Мади 🐺 🌒 🐺

Простреляна

Влязохме в двора къщата, в която смятахме, че се намира останалата част от глутницата . Набързо укротих двете кучета там. С Кейли се спогледахме и решихме да влезем в самата къща, защото наистина оттам се усещаше най-силно миризмата на останалите. Наистина се надявахме те да са се укрили вътре и никой да не е сериозно ранен. Странно, но вратата за къщата беше отворена, може би Тайлър я е оставил, за да можем да влезем по-лесно. Открехнах я и тя  изскърца, показвайки на този който е вътре ,че си има посетители. Поех си дълбоко въздух, вдишвайки през носа, за да се уверя, че точно от тук се усеща вълчата миризма. За пореден път миризмата на върбинка и вълче биле ми изгори носа ,но поне разбрах, че Тайлър и останалите са били тук и може би все още са.
- Дали да ги викнем- предложи Марк.
- Не знам... Нямам никаква идея защо, но имах някакво ужасно усещане в гърдите си.
Къщата беше цялата тъмна, все пак беше нощ. Използвах вълчето си зрение, за да огледам интериора. Коридора беше много малък имаше закачалка в него, на която бяха закачени две палта. Направи ми впечатление, че има доста картини по стената и къщата къщата изглежда много стара. Бавно и внимателно огледахме всички стаи, минахме през една с маса и столове, през една с две легла, абе като цяло обикновена къща, но някак си зловеща.
Отвън чувах как все още песовете лаят, но си нямах и идея какво точно се случва и дали ловците бяха минавали отново.
- Мади- Кейли ме викна.
Отправих се към нея и видях, че стои под едни стълби ,които явно водеха към втория етаж. Дали останалите бяха там. Всичко ми изглеждаше много подозрително, ако глутницата се беше барикадирала в тази къща, то щяха да са на първия етаж и да ни посрещнат, нали. Също така откакто бяхме тук не се чуваха абсолютно никакви звуци.
- Виж, имам много лошо предчувствие.- казах.
- Да и аз- Кейли ме погледна сериозно.
- Мисля, че не беше добра идея да влизаме- каза Рон.
- Добре, какво предлагате ,да проверим на втория етаж или да се омитаме оттук.- попитах тихо.
- Да се махаме от това шибано село- обади се Кевин.
- И къде ще отидем? -попита Кейли.
- Ще потърсим другъде- казах доста неуверено, отвън ловците ни търсеха, а хора с пушки най-спокойно си стреляха през прозорците, всички знаеха ,че става нещо нередно
- Хайде- насочи се към вратата Марк.
Последвахме го по коридора и когато отвори външната врата застинахме на място. Отпред стояха тъмни фигури ,насочили оръжия срещу нас. Къщата беше обградена с джипове, който ни осветяваха с фаровете си. Чух изстрел. Още един. Трябваше да действам. Някой се струполи до мен ,но не разбрах кой точно е. Мигновено извадих ноктите си от кокалчетата и показах очите си на Алфа. Не знам какво си мислех ,но започнах да замахвам напосоки. Мисля ,че е убих няколко от ловците, но след няма и 5 секунди усетих силна болка в кръста. Мястото започна да кърви обилно ,а главата ми се завъртя. Стана ми лошо и едва не се струполих и аз на земята. Не знам какво стана. Нещо в ушите ми бучеше адски силно, виждах размазано и ми се виеше невероятно много свят. За последно видях нещо червено оранжево, но не можех да определя на какво разстояние е от мен. Бученето се чуваше единствено в главата ми и аз бавно се подпрях на една стена, свличайки се на земята.