Мади 🐺 🌒 🐺

Реката

Вече беше късният следобед, а ние се движихме доста бързо. Използвахме клоните на дърветата, защото горе не само, че нямаше капани, а и виждахме доста голяма част от пространството около нас. Така също не оставяхме следи долу и заблуждавахме ловците, че всъщност не сме там.
Вече се намирахме на около петнадесетина километра от мястото, на което мислехме, че е селото. Тайлър и останалите от глутницата естествено познаваха територията си и потвърдиха, че на самия и край има едно такова село, в което се хранели рядко. По едно време спряхме , защото планът беше да влезем в селото не от страната където беше въпросната къща, а от противоположната и да се предвижим през селото. Така щяхме да избегнем множеството капани, които предполагахме ,че са наслагали около къщата. Естествено имаше много голяма възможност капаните да са навсякъде около селото, но според нас те главно биха защитили къщата.
Та когато спряхме, за кратка почивка за решихме ,че вече е време да сменим посоката, защото когато тръгнахме от безопасната ни пещера се движихме по най-краткия път. Сега щяхме малко да заобиколим, но това беше по-доброто решение.
По пътя нито веднъж не видях и следа от ловци. През цялото време, както и сега всичките ми сетива бяха изострени до краен предел, но нито усетих миризмата на върбинка и вълче биле, нито чух тракането на двигатели.
По пътя подминахме още няколко села, но гледахме да стоим на поне два километра от тях, за да никой не ни види.
Това тичане си беше доста уморително и донякъде изчерпваше силите ни, но бях наясно ,че сериозното все още дори не е започнало.
Докато размишлявах чух някакъв звук и погледнах Тайлър, който беше точно зад мен. Шумът наподобяваше някакво бучене. Останалите ми сетива се изостриха и направиха извода, че наблизо има нещо. Долавях миризмата на доста животни до мястото откъдето се чуваше бученето.
Странно, бяхме подминали последното село преди четири километра и в момента се намерихме в най-гъстата част на гората.
- Стойте, аз ще се приближа, за да огледам.- реших ,че трябва да направя нещо ,все пак бях Алфа.
- Не, аз отивам- оо, разбира се, че ще иска да го направи той.
- Не, ти пое достатъчно рискове, сега е мой ред.- наистина исках и аз да направя нещо полезно.
- Да отидем и двамата?- Тайлър го зададе по-скоро като въпрос.
- И да оставим всички сами?- само си мислех каква катастрофа ще е ако ние с Тайлър умрем или бъдем заловени.
- Добре, права си.- той се замисли.
- Тогава отивам. - казах уверено, а той ми кимна. Естествено бях малко притеснена какво бучи така и защо на мястото е толкова оживено, но щях да проверя.
Стрелнах се, скачайки от клон на клон и внимателно ,преценявайки къде ще стъпя. Приближавах се с вампирска скорост и с всеки стотина метра научавах по повече за мястото ,на което отивах. Когато се намирах на километър вече изобщо не се притеснявах, защото знаех какво е. Това бучене идваше от някаква река. Дори сега усещах въздуха по-влажен, явно реката беше доста голяма, но се радвах, че не са ловци. Все още долавях мириса на животни, мисля ,че дори отвреме-навреме чувах тракане от копитата им. Чудех се дали е възможно някое стадо от елени или от сърни да се събрало на водопой. Първоначално си мислех, че точно това е станало ,но след някъде минута осъзнах ,че животните са адски много ,може би стотина. Дори не можех да определя какви точно са, защото не бяхме ходили на лов за тях и не бях опитвала месото им, дори не знаех миризмата им. След малко се приближих достатъчно ,че да виждам всичко. Погрижих се да застана незабелязана в клоните на едно дърво, което имаше пролетна премяна. Огледах мястото от високо. Наистина пред мен се виждаше меандър на една доста голяма река. Явно преминаването на зимата и затоплянето на времето беше направило реката доста буйна. Реката изглеждаше сякаш всеки момент щеше да излезе от коритото си, но все пак се задържаше там. Тази река беше доста пълноводна при факта, че от отдавна не беше валяло. Мендърът може би се виеше на близо километър , е може би тук е валяло повече, че да се образува. Да, беше възможно, все пак се намирах на доста километри от мястото, на което бях живяла, така си го обяснявах. Сега се зачудих нещо как Тайлър и останалите от глутницата му не са знаели, че има такава голяма река на територията им. Сега вместо да ходех да проверявам реката можехме да се движим напред. Почувствах се доста тъпо, но реших после да му искам обяснение . Все пак останах да се наслаждавам на красивата гледка пред очите ми. Доста големи стада от крави бяха пръснати по дължината на реката и пасяха току-що поникналата пролетна трева. Беше ми малко странно ,че нямаше пазачи ,които да наглеждат стадата, но това означаваше ,че нямаше да се срещаме с хора ,което беше добре. Гледката беше уникална ,толкова много току-що разцъфнали дръвчета допълваха буйните води на реката, животните изпълваха мястото с живот.
Реших ,че няма нужда да губя повече време и се стрелнях обратно към глутницата.
Без да мисля повече и много бързо прекосих разстоянието, срещайки се с останалите. Бях ядосана, но съдържах гнева си. Тайлър и Кейли ме погледнаха въпросително.
- Какво става?- попита тя.
- ААА нищо.- погледнах на другата страна и си замълчах.
- Какво има там? -попита Тайлър
- Я стига, като че ли не знаеш.
- Амм, не знам- спогледа се с Кейли и Дейв.
- Значи ми казваш, че не знаеш, че има огромна река в средата на територията ,а?- попитах ядосано.
- Огромна?- Той беше объркан.
- Даа- въздъхнах, той тъп ли беше или смяташе мен за такава.
- Да, имаше река ,но по-скоро беше някакво малко долче, а през по-голямата част от времето беше пресъхнало.
- Е, сега не е.- казах, дали казваше истината.
- Да, преди няколко години там си устройвахме лова, защото идваха животни на водопой, но реката с времето пресъхна или беше съвсем малка.- чух сърцето му и стигнах до извода, че не лъже.
Разказах им как там имало някакво огромно стадо от крави, но нямало пазач. След още малко разговори решихме да не губим повече излишно време и се стрелнахме на там.
Движехме се през гората, незабелязани от стадото, нито от когото и да било.
Наложихме си да тичаме с по-високо темпо, защото слънцето вече беше започнало да залязва. Изминахме следващите километри без никакви проблеми и скоро вече ни останаха най-много четири километра до селото. Продължавахме да се движим по дърветата и вече бяхме решили ,че така ще избегнем капаните.
Доближихме се още малко до другия край на селото, не този ,в който беше въпросната къща и разбрахме ,че повече няма да можем да използваме дърветата. Всичко беше изсечено на може би километър от селото и там беше просто пустош. Нямаше естествени прикрития и приближаването ни едва ли щеше да остане незабелязано. Там също така не бяха оставени животни на паша, което ни наведе на мисълта ,че явно има скрити капани.
Все пак щяхме да използваме прикритието на нощта, за да навлезем в селото и да се надяваме, че хората ще са по къщите си и заспали.
Стояхме на последните дървета и преценявахме обстановката, отдалеч. Знаехме ,че няма да е лесно ,но щяхме да го направим.

Съжалявам, че това беше толкова скучно , но имам тест по философия на целия материал от втори срок и не знам абсолютно нищо. Таа... Бързах да започна да уча ( да правя пищови) и затова главата е толкова скучна.