Мади 🐺 🌒 🐺

Странната трансформация

Когато с татко свършихме с тренировките и се нахраних се разделихме. По някое време след това успях да заспя в гората, но се събудих от болезнено треперене, което доведе до трансформация. След това нахраних Рафи и си поиграх с него, хвърляйки му пръчки. Превърнах се във вълк и се свързах с общото съзнание на глутницата. Разбрах, че новите скоро са се нахранили за първи път и скоро ще се присъединят към нас. Към девет сутринта си уговорихме среща с Джейн. Отидох на уговореното място и заварих приятелката ми и сестра и да си говорят. Изненадах се, че Лиза се бе решила да излезе от къщата и е дошла в гората с мен и Джейн.
- Здравейте момичета- поздравих.
- Здрасти.- Джейн отвърна и ме прегърна.
-Как си Лиза?- попитах.
- Става. - отвърна срамежливо.
- Съжалявам за онова с Деймън, наистина не трябваше да става така. - въздъхнах.
- Всичко е наред. - увери ме, всъщност не ме увери, но все пак беше излязла в гората с две новосъздадени химери.
- Лиза реши, че трябва да излиза повече и да се запознае с бъдещата си глутница. - съобщи Джейн.
- Оуу, наистина...с бъдещата си глутница.- Лиза погледна в краката си, а Джейн ми се усмихна.
- Това, което ще се случи е непреодолимо и задължително, това е начинът. Лиза го прие най-сетне.- продължи приятелката ми, аз се почувствах неловко.
- Оуу, нима, вярно ли е?- насочих въпроса към Лиза.
- Мхм. - промрънка тихо.
- Това е добре, кога ще стан ?- дочух как сърцето и пропусна удар от уплаха.
- Все още не се знае. - отговори Джейн.
- И кой те убеди? - отново попитах Лиза.
- Татко.- отговори момичето.
- Аха - беше ми много чудно как е успял.- е какво ще правим сега?
- Да я запознаем с някого?- предложи Джейн.
- Съгласна, да потърсим Кевин.- много ми липсваше и само си търсих оправдание да го видя.
- Добре. - съгласи се.
Тръгнахме към къщата на Кевин. Пътя беше около петнадесет минути и ние разговаряхме в това време. Това, което видях ме изплаши до кости. Приятелят ми си беше до къщата и се зъбеше и ръмжеше на Деймън, който с насмешка в гласа му обясняваше нещо.
- КАКВО СТАВА ТУК!- изкрещях, хвърляйки се между двамата. Случи се нещо невероятно, тупнах на четири лапи, но не усетих никаква болка. Случи се за около секунда, направо невероятно. Беше ли възможно да се трансформирам без болка, без защитна реакция и за толкова кратко време? Започнах да ръмжа към Деймън, инстинктивно, защитавайки Кевин.
- Добре, хлапе не съм направил нищо! - вдигна ръце мъжът.
-Разкарай се! -изпратих мисъл, за първи път се възползвам от това, че като Алфа мога да общувам с глутницата докато съм вълк, а те хора.
- Не съм направил нищо, само споменах скъпата му майчица.- след тези думи с Кевин му се нахвърлихме като един. Деймън с няколко бързи движения повали и двама ни на земята и ни подчини.
- Пусни ги ВЕДНАГА! - баща ми се появи от някъде и му заповяда, мъжът се подчини мигновено. По някакъв начин аз отново се превърнах без защита и без болка. Сякаш се почувствах по слаба като вълк този път и тялото ми просто поиска да е човек. Не знаех как ставаше това.
- Нищо не съм направил. - оплака се Деймън.
- Аз ще реша това, Мади, обясни какво стана.- погледна ме.
- Ооо, сериозно ли ще питаш нея?- запротестира Деймън.
- Амм с Джейн и Лиза търсихме Кевин и го намерихме да се ръмжи с Деймън. След това аз...превърнах се по някакъв странен начин...не усетих никаква болка.- баща ми кимна.
- Това го можем, но по принцип се научаваме най-малко след година откакто сме се превърнали, наистина е странно, че ти се е случило.- замисли се, а аз бях изненадана, нима можем да го правим без болката?- Но проблемът на бързото превръщане, е че сме много по-слаби и можем да издържим не много време докато не си върнем човешката форма.
- Това е странно, та аз се превърнах съвсем скоро.
- Да, продължи какво се случи тук.
- Ами Деймън се подиграваше с майката на Кевин и за това го нападнахме, а той ни повали и двамата.- баща ми изгледа другия мъж свирепо.
- Деймън ела с мен.- двамата изчезнаха в гората.
- Благодаря. - каза Кевин и ме прегърна. Джейн ме изгледа невярващо, а Лиза се беше свила от страх, но поне не беше избягала.
- Моля, отново заповядай. Ти добре ли си? - попитах загрижено.
- Да, а ти?
- Нищо ми няма. Само където ми е малко странно как се превърнах. - признах.
- Явно ще станеш много силна Алфа.- усмихна се.
- Със сигурност.- отвърнах на усмивката. Между другото това е Лиза. - посочих я.
- Здравей.- каза без особено желание.
- Здрасти. - отвърна плахо момичето.
- Е, да направим нещо заедно?- предложи Джейн.
- Съжалявам, не искам- Кевин отново стана груб и избяга в гората.
- Не знам какво му стана, но ние можем да се разходим.
- Добре. - отвърна Джейн и навлязохме в гората.
- Е, защо се държи така с теб?- попита любопитно приятелката ми
- Как?
- Мило, май само с теб се държи така. Какво е станало, разказвай.- нямаше шанс да ѝ кажа.
- Нищо...явно не е толкова лош. - защитих го.
- Харесваш ли го?- попитаме направо.
- Разбира се, че не, приятели сме. - излъгах.
- Аха, ако искаш да говорим за друго и да забравим, че мога да разбирам кога ме лъжат.- погледна ме дяволито.
- Права си...за това да сменим идеята.
- Права съм и за друго, но добре- удари ме леко по рамото.
До обяд бяхме заедно. В крайна сметка Лиза се поотпусна и започна да се шегува и смее с нас. Обсъдихме как се бях превърнала по - рано и как Деймън за пореден път доказа какъв кръгъл идиот е.
След като те се прибраха, а аз останах сама в гората, наслаждавайки се на дивото. Реших да опитам да се превърна по странния начин, но проблемът беше, че не знаех как да го направя. Забих нокти в пръста искайки да съм вълк, което доведе до конвулсии и болезнена трансформация. Пробвах и пробвах, но без успех, тогава усетих позната миризма. Деймън ме наблюдаваше от храстите
- Какво зяпаш?!- нямаше да бъда мила с някого, който се подиграваше с мъртвата майка на приятел.
- Просто си мислех, че ако те обучавах аз нямаше да изгубиш два часа в безуспешни опити да се превърнеш по краткия начин.- този пък за кого се мислеше, първо наранява Кевин, после ни пребива, след това ме шпионира в продължение на два часа, а сега и с претенции.
- Не ти искам мнението! - изгледах го на кръв.
- Добре, ами искаш ли знанието ми, уменията ми, силата ми, а за тях какво ще кажеш, мога да ти ги предам, само кажи.- мразех самодоволна та му усмивка.
- Нищо не искам от теб! - изръмжах ядосано.
- Ооо, ти си една малка кифличка, която си мисли, че след като майка ѝ се е разбила на пътя и е отишла в шибания ад може да идва в глутницата на татенцето и да раздава команди.- сърцето ми се сви, усетих внезапен прилив на горещина в тялото си и непреодолимо желание да го нападна и то на секундата. Никой не беше говорил така след смъртта на мама, едновременно бях съсипана, но и готова да го убия. Тогава се случи, трансформирах се отново без болка. Този път усетих по - ясно как внезапния адреналин, болката и желанието веднага да му се нахвърля като вълк ме превърнаха. Нахвърлиха му се яростно със едно от нападенията, които татко ми показа. Деймън за части от секундата включи вампирската си скорост и ме метна в едно дървета, без дори да осъзная какво се случи. Усетих как енергията му намалява и след миг бях отново човек.
- Това е първия урок, дано си доволна, по-късно мога да ти покажа и други неща. - стрелна се на някъде и ме остави сама.
След като се посветих от удара и изчаках раната да зарастне просто се проснах на земята и се загледах в природата над мен. Обещах си по-късно отново да опитам да повторя това, което почувствах когато Деймън ме накара да се превърна бързо и безболезнено. Горещината в тялото, изненадата, яростта и желанието за незабавно настаняване във вълчата си кожа.