Мади 🐺 🌒 🐺

Погребение и още нещо

Когато пристигнах на мястото вече всички се бяха събрали там. Кейли продължаваше да плаче, но Тайлър се бе стегнал и започнал да дава заповеди. Очевидно бяха решили да погребат своята бивша Алфа, а Тайлър бе поел инициатива да организира нещата. Всички правеха по нещо, било то да успокояват Кейли или да плачат с нея. Някои се навъртаха около Тайлър, опитвайки да му помогнат. Погледът ми обходи цялото помещение и се спря на момчето, изолирано в ъгъла. Това беше предателят Кевин, който или не знаеше какво да направи в момента или въобще не го интересуваше. Нямах никакво намерение да ходя при него, защото общо взето не ме интересуваше той.
Приближих се към Кейли и я прегърнах силно, не бяхме първи приятелки, но и аз бих имала нужда от подкрепа ако бях на нейно място.

***

Луната и звездите осветяваха дивия пейзаж в цялата му нощна изящност. Този прелестен свят, недокоснат от човешко същество и изпълнен с диви преживявания ме изпълваше с възхищение.
Тази нощ под наблюдението на безбройните малки звезди и смаляващата се луна една глутница погреба своя Алфа и зави като едно своята дива песен. Това беше моята нова глутница, а тази нощ се почувствах като част от тях.
Тайлър беше новият Алфа на тази глутница и се държеше наистина мъжки, погребвайки баща си. Той трябваше да поеме тежката отговорност да води вълците си в тези тежки времена.
Кевин стоеше отстрани и наблюдаваше, сякаш не искаше да е част от това, но нали все пак той си го бе избрал.
Първоначално бях против да излезем от безопасната си пещера и да погребем бащата на Кейли и Тайлър отвън, но после бях разубедена. Мислех, че един Алфа, който приживе е бил обичан и уважаван от глутницата си трябва да се погребе под луната и звездите, а не в някаква пещера, за това се съгласих.
След още няколко минути продължителен вой Тайлър пое по една определена посока, а глутницата го последва без колебание. Знаехме, че воят щеше да привлече ловците към нас ако бяха наблизо, но този път и ние имахме план. Бързо хванахме миризмата на едно стадо от чифтокопитни животни и се втурнахме в преследване като един. Глутницата се нареди следвяйки своята йерархия като след Тайлър тичаха Кейли и Дейвид. Зад тях бяха Роуз и Рон, а Кевин май се опитваше да тича покрай тях. Най-отзад се намираха Марк и Кристи, които бяха най-слабите в глутницата. Аз с всяка изминала крачка минавах все по-напред и по-напред, докато не се изравних с Тайлър. Получих леки предупреждения и изръмжавания от Дейвид и Роуз, но оголих зъбите си и те се отказаха. Изравних се с Тайлър, но той не реагира и не опита да ме прогони, явно най-сетне беше осъзнал, че нямаше да му се подчинявам. Тичахме като един, проследявайки пътят на животните и, сливайки се с дивия пейзаж. Вече чувах мислите на всеки един член от глутницата и това ме навеждате на мисълта, че ме приемаха и ми имаха доверие. С Тайлър не спорихме за посоката на лова, а и двамата просто следвахме миризмата без да се караме.
Когато се приближихме до животните, решихме да ловуваме стратегически. Аз и Тайлър с една мисъл се разбрахме да заобиколим стадото, като половината глутница мине от дясната страна, а другата от лявата и така да образуваме кръг за нападение. Марк и Кристи веднага се присъединиха към мен, а след това и Кейли, от което се изненадах, все пак тя беше сестра на Тайлър. В крайна сметка единствения, който не се беше присъединил нито към мен, нито към другия Алфа беше Кевин. След малко видях, че се приближи към моята групичка и застана най-отзад. Аз поведох тези, които ме последвяха на дясно, разпределяйки ги в полукръг, а останалите направиха същото от ляво. Когато всичко беше готово и всеки бе застанал на своето мястото в кръга с Тайлър почти едновременно казахме "СЕГА" и всеки нападна, набелязаната от него жертва. Част от животните се разбягаха, но ние се впуснахме в преследване, за да заловим и тях. Накрая всеки беше повалил по едно животно и се нахранихме обилни без да се караме.
Когато довършваме и последните останки от лова без никакво предупреждение чухме тракането на двигатели и то на невероятно близко разстояние от нас. Явно бяхме прекалено заети, за да чуем приближаване на ловците. Сега или никога щеше да се види дали планът на Тайлър щеше да се окаже успешен. Всеки застана на своето място, точно както го бяхме планирали, а Тайлър даде нужните заповеди.
- АКО ВИДИТЕ ЧЕ ГУБИМ, БЯГАЙТЕ!
- НИКОЙ НЯМА ПРАВОТО ДА БЯГА ОТ СТРАХ АКО ГЛУТНИЦАТА ПОБЕЖДАВА!
- ВСИЧКИ ДА СЛЕДВАТ ПЛАНА И В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ ДА НЕ СЕ ОТКЛОНЯВАТ ОТ НЕГО!
- СВЪРЖЕТЕ СЪЗНАНИЕТО СИ С МОЕТО, ЗА ДА ЗНАЕМ КАКВО СЕ СЛУЧВА С ВСЕКИ ЕДИН ПО ВРЕМЕ НА ТОВА!
- ИЗПОЛЗВАЙТЕ ВСИЧКИ ЗНАНИЯ И УМЕНИЯ, КОИТО СТЕ НАУЧИЛИ И НЕ ПОЗВОЛЯВАЙТЕ ДА ВИ РАЗСЕЯТ!
- БИЙТЕ СЕ КАТО ЕДИН И ИСКАЙТЕ ПОМОЩ АКО ИМАТЕ НУЖДА ОТ НЕЯ!
Това беше всичко, глутницата бе готова за първа стъпка от това да освободим близките си. Бяхме заели местата си така, че да не се виждаме дори и да ни осветят с фенер. За щастие гъсталакът и мракът бяха на наша страна и ни прикриваха добре .Чакахме докато ловците не дойдоха и не видяха труповете на мъртвите и полуизядени животни. Част от тях излязоха от автомобила си, насочвайки оръжията си към гората, готови да се защитят и да огледат околността. Миризмата на върбинка и вълче биле беше направо задушаваща, но никой от нас не се издаде. Всички ловци излязоха от бъгита си, но оставиха фаровете включени, за да осветяват мястото и тръгнаха да оглеждат. Това и чакахме, тези с по-тъмна козина, които се сливаха с мрака се размърдаме и се приближихме до автомобилите им. Високопроходимите им бъгита бяха около десетина и за това избрах едно от централните и скочих с шум и трясък върху него. Останалите направиха същото, а ловците мигновено се обърнаха към нас, насочвайки оръжията си. Докато бяха с лица към нас и насочено внимание към тропота от вълци, скачащи върху колите им, останалите се намесиха. Показаха се от храстите и нападнаха ловците, облечени в черно, в гръб. Всеки един вълк захапваше някой от ловците, а след това го пускаше, за да нападне друг. Ние с тъмната козина се намесихме също и започнахме да ги нападаме от другата страна. През цялото време имаше ред и всеки изпълняваше ролята си от плана, бях доволна, че ловците се хванаха в капана ни. Естествено се произвеждаха изстрели, но те бяха неточни, защото хората в черно не можеха да се прицелят, заради настъпилата паника при тях. Някои ловци опитваха да се скрият в гъсталака, защото бяха разбрали, че губят, но ние нападнахме и тях безмилостно, мислейки за всички наши убити и заловени близки.

Хораа, съжалявам за тази глава. Искам само да кажа, че сега я редактирах набързо, защото по някаква причина бях написала 1200 думи, които нямат никакъв смисъл и логика. Не знам как стана това, защото дори прочетох главата щом я написах ( преди няколко дни), но всичко си беше добре, преди малкоbtsforever123456 ми каза, че съм писала някакви неразбираеми неща и като прочетох новата глава....направо щях да умра.
Та съжалявам отново, но просто трябваше да махна главата, за да я пооправя, а сега я качвам отново.