Мади 🐺 🌒 🐺

Разговор с Тайлър

Времето минаваше прекалено бързо, ту беше тъмно, ту светло, аз не бях мигнала откакто Тайлър уби ловците. Откакто това стана нито веднъж не бях останала насаме с него, до сега. Беше обедно време, а аз реших да се усамотя на мястото където спим по принцип, но не очаквах той да е имал същия план. Трябваше да поговорим, но истината беше, че не знаех какво да кажа. Той стоеше на земята облегнат на една от стените,а аз бях взела абсолютно същата стойка но, на противоположната стена. Мястото беше достатъчно тъмно, за да не мога да видя точно накъде сочи погледът му, но някакво вътрешно чувство ми подсказваше, че ми хвърля по един поглед. Двамата стояхме в пълна тишина и всеки беше замислен в неговите си работи. Откакто той уби ловците стана някак по-студен и скриваше емоциите си. Не, че преди бе показал някакви чувства, но сега беше вечно замислен и не говореше много. Прекарваше по-голямата част от времето си, премисляйки някакви планове за ударът над ловците, който щяхме да направим скоро. Понякога обсъждаше плана с Кейли и Дейв например, но когато аз влезех просто млъкваше. Беше ясно, че ме избягваше, но истината беше, че и аз го избягвах до някаква степен. Просто не знаех какво да му кажа, трябваше ли да обсъждаме хладнокръвното му убийство. Естествено няколко пъти бяхме отишли на лов с него, но не и сами ,винаги някой идваше с нас, та ставахме трима или четирима. Вече бяхме изяснили йерархията си, като всички знаеха, че ние с Тайлър сме Алфите тук. Странно, но никой от нас не беше водещата фигура и двамата вземахме решения. Пътите, в които ходихме на лов и аз водих глутницата и определях посоката бяха не повече от тези, в които той го правеше. Аз също често мислех за някакъв план, с който да освободим останалите и честно казано имах някакви идеи, които споделях с част от глутницата. Още вчерашната, нощ, в която пак стоях будна си мислех, че с Тайлър трябва да обсъдим какво точно ще правим и да измислим общ план.
Всяка вечер когато затварях очите си в опит да заспя виждах огъня, огъня, с който бяхме запалили телата на ловците. Виждах кръвта по земята, обезглавения мъж и наръганата в сърцето жена, а след това пламъкът, който ги обхващаше.
Знаех, че идеята да ги убием беше моя, но осъзнах, че не бях способна на такова хладнокръвно убийство. Тайлър от своя страна явно беше, макар че след това се промени доста.
Често си мислех дали през нощите и той не може да спи като мен и дали тези спомени не спират да се връщат в главата му. Опитвах да поглеждам към него през нощта, но нито веднъж не срещнах погледа му.
Е сега беше моментът, сега беше моментът да срещна погледa му и да говоря с него.
- Тайлър?- Насочих вниманието си към него. Той ме погледна.
- Хей.- Каза просто.
- Искаш ли да поговорим?- Не знаех защо го питах това и на мен ми беше странно, но просто така ми дойде отвътре.
- Да, всъщност искам.- Добре де, не очаквах да каже това.
- Амм, добре и аз искам.- Казах това, а после и двамата замълчахме. Моментът продължи прекалено дълго.
- Какво мислиш за мен?- Попита ме най-странния въпрос, наистина не си представях разговора ни така.
- Не знам, какво се очаква да мисля?
- ММ, аз убих онези двамата.- Оросто го съобщи с делови тон. Отново настъпи неловка тишина и почувствах, че трябваше да кажа нещо, каквото и да е.
- Да, ако не го беше направил щях да го направя аз.- Казах, макар и да не беше чиста истина.
- И сама не си вярваш.- Опита да се засмее, но не му се получи.
- Всъщност...да, едва ли щях да имам тази смелост, най-вероятно щях да избягам от страх.- Той кимна, а след това въздиша.
- Как го приемаш.- Е това наистина беше най-странния ни разговор.
- И аз не вярвах, че съм способен да го направя.- Каза искрено, чудех се как може да говори толкова въздействащо, едновременно делово и да казва истината.
- Но го направи.- Замълча за известно време
- Да.- Отговори просто.
- Правил ли си го досега?
- Само в битки.- Отговори след като мълчание.
- И аз,...само в битки.- И двамата замълчахме. Чувствах се адски напрегната и някак ...странно. Може би се дължеше на това, че говорихме за тази истина, хладнокръвното убийство, но...и аз не знам.
- Трябва да измислим план. - Казах,  за да наруша мълчанието.
- Да, имам няколко идеи.
- Аз също. - Признах.
- Хайде, ти кажи първо.
- Добре, амии мислех си, ...не можем да минем през гората, заради капаните, но ако влезем от единия край на селото и се предвижим сред хората до къщата...ще избегнем всички капани.- Казах част от това, което бях измислила.
- Даа, добра идея, мислех нещо...по скоро мен ме притеснява как ще влезем в къщата, може би ако се представим като някои от тях...,а също мислех, че можем да използваме огъня.- Тайлър изведнъж млъкна, а в ума ми изплува сцената на горящите тела, може би и с него ставаше това.
- Как да го използваме?- Проговорих първа.
- Можем да запалим пожар някъде,...далеч от къщата и да ги привлечем там, докато ние влезем и...
- Да, а като ги измъкнем да подпалим къщата.- Прекъснах го, въодушевена от това, че ще си върна глутницата.
- Да, може, но трябва да плануваме всичко и да следваме строго определен план.
- Да и да говорим с всички, може и те да дадат добри идеи.
- Трябва и всички да разберат колко ще е опасно това и, че ще има опасност да...
- Знам, но аз ще дам всичко от себе си.- Отново го прекъснах!
- Аз също!- Заяви сигурно.
- Хайде.- Казах, а той ме изгледа странно.
- Какво хайде.- Леко се усмихна. Хубаво беше, че очите ми свикнаха с тъмнината и вече виждах ясно.
- Нямаме време за губене, не чу ли, че заловените може да останат хора за винаги и...
- Да, знам, да вървим да съберем глутницата си.-Кааза той и се изправи.
Двамата тръгнахме към тесния вход на помещението и, мислейки, че ще ме пусне да мина преди него се блъснах тялото му.
- Какво по...- изгледа ме странно.
- Път на дамите.- Казах подигравателно и му показах изхода. Той изпувтя, но все пак мина, а аз след него. Тръгнахме по коридора,  а аз мислех, че ще продължим до другата зала, но той се спря рязко и аз за втори път в последните пет минути се блъснах в него. Почуствах се адски тъпо.
- Защо постоянно се блъскаш в мен?- Тай попита със смях.
- Защо постоянно се мотаеш пред мен? - Ядосах се.
- Пфуу, я стига.- Засмя се.
- Ти стига.- Поне бях малко по добре, че разчупихме леда помежду си.
- Да извием заедно.-Предложи Тайлър. Изненадах се от бързата смяна на настроенията му.
- Добре.- Съгласих се. Чувствах се добре, че не се смяташе за най-великия вожд на глутницата и приемаше силата ми.