Мади 🐺 🌒 🐺

Гледна точка на Деймън

Точно се чудех кога най-сетне останалите ще си дойдат и чух приглушен вой откъм гората, това беше татко. Излязох от къщата и се запътих на там. Видях, че останалата част от глутницата, тоест големите са си дошли.
- Какво става?- Попитах малко нервно баща си.
- Нищо скъпа, просто имаме нужда от подготовка. - Изглеждаше притеснен.
- Цял ден?- наистина ги нямаше цял ден и повече от половината нощ, защото сега беше четири през нощта.
- Трябваше да доизясним плана и да тренираме.- Говореше уморено, явно имале нужда от почивка
- И аз мога да искам да тренирам!- нямаше да го оставя намира.
- Знам какво си направила тук, Мади. - Усмихна се леко.
- Какво съм направила?- Дали наистина знаеше?
- Събрала си всички за тренировка, а след това си ги завела на лов. - Уоу, той знаеше.
- От къде знаеш?- съвсем сигурна бях, че тогава беше изключил съзнанието си от нашето.
- Аз съм Алфа, трябва да знам всичко. - Това ме издразни.
- Пфуууу.- нацупих се.
- Някой ден и ти ще станеш Алфа на глутница.- Каза замислено.
- Ще ми позволиш ли да се бия?- Нямаше да се предам.
- Няма да се биеш.- И той не се предаваше.
- Ами ако имате нужда от нас, ако губите битката, тогава какво? - Опитах да го притисна.
- Деймън има план, с който няма да загубим. - Въздъхна тежко.
- И какъв е той? - Така и не го разбрах.
- Утре ще ти обясня, сега съм много изморен и ми трябва сън. - Измъкна се.
Гледах как децата посрещат родителите си и след известно време просто навлязох в гората. Стиснах силно единият си юмрук,а след това го ударих в ствола на едно дърво, което доведе до показване на дългите ми червени нокти. Бях ядосана от тъпото отношение на баща ми и исках да си го изкарам на нещо. Започнах да чупят клони от проклетото дърво, когато чух шум зад мен. Помислих, че Деймън ме е открил и, че ще тренираме и така ще изкарам гнева си, но зад мен стоеше Кевин. Не, че се разочаровах, защото наистина ценях времето, прекарано с него, но сега просто исках да си изкарам гнева.
- Какво правиш?- попита.
- Тренирам, невиждаш ли, само не ми казвай, че няма за какво да го правя?! - Казах по-грубо от колкото исках.
- Искаш ли да се присъединя?- Попита разбиращо.
- Оу, ако нямаш нищо против.- Просто не можех да бъда груба с него.
Той извади своите жълти нокти и ги размаха към мен, а аз го блокирах. Така тренирахме още два часа, личеше си, че той беше доста по-добър от мен, но аз не се предавах, исках да науча колкото се може повече. В края изглеждаше уморен и движенията му бяха бавни, а ударите по-леки.
- По-добре отиди да си починеш.- Казах му.
- Не, добре съм, мога да остана с теб още. - Опита да ме увери.
- Кевин, наистина ще се оправя, а ти трябва да си свеж за пълнолунието. - Виждах го, ще иска да си почине.
- Обещах ти, че ще съм до теб, а сега очевидно имаш нужда от някой близък. - Сведе глава, а аз отидох при него и го прегърнах.
- Тръгвай, спокойно. - Погледах го в очите.
След още малко спорове той отиде да подремне преди следващата тренировка.