Мади 🐺 🌒 🐺

Подземно езеро

Все пак се съгласих да отида на лов с него и към обяд излязохме на бяла светлина. Не можех да повярвам, всичко беше толкова красиво и някак...пролетно. Вече имаше цъфнали дръвчета, а тревата на места зеленееше. Наслаждавах се на красивият живот в дивата природа и на невероятният пейзаж около мен. Небето беше синьо с малко облачета на него, но със сигурност не бяха дъждовни, а само усилваха чувството за съвършенство на природата.
Другите двама бързо се трансформираха като излязохме, но аз останах в човешката си форма. Направи ми впечатление, че защитните им реакции бяха намалели или по-точно аз така ги виждах, защото явно си имахме повече доверие. Поставих ръката си и на ствола на едно дърво, защото исках да почувствам дивото в тази гора. Докоснах наскоро изникналата зелена трева както и почвата под краката си, наслаждавайки се на всичко. Бях прекъсната от кеко ръмжене от страна на Кейли, която ме гледаше странно и очевидно се чудеше какво правя.
- ТРЪГВАМЕ!- Чух гласа на Тайлър.
Все пак се изправих и се трансформирах. Тайлър поведе лова като тръгна след някакво стадо най-вероятно от сърни, но аз застанах плътно до него. Нямах никакво намерение да му давам властта и да се движа след него.
- Какво правиш?- Гласът му прозвуча раздразнено.
- Ловувам, ти какво си мислиш ,че съм излязла на разходка ли? - Отвърнах грубо.
- Офф, както искаш, но ако лова се провали заради теб, ти ще отговаряш.- Сега долових насмешка в гласът му.
- Естествено, че няма да се провали нали аз съм тук.- Отговорих закачливо.
Кейли се движеше малко по-назад от нас и беше ясно, че уважаваше това, че бях Алфи. Този път проследяването беше много по-лесно , защото открихме животните почти веднага тоест след около 20 минути. През цялото време се ослушах за двигатели или за някакъв знак от ловците, но нямаше такива. Бях внимателна и къде стъпвам, за да не попаднех в някой капан, но и това не се случи за щастие. След като наобиколихме стадото аз без да губя време се насочих към най-големият индивид- Алфа мъжкият. След кратко преследване, може би около десетина метра му се нахвърлих и го повалих с един скок. Забивайки зъби във врата му му отнех и последната капка живот. След като се изправих до трупа се огледах за останалите от глутницата, е те не бяха моята глутница, но засега това беше наличното, и видях, че Тайлър бе хванал втория по големина, а сестра му умъртвява друго животно от стадото.
- Е, това беше. - Обърнах се към тях.
- Не беше зле.- Отговори ми Кейли. ТЯ МИ ОТГОВОРИ?!- И Сега осъзнах колко се бях сближила с тези вълци, че чак ги бях приела за толкова близки, като глутница.
- Трябва по-често да ловуваме заедно.- Тайлър се засмя.
Не губихме никакво време в това да завлечем труповете обратно в пещерата, където бяхме в безопасност. Останалите дойдоха да помагат, за да стане по-бързо и общо взето ловът мина добре.
Следобеда бях оставена да се движа свободно из пещерата и да разгледам ...е всъщност нямаше кой знае какво за гледане, защото беше доста тъмно и всичко беше камъни, но поне си съставих някаква карта в главата на целия този лабиринт. По едно време срещнах онова момче Марк, което първо опита да избяга от мен незабелязано, но аз го заговорих и общо взето се отпусна пред мен. Разговаряхме и разбрах, че баща му го бил изоставил още като бебе, но преди две години майка му го е превърнала в вълк. Сега беше на 17 години, но на мен ми изглеждаше по-малък, може би заради страхливостта му. Разбрах ,че с Кристи бяха нещо като много добри приятели и тя му бе най-близката тук. След като минах през повечето от тунелите, което си беше километри вървене, но аз все пак не се изморявах, а компанията на Марк беше приятна, се срещнахме и със самата Кристи. Беше добре да прекарам малко време с тях и за първи път от доста време спрях да чувствам тази огромна липса в мен, липсата на глутница. Знаех, че те не бяха истинското ми семейство и не можеха да заменят татко и другите, но все пак бяха някакво утешение, дори и временно.
Когато Кристи предложи да отидем да се нахраним ние с Марк веднага се съгласихме и тръгнахме по тунелите. Тъй като бяхме доста далеч момичето каза ,че има и по пряк път, но ще трябва да се поизмокрим. Съгласих се това да стане, защото ми беше любопитно какво имаше в предвид и тръгнах след нея. Тук тунела ставаше все по-тесен и някак по-влажен, а по земята се появяваха големи локви с вода. Наложи се тримата да вървим в колона, защото наистина беше тясно.
- Тук се наведи.- Обърна се към мен.
Това и направих, наведох се под една скала както направи Кристи пред мен и се озовах нещо, което  приличаше на закрит басейн, но сътворен изцяло от природата. Тук таванът беше доста висок, а голямото подземно езеро създаваше илюзията за безкрайност в дълбочината си. Проблемът беше, че езерото заемаше цялото помещение, което беше някак кръгло, а само от другата страна се виждаше суша.
- Уоу.- Просто нямах други думи, това беше нещо уникално.
- Можем да се трансформираме и да го преплуваме.- Предложи Кристи.
Първоначално не можех да се свестя от великолепието на това природно сътворение, но след това се превърнах във вълк, както и другите двама. Те също имаха слаби защитни реакции, което ме навеждаше на мисълта, че също ме приемаха за една от тях. Щом водата ме обгърна, ми направи силното впечатление, че тя бе адски ледена. Обясних си това, защото все пак бяхме под земята. Наслаждавах се на всеки момент от прекосяването на езерото, а след като се озовах на сушата утръсках козината си силно. Почувствах сиво-черната си козина някак по-чиста и свежа и се досетих, че всъщност от доста време не се бях къпала. Когато отново насочих вниманието си към Кристи и Марк разбрах, че нещо не беше наред. Долавях някакво притеснение в тях и опитах да се свържа със съзнанията им. Още преди да съм направила каквото и да е те хукнаха през тесния процеп, който ги отвеждаше следващия тунел. Последвах ги.
- Какво става?- Успях да се свържа с Марк.
Той ми прати неясна и размазана картина на Алфата си, тоест Тайлър. Първоначално не знаех какво точно гледам, защото се виждаха някакви откъслечни моменти, но след малко всичко започна да ми се сглобява. Виждах образът на Кейли, която ...май плачеше, а чувството, което
Марк сподели с мен беше много неприятно и потискащо. След това видях момент от едно от помещенията в тунелите. След като се замислих, кое точно беше защото бях сигурна, че съм била там се сетих ,че там държаха баща си. Да... всичко ми се изясни, той лежеше мъртъв на земята, a Кейли и Тайлър бяха съсипани от това.