Мади 🐺 🌒 🐺

Мади няма да участва

Спах добре.На сутринта се събудих, изпълнена с много енергия и веднага щом излязох навън се трансформирах. Слънцето вече беше изгряло и беше доста топло (е аз така или иначе не усещах студ), свързах се със знанието на Джейн, а тя ми каза къде е и тръгнах към нея. Оказа се, че цяла нощ тя и Лиза са тренирали със Стивън, а сега момичета продължават сами.
- Знаете ли плана за пълнолунието?- Попитах.
- Да, татко ни каза тази нощ, явно няма да се бием. - Изненадах се, че знаеха.
- И сте съгласни? - Попитах невярващо.
- Не ме разбирай погрешно, но ние никога не сме се срещали с ловци, а камо ли да се бием с тях.- Каза Джейн.
- Аз искам да участвам, наистина тренирам много и се чувствам подготвена. - Оплаках се.
- Говори ли с баща ти? - Попита приятелката ми.
- Да, заповяда ми да не се бия!- Отвърнах ядосано.
- Ще направиш ли нещо? - Тя знаеше, че щях да направя.
- Ще видим. - Това беше "да"
- Искаш ли да тренираш с нас? - Предложи ми.
- Да, разбира се. - Съгласих се.
Бихме се известно време, но на мен ми беше нещо като загрявка, наистина бях доста по-силна от тях. Подчинявах ги и двете, упражнявайки измъкването, което вчера научих от Деймън. Те така и не схващаха кога ще скоча наляво и кога на дясно. След като останах сама отидох да се нахраня. Направих го по начина на Деймън, за да не хабя време, а след това си намерих едно осамотено място в гората и реших да опитам нещо. Обгърнах левия с юмрук с десния и го стиснах с всичка сила. Заболя ме много и щом чух първите изпуквания пуснах ръката си, защото просто не издържах на болката. Всичко заздравя нормално, но аз бях разочарована от себе си, мислех, че можех да издържа. Реших да пробвам отново, но с другата ръка. Този път седнах на земята и затворих очи, в опит да се успокоя и започнах да мисля за друго, за това как мама умря без аз да мога да направя нищо и наистина се ядосах защото сега и татко можеше да умре, а аз трябва да си стоя тук и да го чакам. Надъхах се с това, че трябваше да се науча колкото се може по-бързо, за да има шанс да убедя баща ми да участвам. Тогава стиснах юмрука си с всичка сила и чух множество изпуквания, пуснах го повлияна от болката, но все още бях ядосана на баща ми и ударих камъка до мен с юмрук. Усетих нетърпимостта болка и разбрах, че не мога да се превърна. Търпях известно време, а когато погледнах ръцете си от мястото на кокалчетата ми едва се показваха малки червени нокти. След около пет минути се съвзех и започнах да се въртя сякаш се бия с някого. Спомних си как бях заварила Деймън да се бие с едно  дърво и реших и аз да опитам. Цепех клоните с бясна вампирска скорост и изпусках яда.
След като се поуспокоих се трансформирах и се свързах с Кевин да разбера какво прави. Той ми прати картина как тренира с Ейдън, явно всички бяха решили да започна да тренират. Върнах се в обежището и намерих Рафи, легнал пред вратата на къщата ми, пуснах го вътре и започнах да го галя, когато татко се появи.
- Здравей, скъпа. - Поздрави ме.
- Здрасти. - Бях му ядосана.
- Какво правиш? - Защо беше токова спокоен?
- Стоя си, невиждащи ли?! - Озъбих му се.
- Искаш ли да тренираме?- Попита, наистина не очаквах това, но ми идваше добре дошло.
- Да, разбира се. - Съгласих се
Тичахме бързо през гората, когато той спря и ме попита какво иска да правим.
- Не знам, нещо полезно.- Оогледнах си кокалчетата.- Искам това. - Свих юмрук и му показах.
- Рано е, все още не можеш да го направиш - Каза ми.
- Мога, Деймън ми показа.- Ядосваше ме това, че не вярваше в мен. Обхванат десния си юмрук в левия и приложих огромен натиск, който счупи костите ми, но този път преодолях болката и не се отказах, защото исках да покажа на татко ,че съм силна. Успях, огромните червени нокти пробиха кожата на кокалчетата ми и излязоха наяве.
- Виждаш ли?- Размахах юмрук пред него.
- Невероятно, наистина.- Той се замисли. - ще поговоря с Деймън друг път да не те измъчва по този начин.
- Той не ме измъчва, аз искам да се науча да се бия така! - Извиках.
- Е, добре, но все пак няма да те пусна на пълнолунието. - Това ме накара да побеснея.
- ЗАЩО НЕ, МАМА УМРЯ ДОКАТО АЗ СИ СТОЯХ БЕЗПОМОЩНО, НЕ ИСКАМ ДА СЕ СЛУЧИ И С ТЕБ!- Изкрещях и чух как сърцето му пропусна удар и се сви, явно го бях засегнала с това.
- Мади, разбери, че не мога да те изгубя. - Звучеше отегчен.
- Ами ако ти умреш, ако всички умеете, тук ще останем куп хлапета, които не знаят какво се случва?! - Бях му много ядосана.
- Няма да умрем.-  Гледаше надолу.
- И аз няма да умра, искам просто да се бия с вас! - Не се отказвах.
- Не, не може. - Беше категоричен.
- Но вие ще сте само 15 човека какво ще направите, защо в такъв случай не се изправихте срещу ловците още преди планът на Деймън?!- Извиках
- Трябваше да сте с нас, за да не могат да ни заплашват с нищо. - Оправда се.
- Да и да тренираме, а след това заедно да изгоним ловците!- Ядосвах се все повече.
- Прекалено е опасно. - Не се предаваше.
- Да, прекалено опасно е само вие да излезете срещу тях и да ви избият всичките! - Сърцето ми биеше лудо.
- Мади, каквото и да ми говориш няма да променя решението си. - Явно беше разбрал планът ми.
- Ами Ако тренирам по цял ден и по цяла нощ ако искаш ти ме тренирай, или пък Деймън, или който решиш, но само ме пусни да се бия! - Вече звучаха отчаяно.
- НЕ! - заповяда ми.

Гледна точка на Даниел

Тичах през гората към мястото, на което провеждахме тренировките си със Стивън и Сара, наистина трябваше да сме в добра форма затова пълнолуние, защото нещата бяха на живот и смърт. Съветът на Стивън беше да допусне младите да се бият, но ние да поемем главната трудност, но аз мислех, че все още бяха прекалено слаби и неопитни за това. Накарах Деймън да промени целия план, така че само ние петнайсетимата да участваме, а децата да останат на безопасно в убежището.  Естествено Деймън беше крайно ядосан, защото вярваше, че планът, който включваше всички да участваме бил перфектен, но аз отказах това да се случи и сега го накарах да измисли нещо друго.
Наистина бях изумен колко е напреднал с обучението на Мади и наистина не очаквах да ѝ покаже как да се бие като истинска Алфа, но явно го е направил, а тя е схванала, въпреки че се превърна едва преди месец. В друг случай бих се скарал на Деймън, че ѝ показва движения за Алфа, но знаех, че тя нямаше как да разбере, че той преди е бил такъв и затова смятах, че беше добра идея той да я тренира дори и по този начин. Самият Деймън ме беше убеждавал да пусна дъщеря си в планът с ловците, дори беше казал, че ще измисли нещо, така че тя да е в безопасност, дори да се наложи той да стои през цялото време с нея, но сметнах, че това бе лудост. 
След тренировката със Стивън и Сара бях леко уморен, но трябваше да тренирам и с Деймън, защото той не приемаше да тренира с абсолютно никой друг освен мен. Да много добре знаех, че наказанието му беше да направя така ,че Мади да стане Алфа докато ме няма, но също така останалата част гласеше, че трябва да тренира с всеки, който пожелае. Знаех, че не го прави, но някак бях смекчил това и не го споменавах, все пак ми помагаше много, а и ни предстоеше тежко пълнолуние.