Мади 🐺 🌒 🐺

Мади организира обща тренировка

- Кои ще са първи?- попитах. Вниманието на всички беше в мен, бяха образували нещо като кръг, а аз бях в средата му. Повечето от нас се трансформирахме в хора. Никой не отговаряше, започнах да се притеснявам и погледнах за помощ към приятелите си.
- Аз ще се бия. - дойде при мен Джейн.
- Супер, кой ще се изправи срещу нея.- отново мълчание. Тъкмо започнах да се притеснявам и Кевин пристъпи напред.
- Аз. - каза, спасявайки ме.
Двамата се трансформираха и започнаха да се ръмжат. Джейн му скочи първа, но Кевин я блокира и нападна. Дълго време се нападаха и избягваха ударите си. Личеше си, че Кевин бе по-силен, но понякога нарочно пропуска удара, за да продължат. Наистина мислих, че се бият приятелски и в дуела няма никаква злоба и съперничество, беше просто тренировка. След малко Джейн се подчини, а аз извих в победа за Кевин. Глутницата ме последва и заедно огласихме цялата гора, воят ни беше единен, внушителен и най-вече красив. Наслаждавах се на това, че глутницата ме следваше и, че бяхме заедно, наслаждавайки се на луната и нощното небе, на победата на Кевин и на забавната тренировка.
Минаха още няколко двойки, пет или шест, когато реших да приключа двубоите. Общо взето всичко мина добре, нямаше караници, нито напрежение. Ейдън предизвика Майк и това малко ме притесни, защото и двамата бяха решили да излязат победители, но в крайна сметка Ейдън победи, а Майк се примири със загубата си.
Когато разпуснах тренировката с мен останаха Кевин и Джейн, забелязах, че Деймън се застоя малко повече, сякаш искаше да ми каже нещо, но се отказа и си тръгна.
- Хей, браво, справи се страхотно.- прегърна ме приятелката ми.
- Наистина, имаш потенциал за силна Алфа. - Добави Кевин и също ме прегърна.Тук се сетих, че Деймън беше казал, че имам потенциал, стига да овладеят гнева си.
- Благодаря ви хора, нали знаете, че ви обичам.- усмихнах се, но веднага се усетих, току що казах на Кевин, че го обичам. Изчервих се, но слава богу беше тъмно и никой не забеляза. Исках да разбера дали и той бе усетил някакво чувство от думите ми и се заслушах в сърцето му. Туптеше лудо. До някаква степен се зарадвах и реших да прекъсна неловката тишина.
- Е, какво ще правим сега?- попитах ги.

     Гледна точка на Деймън

- Е, направих го.- съобщих на Алфа
- Всичко наред ли е?- попита притеснено, явно все още ми нямаше доверие.
- Да, тя отговаря. - казах саркастично.
- Не заподозря нищо, нали? - усещах, че се притесняваше и ми стана смешно.
- Естествено, че не Дани, страхотен актьор съм. - похвалих се.
- По-скоро имаш природен талант да се караш с хората и да всяваш смут. - И се гордеех с това.
- Офф, я стига, важното е, че хлапето зае мястото на Алфа и всичко върви по план.
- Добре, ако следваш собствения си план всичко ще е наред. - Сякаш не знаех това.
- МММ, следвам го.
- Добре, сигурно утре ще се върна, но дотогава ти отговаряш за нея.- Че кой друг.
- Добре, планът е в действие, Мади е добре, дрън, дрън, има ли нещо друго? - Вече се отчайвах от Дани.
- Само внимавай да не ѝ кажеш нещо, което не трябва.- Предупреди ме, вече ми стана банално от тези предупреждения.
- Да, да, знам.
След като свършихме с разговора аз се затичах към пещерата си. Тъмния пейзаж ми вливаше сила във вените, а почти пълната луна ме караше да се чувствам перфектно. Наистина вярвах, че хлапето имаше вроден талант за Алфа, но най-важното бе да се научи да се владее. Харесваше ми първичния ѝ яд и това, че вече  схващаше, че бе по-силна като го използва в своя полза. Усещах, че има нещо, което ни свързва, хлапето беше като мен. Сигурен бях, че изпитваше същия бяс като кажа нещо гадно, за Кевин или за мъртвите му родители и за нейната майка. Още от началото това хлапе ми напомни за мен на нейните години, беше силна, умна, бързо се учеше, имаше тази ярост в себе си, защитаваше своето и приятели си и най-важното беше Алфа. Това бях аз преди, да сега съм малко по-различен, това с приятелите все още важи, но проблемът е, че те са много малко и да, разбирасе сега не съм Алфа.