Мади 🐺 🌒 🐺

Мади среща ловци

Наложи се да чакам баща си цял час, придружена от охраната на магазина, което само по себе си си беше достатъчно изнервящо. Когато се появи забелязах, че е по къс ръкав и не носи яке, а аз направо измръзвах в снега. Досега не го бях виждала с яке, сигурно не притежаваше такова.
- Здравейте, аз съм баща ѝ - представи се на охраната.
- Аха, най-накрая дойдохте. Ще трябва да заплатите сума за опит за кражба. - чувствах се адски неловко.
- Добре ще го направя.- разбраха се за парите и Даниел плати нужната сума. Прибрахме се без да говорим, за което бях благодарна, но той изглеждаше много разтревожен. Дали аз бях причината или беше свързано с тайния му живот на върколак?
- Какво си мислеше?- попита не когато се прибрахме.
- Мислех колко съм гладна. - бях се подготвила за това, а и му бях ядосана. - Няма те с дни наред, хладилникът е празен, а аз нямам пари за училище, сега разбираш ли кой е виновният в ситуацията!?- трябваше да разбере, просто беше наложително.
- Съжалявам, скъпа, но е на живот и смърт, наистина нямах възможност да се прибера. Дори сега не трябва да съм тук.-  успя да ме накара да замълча и да зяпна от учудване.
- Как така на живот и смърт?- гледах го внимателно.
- Ще ти разкажа на бързо, но след това ще трябва да изляза, наистина е важно. - сега можех да видя колко притеснен е всъщност.
- Добре, но не ме лъжи.- исках да си признае очевидната истина. Той се замисли.
- Ами има едни хора, които искат да ме заловят. Те са лоши хора и ми трябва време да ги накарам да разберат, че не съм направил нищо. Затова ме нямаше толкова време и не ти вдигах - не му вярвах и грам, това беше смешно.
- Аз да не съм на пет. Очевидно, че ме лъжеш "татко"!- иронизирах, повишавайки му тон.
- Знам, че няма да ме разбереш, но това е което мога да ти кажа. Ще трябва да ми повярваш. - вече се оправяше да си ходи.
- И какво те възпира да ми кажеш истината - попитах иронично, опитвайки да го спра излезе.
- Има някои неща, които по - добре да си останат в тайна.- това накрая сърцето ми да забие по - силно от всякога.
- Какви неща?- застанах пред него.
- Мади, наистина трябва да тръгвам. И за твое добро по - добре не стой до късно и не се мотай в горите. - идваше ми да му се изсмея в лицето.
- За да не ме изядат върколаците ли!?- изкрещях за гърба му. Той се обърна и ме изгледа, знаех, че съм го засегнала като споменах това, което е. Видях, че свива юмруците си. Правеше го за първи път.
- И те си имат врагове.- след това настъпи продължителна пауза.  Врагове ли, бях чела за ловци на върколаци, а и знаех, че вампирите са естествените врагове на върколаците, но той за какво говореше.
- Какво имаш предвид? - попитах объркано - нима говореше за вампири.
- Нищо  - сякаш се съвзе от мълчанието. Остави ми някаква сума с пари на масата и излезе с бързи крачки. Не можех да повярвам какво ми беше казал току що. Нима група вампири обикалят навън? Настина се чувствах адски объркана, но адреналинът в мен гореше с всичка сила.  Преброих парите, които бяха около двеста долара и единствената мисъл, която мина през главата ми беше "няма да се върне скоро"
Писах на Айзък, че не се чувствам добре и ще изведа кучето по-късно, защото оросто не исках да му казвам какво се случва.
На следващия ден бях много унесена. Айзък ме попита какво ми е, но казах, че е заради болестта, която си измислих. Минах с това пред  Джейк, Кристина и Мариса, когато попитаха какво ми е. Кевин отново не се появи, а Лили не ми обръщаше  внимание. В голямото междучасие видях, че Кара отново чете и реших да я попитам дали знае нещо за враговете на върколаците.
- Кара, може ли да те попитам нещо? - привлека вниманието ѝ.
- Да, разбира се.- май я изненадах.
- Знаеш ли кои са враговете на върколаците, не че нещо ,но съм любопитна. - попитах.
- Враговете ли... Не знам може би са вампирите или ловците. - повдигнах рамене.
- Да и аз това си помислих, но просто исках да попитам за второ мнение.
-Защо те интересува? - попита ме
тя, карайки ме да обмисля дали да ѝ кажа.
- Вчера четох нещо по темата и ми стана интересно- излъгах, засега това беше по-доброто решение.
- Аха. - повярва ли ми? Май да.
Бях се уговорила да се прибирам с няколко човека, но когато застанах на изхода на училището където видях, че една жена ми махна отявлено.
- Ти ли си Мади Смит? - попита ме, карайки ме да се заоглеждам, коя беше тази?
- Да, аз съм защо ме търсите? - стараех се да стоя в близост до училищната сграда защото ѝ нямах доверие
-Аз съм от полицията ще трябва да дойдете с мен да ви задам няколко въпроса. - странно, дали може да е заради кражбата? Жената беше млада с къса коса, но не носеше никакво униформа, също така никъде не се виждаше патрулка.
- Добре в полицията ли ще ме водите? - малко се стреснах.
- Не, ще е най-добре да отидем у вас, за да огледаме.- у нас ли, това брше странно!
Жената ме заведе до една кола и се качих вътре с крайно нежелание, но и силно любопитство. В колата имаше още един мъж на нейните години, но и той не изглеждаше като полицай. По едно време си помислих ,че те ще ме отвлекат, но ме закараха до вкъщи. Щом се качихме горе те започнаха да обикалят апартамента.
- Сама ли си? -попита ме мъжът
- По принцип живея с баща си, но той в момента не си е вкъщи. - обмислях да му звънна тайно, беше ме страх
- А къде е тогава? - попита ме сериозно.
- На работа -т ези хора не изглеждаха като полицаи, сигурна бях, че не са, затова се налагаше да лъжа.
- Вие какво по - точно смятате, че ще намерите в домът ми? -попитах ги, опитвайки да ги разоблича.
- Всъщност ние сме от отдела, който се занимава със свръхестествени същества- мъжът ме гледаше изпитателно, казвайки ми това, явно очакваше да се изпусна за нещо.
- И смятате ,че тук има призраци така ли? - попитах тъпо.
- Не, убедени сме, че баща ви е същество наречено химера.- и двамата ме гледаха сериозно сякаш си мислеха, че знам нещо, но аз бях просто объркана.
-  И какво по-скоро трябва да е това същество. - може би беше истина.
- Наполовина върколак наполовина вампир, той е много опасен ще трябва да го заловим.- Сега разбрах, явно те са враговете, които го издирваха.- ще ти направим някои изследвания на кръвта и ако са положителни ще трябва да дойдеш с нас, нали нямаш нищо против?- наистина се изплаших, какво искаха тези хора от мен и къде щяха да ме заведат по дяволите? Не смеех да им откажа. Мъжът ме хвана, а жената ми взе кръв от пръста.
- Е това е изследванията ще са готови до една седмица, не напускай града и не се опитвай да се скриеш защото ще те намерим, разбра ли? Също така ще ти оставя номер с който да се свържеш с нас в случай, че баща ти се прибере. - заплаши ме жената. Наистина бях много изплашена и единственото което иска в момента е те да си тръгнат и ако може да не се връщат. Докато бяхме в коридора, а те се готвеха да си ходят, във вратата се врътна ключ и баща ми се появи от нищото. Той ме погледна, после огледа хората в къщата ни,  вниманието му се прикова върху спринцовката с кръв в ръката на жената.
- А вие сте...? - попита мъжът.
- Той е тук да разхожда кучето ми- посочих легналия на земята Рафи.  Не исках да разбират, че той е баща ми, защото щяха да го заловят, а и доста хора плащаха на някой друг да се грижи за домашните им животни, нали?
- Това вярно ли е? - попита го мъжът. Опитах се да му намигна, но жената беше втренчила погледът си в мен докато мъжът разпитваше баща ми. Тогава почти без да мърдам устните си прошепнах съвсем тихо "кажи, че е вярно".
- Да, аз разхождам кучето. Хайде Рафи да излизаме! - знаех се, че можеше да ме чуе.
- Е добре оправяйте се ние си тръгваме, ако баща ти се появи веднага ни звънни Мади. - след това излязоха, а аз останах горда от себе си.