и си личеше, че е доста здрав. Опитах да се съсредоточа, но чух зад себе си още няколко взрива.
- Хайде, мисли...- казах на себе си.
- Знаете ли какво точно гърми така - попитах останалите, но всички бяха вълци и не ми обръщаха особено внимание. Бяха заети с паниката си. Хванах най-близкия до себе си го ударих в земята. След малко се превърна в човек.
- Намери ми едно от онези където гърми и ми го донеси.- заповядах му.
- Защо- опъна ми се.
- Ще опитам да взривя кутиите.-отговорих
Момчето хукна на някъде, а аз застанах до цилиндричното нещо. След малко онзи се върна с малка черна кутийка в ръце.
- Това е- подаде ми я , а аз я взех и я поставих върху ковчега. Нищо. По дяволите трябва да го запаля по някакъв начин. Огледах се за нещо, с което можех да пренеса огъня дотук, но не виждах. Беше добре, че останалите хлапета поне бяха започнали да го гасят. Замислих се и...о, но ние имахме запалително вещество.
- Хей, нали ми каза, че имате нещо, с което може да запалите пожар.
- Да, нооо наистина ще стане пожар.- каза хлапето.
- Дай ми го, аз ще се оправя.
Вече огънят беше притиснат в самите стени и бавно загасваше. Не чувах други взривове ,което беше странно. Останалите започнаха да се успокояват и скоро се трансформираха обратно в хора.
- Заповядай- беше ми подадено едно шишенце с течност вътре и запалка.
Поставих устройството, което можеше да гръмне всеки момент върху един от ковчезите и го залях с малко от течността, която запалих .