Мади 🐺 🌒 🐺

Първи лов

Прекарах нощта в тренировки с баща ми. Той беше уникален воин и Алфа. Силата му беше неизмерима. Показваше ми всяко едно движение, всеки един скок, докато не схванех как се прави перфектно. Научих две комбинации до изгрев слънце и бях придобила много по-голяма увереност и самоконтрол. Чувствах как с него се сближавахме с всяка една секунда и се надявах поне това да го накараше да йе съжалява, че ме превърна. На сутринта с баща ми тичахме до селото, за да се нахраним. Този път и той го направи. Отново не можех да се спра, но по едно време сякаш се осъзнах, надявах се да се науча бързо.
Стана време да слезем при глутницата. Не ме беше страх и не се притеснявах. През изминалото денонощие сигурно се бях трансформирала повече от петдесет пъти и вече знаех какво да очаквам. Нямах търпение да видя Кевин и Джейн, макар че поговорих с тях през нощта, чрез общото ни съзнание. Все още очите, ноктите и зъбите ми се показваха, но като чели имах повече контрол. Разбрах, че, за да се превърна във вълк трябва само да си го помисля и то се случваше, както и ако искам да съм човек.
С баща ми тичахме до долу, а когато стигнахме всички ни гледаха с уважение. Усещах силната миризма на мокро куче навсякъде около мен, но някак всеки отделен вълк излъчваше собствена индивидуална миризма. Децата на химерите имаха още по-различен мирис, на полу човек, полу химера. Най-трудно беше с обикновените хора и баща ми ме предупреди ако не се владеех, че ще трябва да остана в гората. Съгласих се ако усетя и малко глад да му кажа и да отидем да се нахраня.
Кевин ме прегърна мило, а аз се опитах да запаметя аромата му. Джейн беше втората, която ми подари прегръдка, толкова много ми липсваше. След малко всички се появиха, включително Томас и Рита и ми беше съобщено, че глутницата отива на лов.
Говорих с доста химери, но бяхме прекъснати от воя на баща ми, в който се съдържаше заповед да се трансформираме. Всички започнаха да треперят, включително и аз, беше невероятно, че не видях ничия защитна реакция. След като преживях счупването на костите си за пореден път се свързах с общото съзнание на глутницата и веднага бях информирана, че тръгваме.
Баща ми тичаше най-отпред и определяше посоката, следван от Стивън, Сара и Деймън. След тях бяха останалите членове. Аз, Джейн, Томас и Рита бяхме най-отзад, а пред нас тичаха Ейдън и Кевин, личеше си, че си съперничат. По едно време баща ми изпрати на всички картина на някакво стадо от елени и всички се зарадваха, вдигнахме темпото. Това беше най-уморителното бягане в живота ми. Преследването продължи три часа. Щом забелязах стадото, глутницата вече го беше наобиколила и ръмжеше силно. Включих се, заставайки в кръга между Джейн и Рита. Инстинктите ми бяха много силни и знаех какво да правя във всеки един момент. Бавно намалихме кръга и започнахме да хапем животните и да ги проваляме. Адреналинът беше толкова голям през цялото време, че ми позволяваше да остана вълк часове наред.
Със Джейн и Рита повалихме един елен и започнахме да се храним от него, късайки от месото му. Всички изпращаха образи, че правят същото и реших и аз да изпратя.
Направи ми впечатление, че Рита е взела най-доброто парче от плячката, сигурно си мислеше, че има това право, защото е вълк от най-много време, но и аз го исках. Оставих моето месо и се насочих към нея, показвайки зъбите си и, ръмжейки, чувствах се силна и уверена, както трябва да се чувства една Алфа. Бях с една глава по-висока от сивата вълчица и много по-заплашителна. Козината ми беше сиво-черна и всяваше страх. Рита зае бойна поза. Тогава чух гласът на баща си в главата ми, а с периферното зрение видях, че всички ни наблюдават.
- Изчакай тя да нападне, а след това действай както ти показах когато тренирахме.- направих го, тя скочи към мен, но аз избегнах атаката и след това я захапах за врата преди да се бе обърнала за нова и я повалиха на земята. Рита се подчини в краката ми и ми показа, че се предава. Извих в знак на победа, а глутницата се включи, карайки ме да се чувствам горда.
- Браво, скъпа сега си над нея. - съобщи баща ми, а в гласа му се долавяше гордост.
Ловът беше уникален. На връщане тичах редом с Джейн и Том, а победената Рита беше малко по-назад.
Върнахме се при къщите.
- Хей, Мадс да се поразходим? - попита Кевин.
- Разбира се. - навлязохме в гората.
- Беше невероятно как я предизвика, наистина ти си ужасно силна Алфа, от къде знаеше това движение? - беше изненадан.
- С татко тренирахме през нощта и го научих от него. - признах.
- Тренирали сте токова рано след промяната?- попита невярващо.
- Да, защо не е ли нормално? - учудих се.
- По принципно новите вълци не се контролират добре като теб и се преобразяват през час, което не дава възможност за добра тренировка. - беше замислен.
- Е, контролирам се, макар че всичко ме боли. - испуфтях недоволно.
- Нормално и мен ме боли. - той сведе очи.
- Липсват ти вашите, нали?- попитах го изведнъж.- и на мен ми липсва майка ми.
- Естествено, че ми липсват. - той се ядоса, усетих как пулсът му се увеличи.
- Спокойно, съжалявам за загубата ти, но не ми крещи. - усещах как кръвта ми забързва движението си във вените.
- Не ти крещя, Мади, но наистина много ми е трудно да съм сам. - вече не ме гледаше в очите.
- Ти не си сам. - прегърнах го силно, а той се отпусна в ръцете ми.
- Благодаря, Мадс. - беше искрен.
- Откога ме наричаш така?- попитах закачливо.
- От днес.- усмихна се едва забележимо.
Прекарахме заедно около два часа, наистина се чувствах прекрасно около него. Превърнах се два пъти и се опитах да го сплаша, но той само ми се хилеше. Щом се върнах до къщата си заварих Джейн да стои отпред и да гали Рафи. Напълно бях забравила за кучето си, дано някой го бе хранил докато ме нямаше и дано не беше ял сурово месо, макар че като се замисля той е голямо куче и суровото месо всъщност си е супер.
- Охо, с гаджето ли беше?- пошегува се.
- Не ми е гадже. - направих се на ядосана.
- Както кажеш. - намигна ми.
- Ооо, я млъквай! - ударих я приятелски по рамото.
- Наистина ти завиждам за това с Рита, кога се научи да се биеш така, мен татко все още не ме обучава. - седнах до нея пред къщата.
- Мисля, че ми идва отвътре. - наистина го мислех.
- Може някой ден да си спретнем двубой и да се поупражняваме. - предложи нетърпеливо.
- Ако искаш отиваме още сега, аз съм готова. - ухилих с до уши.
- Искаш ли? - не го очакваше.
- Да. - кимнах.
Тренирахме в близката горичка. Джейн беше много импулсивна и не влагаше никаква техника. Прилагах наученото от баща ми и я побеждавах, докато тя не затрепери и не се превърна. Тренирахме докато не се стъмни, аз затвърдих наученото от татко и станах по-уверена, а тя започна да схваща атаките ми и да ги избягва. Двете научихме по нещо.
Като се прибрах баща ми ме заведе да се нахраня. Навън беше тъмно, но аз виждах идеално в мрака, гората ми предаваше  някакво неописуемо  чувство на задоволство. Този път се сдържах повече, но все още трябваше той да ме спира да не убия човека. Казах му, че няма да спя тази нощ и двамата се съгласихме да я посветим на тренировки.