Мади 🐺 🌒 🐺

Новите вълци

Вчерашният ден беше изпълнен със страх и ужас, съвсем ясно си спомнях, че сънувах как Деймън едва не уби Кевин заради мен и се събудих с викове. За щастие баща ми не си беше вкъщи и не ме чу. След като закусих и пуснах сития Рафи навън се реших да изляза. Бях си наумила да не навлизам много навътре в гората сама поне до утре, когато баща ми щеше да ме превърне. Бях се наплашила доста от вчерашните събития и не исках да рискувам да ме нападнат отново, докато съм безпомощна да се защитя сама.
Когато излязох осъзнах, че на вън няма никого, никакви вълци и никакъв вой. Обиколих къщите, но пак не открих нищо, да не би да бях сама? Реших да отида до къщата на Джейн, макар и да знаех, че тя не бе там. Отвори ми майка ѝ. Посрещна ме топло и ми предложи храна, но аз отказах. Лиза също си беше вкъщи, но си взимаше душ.
- Какво става, къде са всички?- попитах.
- Отидоха на лов с Томас и Рита. - това нищо не ми говореше.
- С кого? - смръщих вежди.
- С новите вълци, не знаеш ли за тях? - значи така са се казвали.
- Знам, но не бях чувала имената им. - признах.
- До обяд ще се върнат, все пак трябва да приемат новите членове на глутницата.
- Аха - малко ревнувах, че и аз не бях с тях, но трябваше да изтърпя до утре и разбира се да гледам баща ми да не се откаже.- вие как сте...смисъл за това с Джейн?
- Очакваме утре да се събуди, но сигурно ще я видя вдругиден.- това означаваше, че аз няма да я видя скоро.
- Лиза как го приема? - знаех как, но все пак са попитам.
- Ужасена е, но все някак трябва да свикне, това е най - добрият начин. Скоро и тя ще трябва да се превърне...може ли да те попитам нещо, Мади? - беше ѝ леко неудобно.
- Разбира се.- отвърнах.
- Наистина ли Дан смята да те ухапе утре?- не очаквах този въпрос .
- Да...поне ако не размисли. - въздъхнах.
- А ти искаш ли? - беше разтревожена.
- Убедена съм, че искам.- признавам бях малко нервна но го искам.
Поговорихме още малко, а след това говорих и с Лиза. Тя ми каза, че се притеснява за сестра си и, че се страхува, че Стивън ще поиска и тя да се промени. Опитах се да я успокоя, че не е толкова лошо, но тя си държеше на думата.
Бях у тях до единадесет часа, а след това се прибрах и се изкъпах. Нямаше и следа от глутницата и за това излязох навън отново. Времето беше слънчево и снега се беше стопил напълно. Останах малко изненадана като видях две момичета и едно момче да си говорят в началото на гората. Приближих се към тях и установих, че момичетата са на около осемнадесет години, а момичето може би на шестнайсет. Видяха, че приближавам и ме поздравиха. Останах с тях известно  време докато вълците не се появиха. Разбрах, че и те са все още хора и, че са се запознали тук. Бях познала за годините им. Имената на момичетата бяха Лия и Катя, а на момчето Майк. Останах изненадана, че знаят коя съм и, че ще се превърна утре, явно баща ми беше сигурен в намеренията си щом го беше разпространил. Разпитваха ме дали се притеснявам и такива неща, а аз мислех само за това, че татко наистина щеше да ме превърне щом го беше разпространил.