Мади 🐺 🌒 🐺

Дуел за Алфа

Вълкът с огромна и тежка мускулатура ми се нахвърли, следвайки първичния си инстинкт и, целейки се в гърлото. Успях, ядосах го до краен предел и сега направо не можех да повярвам, че ме напада с това лесно движение. Той просто ми скочи без план, воден от гнева си. Естествено аз залегнах, но се изправих точно навреме, за да го нападна в гръб и да опитам да го поваля. Като че ли Тайлър се свести и бързо използва едно заблуждаващо движение, което не бях предвидила и се озовах на земята. Тъмно сивият вълк не губи никакво време и се закани да застане над мен и да ме подчини, но аз бързо се извъртях и нападнах предната част от врата му, в опит да го накарам да легне по гръб. Той бързо захапа козината до ухото ми и буквално я откъсна, но стиснах зъби и затегнах захапката си. Него очевидно го заболя, но и той не се отказа, а захапа ухото ми с всичка сила, при което изскимтях и го пуснах. Той се възползва от слабостта ми и захапа врата ми от задната страна. Изтръсках се с всичка сила, но това не помогна и си спомних как Майк ми беше повалил така с помощта на Деймън. Веднага пропъдих тези мисли, защото само ме разсейваха от дуела, а той беше наистина важен. Събрах сили и с едно бързо и рязко движение извъртях силно главата си и впих зъби в рамото му, пробивайки безмилостно кожата. Тайлър изкимтях от болка и ме пусна. Това и чаках, нахвърлих му се с едно сложно движение, но очаквах той да опита да го избегне. Това и направи, но аз бях подготвена и дори знаех как ще опита да ме заблуди, за това направих така, че да не му се получи. В следващия момент Тайлър се оказа по гръб на земята, а аз бях готова да впие зъбите си във врата му и да го подчиня. Точно преди да го направят той се извъртя и опита да стане, но аз го натиснах с тялото си. Оказа се,че просто той имаше по-тежко телосложение и ме изблъска от себе си, изправяйки се. Веднага нападна с едно сложно движение, което мислех, че знаех и се приготвя и да контраатакувам, но се оказа, че това е едно друго движение, което просто ми излезе от главата, а планът ми за защита се оказа безполезен и за пореден път той ме метна на земята. Този път ме притисна с тялото си и опита да захапе вратът ми, но аз захапах бузата му и нямах намерение да го пускам. Като че ли на Тайлър не му направи впечатление, че съм го захапала и дори малко не отмести тежестта си от мен. Започнах да се задушавам.
- Стената.- Чух гласа на Майк, но какво за стената беше въпросът. Сега схванах, може би щях да успея да го изблъскал в стената и да го поваля. Надявах се да е толкова съсредоточен, че да не забележи тъмните стени на пещерата и да се разбие в тях. Събрах последната си енергия и бутнах тялото му към стената на пещерата, за да се окаже притиснат. Да вярно ,че се измести съвсем малко, но за момент погледна към някой от зрителите ни, може би и той получаваше помощ. Аз използвах това негово разсейване и успях да те захапя врата му, впивайки зъбите си колкото може по-надълбоко. Той и скимтя тихо и скочи назад, блъскайки се в стената. Това и чаках нахвърлих му се, с едно движение, от което почти нямаше измъкване, е имаше но със сигурност трябваше пространство, за да се направи. Тайлър естествено опита да се изплъзне, но се блъсна в стената доста силно, аз му се нахвърлих отгоре, захапвайки хубаво врата му от предната страна. Той изскимтя и опита да погледне задния си крак, но аз не му позволих и дори затегнах захапката си. Тайлър изкимтях още веднъж и се отпусна на земята. Беше легнал по гръб, притиснат до стената, а аз стоях върху него, забила зъби във врата му. Това че отпуснат тялото си и спря да се бори означаваше едно, предаде се в подчинение.
Останахме в това положение още известно време, а после бавно и внимателно го пуснах, но преди това изръмжах с гласа на Алфа. Тъмносивия вълк веднага погледна крака си и започна да го ближе, нищо чудно и да е счупен, но знаех ,че ще заздравее за няма и 5 минути. Докато Тайлър все още беше в легнало положение на земята, аз се изправих гордо и погледнах останалите. Знаех ,че сега ако поискам мога да стана тяхна Алфа и за това извих силно. Майк мигновено се присъедини, а след малко и част от останалите. Видях, че е Марти Кристи извиха първи, а Дейв и Роуз гледаха скептично отстрани. Знаех ,че мога да нападна и тях и да ги подчиня, за да ги накарам да вият с мен, но реших да ги оставя. Тайлър се изправи до мен и започна да се трансформира, а аз направих същото. Той ме погледна с тъмните си очи, но на лицето му не се четеше яд.
- Добре победи ме, признавам.- Каза.
- Да...- Не знаех как да отговоря на това, може би трябваше да поискам нещо.
- Ще нападнем ловците, колкото може по-скоро. Лично ще потърсим онази къща, колкото и трудно и опасно да е. Ще говорим с онези ловци, които заловихме и ако и този път не иска да ни кажат нищо ще ги убием!- Знаех, че убийството беше краен вариант, но нямаше да оставяме по няколко човека тук, защото ни трябваха всички членове на глутницата ,за да открием татко и останалите.
- Аз ще говоря с тях и ще ги убия ако продължават да мълчат!- Заявих.
- Ще дойда с теб, този път няма да се караме, а ще действаме като една глутница. Трябва да им покажем, че сме силни и сериозни в намеренията си.- С тези думи Тайлър ме изненада, но се съгласих.
Наистина смятах, ще ако действаме по-сплотено и сме по-категорични ще ги накараме да повярват, че наистина ще ги убием. Аз бях готова за това, бях готова да убия всеки един ловец, който ми е навредил или навредил на глутницата ми, било то старата или новата.
- Хайде, ще го направим още сега! - Казах категорично и не исках да губя никакво време. Излязох първа от мястото, на което се бихме и се запътих към ловците. Докато сме се дуелирали явно още веднъж тези, които са ги пазили се бяха сменили и сега Рон ме погледна с очакване когато се приближих.
- Какво...? - Попита.
- Пусни ме вътре , ВЕДНАГА!- Зповядах му като Алфа.
- Какво ще правиш?- Защо по дяволите задава още въпроси. Тъкмо щях да му кажа още нещо и Тайлър се появи зад мен.
- Хайде, пусни ни!- Каза му го и той.
- Какво ще правите?- Попита учудено.
- Просто ни пусни! -Тайлър показа своите очи на Алфа, аз моите и накрая Рон ни пусна.