Мади 🐺 🌒 🐺

Разговор с Кевин

- Хей, Кевин, майка ми каза да отидеш до вкъщи.- съобщи му Джейн.
- Не искам да говоря с никого. -отговори раздразнено и се обърна да си отключи вратата, тогава видях, че на гърбът му е татуиран вълк. Стоеше му толкова добре, сякаш беше там, за да разкрива същността му.
- Е, ако искаш да се върнем вкъщи, вече знае, че майка ми иска да говори с него.- предложи Джейн.
- Добре. - тръгнахме.- от кога има тази татуировка на гърба си?
- Не знам и аз сега я виждам. - призна.
- Аха.- Дали и тя смяташе това за адски привлекателно като мен?
- Къде е момчето - попита майка ѝ леко разочаровано.
- Казахме му, но беше ядосан и не пожела да дойде. - отговори Джейн.
- Жалко, наистина ми е жал за него, да изгубиш родителите си на толкова ранна възраст. - въздъхна.
- Той как го приема - попитах.
- Веднъж говорих с него, когато стана, но беше очевидно, че не му е до разговори.- спомних си за майка си и как се бяха опитвали да говорят с мен тогава, разбирах го.
- Може аз да опитам да говоря с него - предложих, знаейки как точно се чувства той.
- Ти ли, най-много да изгуби контрол и да те изплаши. - предупреди ме жената.
- Няма да ме изплаши, знам какво да очаквам. - а и знаех какво да кажа.
- Ако искаш опитай - съгласи се.
- Добре. - кимнах.
- Но първо ще хапнеш с нас, съгласна ли си?
- Хубаво. - докато тя приготвяше някакви сандвичи Стивън влезе в стаята и ме повика отвън.
- Мади, какво стана, говори ли с баща си? - попита той.
- Да, сега сме по-добре, но мисля, че е невъзможно да го убедя да ме превърне, разказа ми някои неща и разбрах, че ще е ужасно трудно да размисли.- Стивън се замисли.
- Значи ти е казал? - дали мислехме за едно и също?
- Разказа ми за майка ми, за родителите си, както и за теб. - признах.
- Добре, наистина не очаквах и толкова да направи, все пак е напредък. - настана палза, е която той сякаш се замисли за нещо.
- Какво имаш предвид? - прекъснах го.
- Беше го много страх да ти разкаже каквото и да е, за да не го намразиш- поясни.
- Не го мразя, разбира се! - възкликнах.
- Знам, но не се отказвай, чу ли? - беше му важно да успея,....на мен също.
- Добре, ще говоря с него ако се появи удобен момент, но ще е като се върне от града. - съгласих се.
- Хубаво, сега отиди да хапнеш.
Сандвичите бяха много вкусни. Разговарях най-вече с Джейн. Лиза беше сърдита, но дори не разбирах защо се сърди. Взех малко храна за Рафи и тръгнах, Джейн предложи да ме изпрати, но аз казах, че няма нужда.
Влязох в малката ми къщичка, но кучето не беше там, за да го нахраня, реших да го потърся навън и да разбера къде токова ходи. Обиколих другите къщи, но него го нямаше, виках го по име, но нищо. Запътих се към гората, когато чух ръмжене. Видях Рафи да ръмжи към Деймън, а той просто си стоеше и гледаше намръщено когато ме видя да се приближавам.
- Твоето животно е виновно, знаеш ли какво направи, тъкмо бях хванал един заек и реших да го донеса тук и когато се превърнах, бум изскочи от някъде и ми го отмъкна! - направи се на изключително засегнат от ситуацията, подигравайки ми се.
- Рафи, при мен! - повиках го и той веднага дойде.
- Наистина ли го е направил? - май е бил доста гладен или просто този лъжеше.
- Да не мислиш, че те лъжа, хлапе?- ухили се, ето този Деймън познавам.- А, ето го и другия младеж.- Кевин премина покрай нас, този път с дрехи.
- Какво искаш - попита раздразнено.
- Къде отиваш хлапе? - подвикна му досадникът.
- Не е твоя работа - изръмжа през зъби.
- И аз ще дойда с теб, ще те прегърна ако ревнеш. - засмя се със зъби, как можеле да му се подиграва?!
- Не може да дойдеш, с Кевин се разбрахме да излезем двамата, сами. - реших да го защитя, макар и поставяйки се в опасност.
- Ооо, знаех, че ще стане нещо между вас.- засмя се и излетя с вампирска скорост. Зяпнах невярващо, наистина ли могат да са толкова бързи?
- Какви ги дрънкаш, нищо не сме се разбирали!? - погледна ме на кръв и наистина ме заболя, защо ме мразеше? Реших, че е заради загубата му.
- Спасих те от тъпите му подигравки, не може да се ебава с всички и все да му се получава.- той се замисли.
- Е благодаря, предполагам. - имах чувството, че благодари на някого за първи път, беше неловко.
- Моля.- не си тръгваше, просто стояхме и се гледахме.
- Е, какво искаше той от теб?- попита, сякаш се опитваше да започне разговор, грубостта му беше изчезнала.
- Оплака се, че кучето ми му е отмъкнало заека.
- Май трябва да го храниш повече.- не се усмихна, но поне не беше раздразнен.
- Да, иначе може и мен да изяде някой ден. - опитах да го разсмея.
- Най - вероятно ще стане, ако не внимаваш, все пак е вълча порода... Съжалявам не исках да кажа това, ние няма да те нараним, поне аз де. - еха, наистина ме изненада.
- Спокойно, вече го приех. - успокоих го.
- Аха, ако искаш ще се поразходим, ако нямаш планове.- личеше си, че се чувства неловко, а аз усетих, че се изчервявам, как стигнахме дотук по дяволите? В един момент е адски груб, а в другия ме кани да се разхождаме?- Съжалявам, явно не искаш да ходиш никъде със звяр като мен.
- Не, искам просто се замислих за нещо, къде ще отидем? - попитах окуражително.
- Нямаме много избор, какво ще кажеш за гората? - идваше ми да се изхиля.
- Съгласна.- знаех, че лесно губи контрол, но адски исках да го опозная, някак си предусещайки, че не е грубияна, за когото ми го представяха. Бях и обещала на майката на Джейн, така че навлязохме в гората, въпреки късния час. На няколко пъти се опита да каже нещо, но не го направи. Реших аз да заговоря.
- Е, защо беше гол по-рано днес? - по - тъп въпрос едва ли някой би измислил.
- Дълга история. - очаквах да ми разкаже, но той просто млъкна
- Ако искаш може да ми разкажеш?- подканих го.
- Оуу, само ако ти искаш? - този добре ли беше?
- Искам. - изгледах го странно.
- Добре.- пак мълчеше, какъв беше този разговор по дяволите?
- Е, разкажи ми! - настоях вече малко изнервена.
- Сега ли?- какво му ставаше, сякаш си бе изгубил ума.
- Да, сега. - очевидно.
- Ами, всъщност е къса история.- замълча, това започна да ме изнервя сериозно.
- Просто ми разкажи. - въздъхнах.
- Добре. - пак млъкна, но после се свести и заговори.- със Ейдън, най-младият в глутницата след мен си направихме малък дуел.
- И кой победи? - стана ни интересно.
- Всъщност никой. - отговори.
- Защо?
- Така.- Защо ме беше поканил да се разходим като не искаше да говори с мен?
- Той е победил и не искаш да ми кажеш ли? - предположих.
- Не е така, замълчи по дяволите!- изведнъж се ядоса много.
- Защо ме покани в гората по тъмно, като смяташ да ми крещиш?- И аз се ядосах
Изведнъж се сви на земята в страшни конвулсии. Знаех какво следваше ако не започне да се контролира и то веднага. Видях един огромен звяр който се насочваше право към мен, но този път бях подготвена, просто се свих на земята и затворих очи. Чувах страшни звуци, все едно се опитваше да ме убие, но не усещах нищо, знаех, че ще премине. След като звуците изчезнаха аз вдигнах поглед и видях сиво белия грамаден вълк точно до мен и сърцето ми заби адски бързо.