Мади 🐺 🌒 🐺

Рекичката и езерцата

Тази вечер беше странна, след като Деймън съсипа всичко с Лиза, аз изтичах в гората и свързах съзнанието си с това на Джейн. Разказах ѝ какво стана, а тя много се разочарова и до около единадесет обсъждахме от разстояние какъв гадняр е Деймън. Интересното започна около единадесет и десет. Тогава тримата младежи бяха ухапани. Глутницата се беше събрала в горичката до къщите и аз изтичах бързо при тях. Всички бяха развълнувани за новите вълци и постоянно си разменяхме образи с родителите на ухапаните. Странно беше, че уж глутницата не участваше на самото превръщане, но иначе получавахме пълна информация за случващото се. Сега осъзнавах, че те са виждали всичко около моя преход от човек в химера. Стана ми малко гадно от това, но в крайна сметка сега те бяха моята глутница и семейство и щях да споделям този интимен момент с тях. Всички усетихме ужасяващите писъци на младежите, предадени ни през общото съзнание. Общо взето нощта беше напрегната. По някое време с баща ми отидохме да се нахраним, този път със сигурност имах повече контрол.
На сутринта бях малко уморена от среднощната ми тренировка, така и не разказах на татко какво се случва с Деймън. Не знаех защо просто не му кажех, че той бе провалил шанса да убедя Лиза и, че по някаква странна причина искаше да ме обучава. Бях сигурна, че ако татко разбереше щеше стане скандал.
Сутрешното хранене също мина добре, а аз към десет часа получих покана от Кевин да излезем. Срещнахме се в гората. Беше облякъл тениска и някакви къси панталони, аз също бях по къс ръкав, но с дълги панталони.
Тръгна към мен с намерението да ме прегърне, но май се отказа и просто ме поздрави.
- Е, какво ще правим?- попитах.
- Искам да ти покажа едно място- гледаше на долу, явно се притесняваше.
- Добре, къде е? - огледах се.
- Ще трябва да потичаме малко, надявам се да нямаш нищо против.
- Нямам. - отговорих бързо.
- Дай си ръката.- направих го, а сърцето ми заби лудо. Ръката му беше направо гореща, а от цялото му тяло се носеше миризмата на дивата гора.- Готова ли си?- попита ме нежно, а аз кимнах. Тогава хукнахме с вампирска скорост. Прескачахме падналите дървета, хванати за ръце, вятъра удряше срещу нас, но и той не можа да ни раздели. Бях безкрайно щастлива, че съм с него и той е мил.
По едно време започнах да долавям звуци на течащо изворче. До колкото чувах се намираше на няколко километра и не беше кой знае колко голямо. Приближихме се до течащата вода и Кевин спря да тича, както и аз. Беше невероятно. Една малка рекичка, току що освободена от капана на леда, се стичаше по едва забележимата си долина. Имах чувството, че това поточе е токова чисто, че преспокойно човек може да пие вода от там. Но това съвсем не беше всичко рекичката се намираше в центъра на няколко малки езерца със също толкова бистра вода. Бяха около пет или шест, гледката беше уникална. Забелязах, че Кевин беше отишъл между езерцата и се вглеждаше в огледалния си образ. Мисля, че беше замислен.
- Много е красиво.- обърнах се към него. Кевин дойде при мен и хвана ръцете ми в своите.
- Обещай да не казваш нищо на никого за това, което ще ти покажа и кажа, моля те.- гледаше ме, очаквайки отговор.
- Обещавам.- погледнах право в кафявите му очи. Той ме пусна и отново започна да се разхожда около езерцата, прескачайки рекичката
-  Тук тренирахме с баща ми. Бихме се, а когато аз му се нахвърлех той ме мяташе в някое от тези езера. Майка ми обичаше да ни наблюдава и често крещеше по татко когато ме хвърлеше във водата, че съм щял да се удавя. - Кевин изглеждаше съсипан, не отделяше поглед от водата. Настъпи тишина и реших, че очакваше да кажа нещо.
- Съжалявам за тях. - не можах да измисля нищо друго. Той само ме погледна и заговори.
- Точно тук. - посочи едно от езерата.- беше лято и с татко тренирахме, а мама ни наблюдаваше, когато тя му изкрещя да не ме мята във водата той я вдигна и скочи с нея в езерото.- видях сълзи по очите му.
- Кевин аз.. - опитах се да проговоря, но той ме спря.
- Обичаха се безкрайно, не съм виждал по-силна любов запазена през годините.- плачеше съвсем открито, тогава се реших и отидох при него, прегръщайки го. Той отговори на прегръдката. Сърцето ми заби лудо и се почувствах много добре, заслушах се в неговото и открих, че и то щеше да изскочи.
- Нормално е да ти липсват прошепнах в ухото му. - той ме пусна и отново се загледа в кристалната вода.
- Не можеш да си представиш колко много ми липсват, Мади, дори и да искаш не можеш, както и аз не мога да ти го обясня.
- Изгубих майка си преди по-малко от месец. - Сетих се за мама, как ми крещи да се прибирам, как ми готви всяка сутрин яйца, как ме прегърна когато спечелих награда по волейбол. Разплаках се при спомена, той беше прав нито можех да опиша на някого колко ми липсва, нито някой можеше да разбере чувствата ми. Усетих ръцете му около себе си, отново се прегръщахме.
- Бях прав. - каза сякаш на себе си.
- за кое?- попитах, бършейки сълзите си.
- За теб...по-скоро за мен...- той млъкна.
- Какво за нас?- възможно ли е и той да не харесва поне мъничко.
- От отдавна исках да споделя с някого, но сега когато открих теб усетих, че мога да ти се доверя и да покажа и слабата си страна.- еха беше токова откровен.
- Можеш да споделяш всичко с мен, Кевин.
- Ти също, никога няма да те предам.- уоу, беше токова чувствен, още помня как всички го описваха като най-големия грубиян и побойник.
- Може ли да те попитам нещо?
- Да, разбира се.- погледна ме очакващо
- Покажи ми татуировката си.- знам, че не беше въпрос, но нищо.- Кевин се намръщи.
- Откъде знаеш?- попита ме недоволно, колко бързо променяше настроението си.
- Видях я онзи път когато се прибра полу гол. - стана ми смешно.
- Оффф, хубаво.- съблече тениската  и разкри мускулите на гърдите си, след което се обърна с гръб. Вълкът на кожата му заемаше една четвърт от гърба. Беше виещ вълк, който гледа към луната, на пръв поглед толкова обикновена татуировка но знаех колко много всъщност разкрива тя.
- Красиво е. - прокарах пръсти по мастилото, а той изтръпна.
- Добре, стига толкова. - облече тениската си обратно.
Останахме на мястото докато слънцето не започна да залязва. Разкрих му доста лични неща за себе си както и той на мен, наистина го чувствах много близък и се надявах той да чувства същото към мен. Върнахме се държейки се за ръце и вихме заедно с глутницата и тримата нови членове, които се бяха превърнали, но все още бяха някъде далече из гората.
По-късно с баща ми отидохме да се нахраня до едно по-далечно село, но този път аз го направих сама,а той само наблюдаваш. Тренирахме часове наред, а татко ми съобщи, че утре ще организира първата обща тренировка, на която щях да участвам.