Мади 🐺 🌒 🐺

Първо превръщане

Отворих очи. Болката беше неописуема, сякаш клепачите бяха залепени за очите ми. Не виждах абсолютно нищо, светът беше станал едно размазано червено петно. усещах някаква силна и много остра миризма на...на кал, дървета, на мокро куче, не знаех какво се случва.Опитах да се надигна, но всичко ме болеше до такава степен, че се разтреперих в страшни конвулсии. Чух глас, беше адски силен, сякаш някой крещеше безмилостно в ухото ми. После гласът се превърна в силно монотонно бучене. Треперенето се засили и усетих нещо във врата си, нещо ужасно, сякаш костта проби кожата, показвайки се на вън по нечовешки изкривен начин. Опитах да сложа ръката си на мястото, но в мига, в който я повдигнах от земята усетих счупване и то на няколко места. Изпищях от болка, но това влоши нещата костите по цялото ми тяло започнаха да се извиват и чупят, пронизвайки ме като с хиляди ножове. Това, което изпитвах не можеше да се опише, само се чудех как все още не бях припаднала, но не тялото ми не се предаваше и сякаш се бореше с деформираните ми кости, опитвайки да ги върне към нормалния им вид. Тази вътрешна борба беше нещо ужасно, което изцеждаше и последната ми капка енергия.
Изведнъж болката се притъпи, но не изчезна напълно. Вече виждах, но не беше същото, всичко беше в нюанси на червеното и някак погледът ми се простираше на километри. Можех да подуша мириса на гората около мен, не на гората, на всяко едно същество в нея, на всеки вид дърво, на пръстта, на чистия кислород. От една дадена посока се носеше адски силна воня на мокро куче, обърнах се към нея и съвсем ясно видях черен вълк с червени очи, съвсем малко по-висок от мен. Излъчваше някакво величие, някаква власт, внезапно ме обвзе неистово желание да легна пред него, но не знаех как да го направя.
- Мади.- чух гласът на баща ми, съвсем ясно в главата си. Ослушах се да не би да ми каже още нещо и тогава го усетих, беше невероятно. Чух някъде на километри от мен шума на течащо изворче с бистра вода, шум на някаква птичка, шума от хилядите дървета, шума от някъде препускащо животно и тропотът от копитата му. Чух някакъв приглушен разговор между хора с мирис на мокро куче много отдалеч и вой на вълци от същата посока.
Всичко беше прекрасно, тъкмо си го помислих и се стовариха на земята със страшни болки на всякъде. Ужасното чувство на трошащи се кости се върна. Затресох се и усетих как всичко в мен се чупи, но този път тялото не се бореше. Преживях ужаса за втори път, а когато всичко приключи, отново болката се притъпи. Огледах се, все още виждах в червено. Усетих нещо странно на пръстите си, а когато погледнах видях, че от там стърчат нокти. Изненадах се и отскочих назад.
- Всичко е наред. - чух гласа на баща ми, който беше човек и ме гледаше внимателно. Опитах да му отговоря, но усетих нещо в устата си. Прокарах език по странното нещо и стигнах до заключението, че това са кучешките ми зъби, но просто са огромни.- Кажи нещо.
- Аммм. - опитах да говоря, но зъбите ми пречеха и чувствах гласа си странен.- всичко ме боли.
- Нормално е, опитай да се трансформираш.- мигновено след като изрече тези думи паднах на земята, тресейки се. Болката от чупене на кости беше ужасна. Превърнах се за трети път. Размърдах се и си погледнах предните лапи, бяха черни, опитах да огледам тялото си, но не ми се получи много добре. Пристъпвах много леко и някак грациозно, почувствах прилив на сила във вълчето си тяло. Тогава баща ми ми изпрати образ, образ на голям сиво-черен вълк с яркочервени очи, това бях аз, бях Алфа. Опитах и аз да му пратя някакъв образ, но май не стана.
- Как да го направя? - насочих мисълта си към него, както съм чела, че става в книгите.
- Току що го направи. - чух гласа му.
Изведнъш баща ми изви силно към сутрешното небе. Глутницата му отвърна. В главата си получих множество картини от различните членове. Кевин се навърташе около къщата ми във вълчето си тяло, видях Вероника и Сара да стоят в гората, Стивън и Джейн бяха до някакво село, получих някаква картина на дървета от Томас, дори Деймън ми изпрати образ на мъртва сърна. Тогава насочих глава към небето и започнах да вия в синхрон с Алфа и глутницата ми.
- Кога ще отидем при тях?- попитах.
- Първо ще трябва да се нахраниш.- щом го спомена усетих колко бях гладна всъщност.
- Да вървим тогава. - тъкмо го казах и се строполих на земята, превръщайки се. Болката не беше намаляла и грам, беше ужасяваща и ме караше да поискам да умра, но щом се озовах в човешка кожа отиде на заден план и стана някак притъпена. Забелязах, че баща ми се е превърнал заедно с мен.
- Добре ли си?- попита.
- Не, но ще се оправя.- не беше лъжа.
- Искаш ли да отидем да се нахраниш?- отново усетих глада и кимнах.- Добре, тичай след мен.- С тези думи баща ми хукна на някъде с вампирска скорост. няколко секунди стоях на място и се чудех какво да направя след което хукнах след него. Движих се невероятно бързо, болката в тялото ми беше намаляла, спомних си как кожата на кръста ми беше разкъсана, но сега си беше съвсем заздравяла. Въпреки бързата скорост виждах поотделно всяко едно дърво надушвах всяка една миризма и чувах всеки един звук. Беше невероятно! Тичахме по този начин най-много 15 минути когато спряхме, аз подуших човешка кръв. Бях обезумяла, затичах се натам без да го мисля, просто исках да се нахраня. Усетих ужасна болка когато баща ми ме хвана и изви ръката ми, счупвайки я. Веднага се свлякох на земята, треперейки и, усещайки как костите ми се чупят един по един. Изправих се като вълк, но вече човешката кръв не ме привличаше така.
- СТОЙ ТУК!- получих заповед от Алфа и замръзнах на място. Баща ми се стрелна към града и след има - няма и две минути се върна с един човек. Беше момче на около 20 години с дълга коса. - ТРАНСФОРМИРАЙ СЕ! - втора заповед от Алфа. Това и стана, треперенето се върна и след ужасяващи болки застанах на два крака, готова да нападна момчето.
- НЕ МЪРДАЙ! - заповед. Замръзнах на секундата.- Преди да се нахраним винаги поглеждаме хората в очите с вълчите си очи и им въздействаме, това става като с уверен глас им заповядаме нещо. После се храним като гледаме да спрем навреме, за да не убием човека. Ти едва ли ще можеш да се спреш, затова аз ще те избутам. Накрая отново въздействаме на човека да забрави всичко и го отпращаме. - получих бърз урок по хранене, след което баща ми ме освободи от заповедта и аз се нахвърлих на момчето, забивайки зъби във врата му. Кръвта беше уникална, това беше най-вкусното нещо което съм вкусвала някога. Усещах как намалява с всяко едно смукване и изведнъж баща ми ме избута силно и ми заповяда да се преобразя. Преживях цялата болка на ново, а след като застанах на четири лапи вече нямах желание да нападам човек. Баща ми му въздейства да забрави всичко и да си тръгне.
Върнахме се на мястото откъдето бяхме тръгнали, тичайки като вълци. Наложи се да се трансформирам три пъти по време на двучасовото ни връщане. Научих се как да изпращам картини на баща си, а той ми обясни ,че ще се храня по два пъти на ден сутрин и вечер като той ще е с мен всеки път. Също така ми даде да разбера, че той е Алфа, а аз трябваше да се подчинявам на всяка негова заповед, като ме предизвика да го нападна, а след това ме преби, буквално. Разбрахме се да тренираме всяка сутрин по няколко часа, за да се науча как да се бия. До края на деня сигурно се бях трансформирала още около 30 пъти, с баща ми се гонихме из гората, а аз свиквах с вълчето си тяло. Свикнах и с това, че бях Алфа и, че виждах нещата червени, макар че баща ми ми каза, че след най-много седмица ще се науча как да контролирам трансформациите, очите, ноктите и зъбите си.
Когато се стъмни отново отидохме да се нахраня и се разбрахме утре сутринта да се върнем при глутницата.