Мади 🐺 🌒 🐺

Другата глутница

Тичах в посоката, в която ме водеше другия вълк и опитвах да се крия сред по-големите храсти, за да не ме виждат ловците. Възпроизвеждаха много оглушителни стрели , но за мое щастие те не достигаха до нас или поне не ни улучваха. Отдясно на нас имаше голяма каменна стена, която хвърляше сянка и затъмняваше мястото, на което се намирахме още повече. Направи ми впечатление, че макар бавно и плавно другият вълк се насочваше право към тази стена от камъни. Бях убедена, че ако се приближим още малко до нея ловците ще имат предимство, защото ние ще бъдем приклещени.
- Ще ни приклещят. - Пратих съобщение, но другият, като че ли не ме чу, защото се насочи директно към камъните. Аз реших да последвам инстинкта си и да се отдалеча, но другият вълк започна да скимти и да ми дава знак за глава да го последвам. Все пак продължавах да тичам след него и не след дълго видях, че се шмугна в една много малка пукнатина между камъните и аз направо се учудих как по дяволите се побра там. Сега просто стоях отвън на открито и запах учудено, мислейки какво прави този вълк. Мястото, на което се намираше той наистина беше много тясно, а аз бях в огромна опасност отвън, така че ако ловците ни видяха сега щяха да ни приклещят и да ни убият без никакъв проблем. По едно време чух някакъв драскаш звук и се обърнах към другия, виждайки, че копае в една от скалите. Тъкмо си помислих, че този нещо не е наред с главата и камъкът се обърна, а отдолу зейна някаква огромна дупка, не дупка по-скоро беше като тунел, но много тясно. Химерата изскимтя много тихо, само колкото аз да я чуя и навря главата и предната част от тялото си в дупката, което за мен беше просто невъзможно защото мястото беше прекалено тясно, за да повярвам, че някой може да се навре вътре. След известно мъчене да влезе в дупката все пак успя и започна да пълзи навътре, изчезвайки вдън земя. Бях толкова объркана дали този тунел беше вход към някаква подземна пещера или някакво убежище или наистина този беше побъркан и след малко щяха да ни хванат, със сигурност бих по размишлявала още малко преди да тръгна след него, но просто нямах време, защото чувах изстрелите и двигателите още по-близо,а ужасната миризма направо ме побъркваше. Без да мисля повече влязох в процепа между камъните, а след това наврях предните си лапи и главата право в тунела. Е тук вече си помислих, че се заклещих, но след известна борба успях да вкарам цялото си тяло и да започна да пълзи напред или по-скоро надолу. Предвижването ставаше изключително бавно, но за мое щастие мястото ставаше все по-широко с всеки един метър. Сигурно бях пропълзяла по този начин десетина метра когато вече се изправих на краката си и се огледах. Другият вълк стоеше пред мен явно ме чакаше, ами за мястото, е за него не мога да кажа много беше някаква подземна че, цялото влажно, вонеше на мокро куче, нямаше никаква светлина и долу беше пълен мрак. Вълкът тръгна нанякъде, а аз го последвах плътно, за да не се изгубя защото си нямах и никаква идея как да се върна обратно горе. Вървяхме доста време, сигурно около половин час и имах чувството, че се спускахме все по-надолу и по-надолу в тази пещера, но поне бях изправена на краката си. На няколко места виждах големи локви с вода, а с вълчия си слух чувах как тя се стичаше по каменистите стени. След известно време, вече не знаех от кога вървяхме, но можеше и да бяхме изминали километър, усетих миризма на вълци, по-скоро на химери, но не нашата глутница, а другата, която се беше настанила на територията ни. Спрях на мястото си и инстинктивно започнах да ръмжа в посока на миризмата, но другия вълк се обърна към мен, изгледа ме, а след това продължи по пътя си. Реших да го последвам, защото не бях сигурна дали ще могат да се върна на мястото където излязох от дупката, а със сигурност нямаше да мога да вляза обратно в този тесен тунел. Движех се бавно и през цялото време бях нащрек да не би някой да ми скочи, но това не се случваше. Най-после излязохме в едно голямо пространство, а аз усещах миризмата на чужди химери отвсякъде. Когато фокусирах погледа си и зрението ми се изчисти видях четири вълка да стоят и да ме гледат от различните ъгли на помещението, я очите им светеха в ярко жълто, осветявайки го. Когато видяха вълкът, който ме съпроводи дотук го посрещнаха с утъркване на главите си един в друг, а след това насочиха вниманието си към мен, изучавайки ме. Тъкмо щях да взема бойна позиция и да им изръмжа в защита, но нещо ме спря, някаква позната миризма. Отделих вниманието си от чуждата глутница и го насочих право към миризмата. Там стоеше един сив Бета и ме гледаше изпитателно, а аз направо подскочих от изненада, КАКВО ПРАВИ ТОЙ ТУК! Да, това беше Кевин и по някаква причина си стоеше най-спокойно с тази глутница сякаш беше част от тях. Козината на гърба ми настръхна, опашката ми се вдигна нагоре и изостриха уши, приближавайки се бавно към предателя с ръмжене. Очаквах Кевин да се съпротивлява или поне да се опита да се бие, но той просто легна и ми се подчини. Насочих мисълта си към него, но нещо ме спря и сега си спомних, бях издигнала стена помежду ни. Махнах стената.
- Какво правиш тук?!- Попитах с най-грубия си тон, нямаше да му простя думите, с които нарече Джейн и това ,че избяга и ни остави да умрем.
- Те ме доведоха.- Отговори ми спокойно, сякаш нищо не се бе случило и аз се ядосах още повече. Кевин тръгна да се изправя, а аз тъкмо щях да му скоча, за да го подчиня отнов, но бях изпредварена. Един вълк с много тъмно сива козина, огромен колкото мен и с ярко червени очи, скочи към нас. Изглеждаше видимо разярен и много ядосан, козината на гърба му беше изправена нагоре и започна да ръмжи срещу двама ни. Последвах инстинкта си и заех бойна позиция, готова да се защитя срещу Алфата. Направи ми впечатление, че част от глутницата застава зад него, а останалите стоят отстрани и наблюдават безучастно. Кевин се изправи до мен и също зае бойна позиция, но проблемът беше, че ние бяхме само двама, а от другата страна стояха четирима готови за бой и още толкова, които наблюдаваха. След кратко ръмжене вълкът, който ме беше довел се приближи към Алфата явно му каза нещо, защото онзи направо полудя. Нахвърли се върху по-дребната Бета и я захапа право за врата, но останалите вълци, които наблюдаваха отстрани се включиха на страната на Бетата и започнаха да хапят своята Алфа. От своя страна тези, които стояха настрана на вълкът с червените очи също се включиха в мелето, а ние с Кевин наблюдавахме отстрани. Това не продължи повече от две минути, защото Алфа изръмжа заповеднически и всички легнаха на земята в подчинение освен ние с Кевин, разбира се.