Мади 🐺 🌒 🐺

Заловени ловци

Ловците бързо схванаха, че нямаше да спечелят тази битка и започнаха да дебнат удобни случаи да се измъкнат в гората. Ние не позволихме това да се случи. Да, вярно, че убихме голяма част от тях, но се старахме да не ги нараняваме много. В крайна сметка когато се трансформирахме в хора направихме справка, кои да дойдат с нас и кои да умрат. Избрахме двама от ловците, мъж и жена да ги заведем в пещерата. Махнахме качулките на всички, за да виждаме лицата им, но както аз знаех те бяха най-обикновени хора, а не някакви чудовища, както мислеха част от останалите. Ловците, които оставихме тука или бяха мъртви или смъртоносно ранени, но за всеки случай изпочупихме автомобилите им както и оръжията които намерихме.
Избраните двама бяха с леки наранявания, но бях сигурна, че нямаше да умрат. Хванахме ги и с вампирска скорост ги заведохме в пещерите, където щяхме да опитаме да извлечем информация от тях.
Стигнахме точно навреме и бях щастлива, че планът поработи. Навън вече започваше да се развиделява и първите слънчеви лъчи да осветяват нощното небе. Долу в подземното ние убежище пък си беше все така тъмно и мрачно, тук не миришеше на дивата природа, изпълнена с живот, а по-скоро на влага и на химерите, които го обитаваха.
Двамата ловци първоначално се съпротивляваха, но после просто спряха да правят каквото и да е било. Първоначално Тайлър мислеше да ги измъчва по някакъв начин, за да проговорят, но те не само, че не помръдваха, а и на издаваха звук. Тогава аз предложих да ги разделим един от друг, за да се почувстват по-слаби. Тайлър се съгласи с мен и сега жената се намираше в едно изключително тъмно и влажно помещение с много малки размери, а мъжът в подобно, но доста далече от нея. Съгласихме се постоянно да има някой при тях и да не ги изпускаме от поглед. Естествено преди да ги доведем тук прегледахме внимателно дрехите им за всякакви оръжия и им взехме всичко, което намерихме.
Сега при жената стояха Дейвид и Роуз, а при мъжа Тайлър и сестра му, за това аз отидох да се нахраня заедно с Марк.
- Може ли да те попитам нещо? - Попитах.
- Какво?- Отговори.
- От къде имате тази кръв?- т
Това наистина ми беше интересно от доста време, но когато за първи път зададох този въпрос не получих отговор.
- Оуу, ами Катрина работеше в една болница и когато разбрахме, че ловците са наблизо решихме да се запасим. - Не разбрах за кого говореше.
- Мхмм, мисля, че идеята е била наистина добра, а тази Катрина...мислиш ли, че е жива? - Попитах замислено.
- Не знам.- Той въздъхна.- Но мисля, че трябва да действаме колкото се може по-скоро, за да освободим останалите.
- Да и аз съм на това мнение.- Вече това да видят татко се беше превърнало в нещо като моя мечта и щях да направя всичко възможно, за да видя отново глутницата си.
След като се нахранихме той отиде да се види с Кристи, защото имали работа заедно, но аз предполагах, че просто се харесват. Реших да не им се бъркам в нещата и да се поразходя. Честно казано не знаех къде да отида, но просто поех по някаква посока. Вече бях започнала да се ориентирам по тунелите, но бях сигурна, че имаше и доста места, за които не знаех и затова тръгнах по един, който не бях сигурна накъде води. Спомнях си старите си времена, когато майка ми ме водеше ме взимаш от училище, когато видях татко за първи път, когато се запознах с глутницата, когато се превърне в една от тях, когато тренирах , научавайки нови неща от татко или когато бях принудена да тренирам с Деймън, но в края на краищата научих много и от него.
Толкова много исках да се върнат тези времена и да не се беше стигало до тук, но това беше тежката реалност и аз трябваше да я приема. Всъщност не беше нужно да я приемам такава каквато е, можех да я променя. Бяха решена да се бия както никога досега, дори да жертвам живота си, само и само да освободя своите. Но дотам имаше доста време, първо ловците, които бяхме заловили трябваше да проговорят, за да ни кажат местоположението им. Трябваше да ги накарам да говорят по някакъв начин и то колкото се може по-бързо.
Нямах точен план какво искам да им кажа, но щях да го измисля по пътя, за това без да губя време обърнах посоката към мястото, на което ги държаха. Движех се бързо, за да това чувство на ярост към ловците и дълг към глутницата ми не отмине.
Беше доста тъмно и затова за малко да не забележа момчето, което беше седнал в ъгъла, но малко преди да го подмина все пак го видях.
- Кевин?- Да това беше той, просто си стоеше там.
- Здравей.- Изправи се се приближи към мен. Все още му бях бясна и никога нямаше да му простя.
- Какво правиш тук?- Попитах от чисто любопитство
- Нищо, просто си стоя и... мисля. - Призна.
- Мислиш? - Бях скептична.
- Да, ...ти ще се биеш нали?- Попита тихо.
- Естествено, та нали имам дълг към глутницата си. Какво ти да не би да не искаш да се биеш.- Попитах съвсем сериозно.
- Нее,...ще се бия.  - Дали?
- А искаш ли го? - Реших да го притисна.
- Да.- Отговори бавно, но аз веднага усетих лъжата в гласът му.
- Пфуу, кой се опитваш да лъжеш?!- Ядосах се. Не само, че ме предаде по такъв долен начин и не искаше да се бие, за да освободи глутницата, но и сега ме лъжеше най-нагло.
- Добре, не искам и какво!?- Повиши глас.
- Как така да не искаш та те са твоята глутница, твоето семейство? Как може да си такъв страхливец и предател!?- Кипна ми отвътре наистина не го разбирах този и не знам как преди си мислех, че съм го познавала.
- Семейство ли, та аз нямам семейство, а и без това има 90% вероятност вече да си ги избили до един и със сигурност са започнали първо от баща ти.- Е това вече го каза, за да ме нарани, бях сигурна.
- Знаеш ли какво, може и така да е, но аз ще се боря до края за своите и няма да се крия под земята от страх както правиш ти! - Извиках и му обърнах гръб.
Запътих се директно към Тайлър, който пазеше единият ловец и бях решена да накарам мъжът ловец  да говори ,било то по един или по друг начин.

Гледна точка на Деймън

Всичко бе токова шибано, нямаше ли това хлапе най-после да се трансформира. Преди няколко часа, когато бях събрал повече сили ми се стори, че за малко се свързах със знанието ѝ, но тогава тя не ми обърна внимание. Движех се бавно, но раната все още гореше нечовешки и се надявах Мади да се трансформира и най-сетне да ми каже къде по дяволите се намираше.