Мади 🐺 🌒 🐺

Закуска с Кевин

Естествено изчаках всички двойки да се изредят: Рита се би с Лия, Том с Катя и още няколко, но аз не ги следях толкова внимателно, а мислех за това как Майк за малко щеше да ме победи. Откъде и как толкова бързо се беше научил как да се бие? До края на дуелите той не пожела да излезе отново, пък и никой не го предизвика.
След всичко баща ми ме извика да отидем да се нахраня.
- Кой го обучава?- попитах.
- Кой? - учуди се.
- Майк, кой може?! - бях леко ядосана.
- По принцип това е работа на майка му, но мисля ,че си има и друг помощник. - баща ми се замисли.
- Какво имаш предвид? - съвсем се обърках.
- Може би Деймън му е показал едно-две движения. - това беше удар под кръста.
- Как така Деймън?! - възкликнах.
- Това бяха типично негови движения, явно го обучава. - той не беше учуден.
- Не мога да повярвам! - намръщих се.
- Да, той рядко се решава да обучава някого, но когато го направи избира някой много силен и дава всичко от себе си.
- Да, преди време ми предложи, но аз отказах.- баща ми зяпна учудено.
- Предложил ти е? - защо ли се изненадваше?
- Да, но просто не исках да имам нищо общо с него.- татко се умълча.- Защо има ли някакъв проблем?
- Не, просто не съм очаквал да го направи. - въздъхна.
- Защо? - гледах го внимателно.
- Той си има лични причини заради, които не би трябвало да иска да те обучава. - да, мрази ме.
- Да просто не ме харесва особено, както и аз него. - засмях се.
- Напротив, той знае, че си много силна, знаеше го още преди да се превърнеш. - естествено, че знае, но просто не ме харесва.
- Е да, но тогава защо се държи отвратително с мен и приятелите ми? - тук си мислех за Кевин.
- Мисля,че просто се опитва да те предизвиква по някакъв начин. - как ли пък не.
- Е, каквото и да прави няма да приема предложението му! - сопнах се.
- Ти решаваш, скъпа, но знай, че той рядко предлага помощта си. - нима искаше да приема?
- Но е решил да обучавам онова момче Майк. - измрънках.
- Да, не знам какво е видял в него, но е напълно възможно да му е показал едно - две движения, за да ти покаже, че е способен да обучи дори тези които са се трансформирали за първи път едва вчера и да те победят. - това ме караше да искам да смажа Майк.
- Е да, но не ме победи, Рафи ме отърва. - оправдах се.
Говорихме още малко, а след това тичахме до едно село и аз се нахраних без въобще той да се намесва.
- Може би ще е добре следващия път да опиташ сама да го направиш и без това вече не съм ти нужен. - това ме накара да изтръпна.
- Ами ако изгубя контрол, ако убия човек? - наистина се притесних не мислех,че съм готова за това.
- Все някога трябва да се престрашиш нали пък и напоследък го правиш съвсем самостоятелно. - май беше така.
Разбрахме се на сутринта да се нахраня без него. Колкото и да ме беше страх да не убия човека той беше прав все някога трябваше да опитам и сама.
Посветихме и тази нощ на тренировки и в края баща ми призна, че напредвам с много добро темпо. Наистина учих много бързо движенията и схващах всичко което ми показваше.
Беше четири часа през нощта когато с баща ми се разделихме, аз останах гората, а той се върна в глутницата. Зачудих се какво да правя и просто си легнах на тревата. Загледах се в безкрайната гора, която ме изпълваше с живот. В момента не духаше никакъв вятър и за това голите клони на дърветата бяха замръзнали без да помръдват. Щом извъртях глава на горе разбрах, че хиляди малки точици ме наблюдаваха, между тях почти кръглата луна даваше светлина на нощното небе. Не знаех колко време се бях вглеждала в небосвода, но явно бях заспала, облегната на едно дърво. Когато се събудих слънцето вече бе изгряло, а гората бе изпълнена с красивите песни на ранобудните птички. Тялото ми имаше крещящата нужда да се превърне във вълк и затова се трансформирах и затичах към къщите. В главата ми се въртеше тревожната идея, че всеки момент трябваше да отида да се нахраня и то сама. Помотах се около къщите и разговарях с Вероника общо взето празни приказки. Усещах, че съм много гладна и най-накрая се примирих, че трябва да отида да се нахраня.
Тогава видях Кевин да се приближава към мен, поздрави ме с прегръдка и ме попита как съм след вчера. Набързо му обясних ,че може би Деймън обучава Майк и приятелят ми много се ядоса.
- Спокойно остави Деймън да прави каквото си иска, нас не ни интересува ако ще да обучава целия китайски народ. - не исках да се ядосва за глупости.
- Добре, Хубаво искаш ли да се разходим? - предложи.
- Може би по - късно сега си имам малко работа.
- И какво е по-важно от мен - ухили ми се, а аз му върнах усмивката.
- Всъщност баща ми каза, че трябва да отида да се нахраня сама без него, а досега не съм го правила и затова  чаках чак досега, но наистина умрях от глад и смятам да отида.- реших, че мога да му кажа.
- Оуу, мога да дойда с теб, сещаш се за морална подкрепа.- олекна ми.
- Наистина ли, това е страхотна идея.- не бях се хранила с никого освен с баща ми, но не исках да бъда сама.
С Кевин затичахме с бясна скорост през гората. По едно време той спря и хвана ръката ми, така стигнахме до едно село.
- Смятам и аз да го направя, нали нямаш нищо против? - попита.
- Не, разбира се. - съгласих се.
Двамата се запътихме към различни краища на селото и накрая се срещахме на същото място с по един човек. Аз бях избрала младо момиче, а той някакво момче. Скрихме се в гората и въздействахме.
- Трябва ли ти помощ?- попита той.
- Не, мисля, че ще се справя.
Нападнах врата на момичето и засмуках бясно кръв, след малко осъзнах че трябва да спра и го направих. Кевин все още се хранеше, а аз  започнах да го гледам. Личеше си ,че се наслаждава на всяка една глътка. След като приключи ме погледна и забелязах, че устата му беше покрита с кръв. Никога когато се бях хранила с татко,  той не се бе цапал, винаги го правеше бързо и чисто, за разлика от мен, аз винаги бях изцапана с кръв. С Кевин бързо въздействаме на хората да забравят и да си тръгнат и се превърнахме във вълци.
- Сега искаш ли да отидем на нашето място? - харесваше ми, че го нарече "нашето"
- Естествено. - исках  да прекарвам време с него, а явно и той искаше да го прекара с мен.
Рекичката беше все така невероятна, а езерцата някак вълшебни. Щом се трансформирахме аз отидох и потопих ръката си във водата беше адски студена, но на мен това не ми пречеше, наслаждавах се на чистотата ѝ. Забелязах,че Кевин ме наблюдаваше внимателно.
- Има ли нещо?- попитах.
- Не, просто се радвам,че мястото ти харесва. - беше искрен.
- Как да не ми харесва, уникално е.- признах.
- Да и мама смяташе така. - загледа се във водата.
- Добре ли си ? - попитах макар да знаех ,че не беле добре.
-Да, вече свикнах с мисълта, че ги няма.
- Да бе, аз все още не мога да приема ,че майка ми е мъртва.- признах с половин уста.
- Добре де и на мен ми е ужасно гадно, понякога просто си мисля, че съм сам на този свят.- беше толкова искрен с мен, как другите не забелязваха тази му страна.
- Не си сам, имаш глутницата, а аз винаги ще съм до теб, можеш да ми се доверяваш за всичко.
- Благодаря ти, Мади, наистина се нуждая от доверен човек точно сега.
Отидох до него и го прегърнах, той отвърна на това.