Мади 🐺 🌒 🐺

Победена

Когато пристигнах глутницата се беше събрала. Отидох при Джейн и я прегърнах. Огледах се за Майк и Деймън и ги видях един до друг, наистина се притесних от това, което можеше да последва. Когато баща ми оповести началото излязоха Стивън и една жена, на име Саня, бяха горе-долу на една възраст. Приятелката ми малко се изненада, че баща ѝ излизаше срещу нея, но се съсредоточихме и изгледахме битката. Личеше си, че Стивън е по-умел, по-ловък, по-бърз и по-силен. Използваше по-сложни движения за отвличане на вниманието и в крайна сметка я повали след 15-тина минути.
Когато приключиха баща ми попита за нова двойка, но всички си мълчаха сега вече си помислих, че Майк ще ме предизвика. Сгреших, Рита предизвика Катя. Момичето беше видимо притеснено, но все пак се трансформира и дуелът започна. Катя се разсейваше от всяко едно странично движение, докато Рита беше напълно концентрирана. Забелязах, че Катя опитва да избягва ударите, но не и се получаваше и само губеше енергия. Другото момиче не използваше някакви бог знае колко сложни движения, но все пак имаше повече опит и за това победи. Докато двете се превръщаха в хора, видях, че Майк приближава към мястото за дуели и леко се притесних. Момичетата тъкмо се бяха оттеглили и още преди баща ми да попита за следващата двойка Майк изкрещя, че ме предизвиква. Сърцето ми се сви рязко и усетих, че се вцепенявам. Защо ме беше толкова страх да изляза срещу него, та аз бях Алфа и се бях трансформирала преди него, така че имах повече опит. Е да, но него го обучаваше Деймън, да знаех, че татко го победи на дуел, но този човек истински ме притесняваше. Откакто видях как се трансформира, разкъсвайки кожата си, се отвратиха от него. Не знаех колко съм стояла на едно място, но когато се свестих всички ме зяпаха и явно очакваха отговора ми. Приближих се към образувания кръг и се превърнах, Майк направи същото, но това, което ме притесни беше, че и Деймън се трансформира. Ясно ми беше, щеше да му казва какво да прави. Погледнах към сиво - черния Деймън с най - яростния си поглед и след това се съсредоточих върху кафявият вълк срещу мен.
- Сега ще видиш ти.- изпрати ми образ как лежа в краката му, а той ме подчинява. Ядосах се истински и му се нахвърлих.Знаех, че това противоречеше на всичко, на което татко ме беше учил, тоест да изчакам противника да ме нападне и да не позволявам на нищо да ме разсейва, но този път Майк наистина ме ядоса. Момчето избегна набързо ударът ми.
- И двамата знаем, че аз ще победя.- опита да ме разсее отново, но този път не допуснах същата грешка и не му обърнах никакво внимание, бях се съсредоточила върху следващото си нападение. Реших да направя нещо по - сложно като присвих задните си лапи и направих голям скок, опитвайки да захапя врата му от външната страна и да го поваля на земята, но вълкът сякаш предвиди какво щях направя и в момента, в който отскочих той просто се махна от мястото си, без да хаби почти никаква енергия за разлика от мен.
- Хайде малката, да те видим. - Леко се изнервих от това, че дори не мога да го докосна и реших да изчакам този път той да нападне. Известно време се въртяхме в кръг, но явно той нямаше намерение да напада.
- Какво, да не би да те е е страх да нападнеш. - подигра ми се, но аз го игнорирах много добре знаех,че това бе стратегия на Деймън да ме ядоса.
- Знаеш ли, че малкото ти гадженце е следващият на ринга. - Говореше за Кевин, сигурна бях, че нямаше да може да го победи. Докато осмислях думите му Майк ми се нахвърли с най-простото нападение, избегнах удара и се приготвих аз да го нападна.
- Деймън ще го предизвика и познай какво, няма да свърши добре, поне не за Кевин.- КАКВО? изненадах се и за миг забравих ,че съм на дуел, кафявият вълк ми скочи и ме повали на земята. Веднага се свестих и направих един ход за измъкване, който ми беше показан от татко. Да, движението изискваше доста от енергията ми, но все пак се измъкнах.
- Може би скъпото ти гадже ще се разреве за мама и тати.- Присмя се Майк и тук вече прекали. Започнах да му се нахвърлям със свирепи движения, но той избягваше всяко от тях, вярно не използвах никаква стратегия и за миг забравих за всичко, на което ме беше научил баща ми просто го нападах като един див звяр. Не знаех колко време бе минало 10 минути или 2 часа на мен ми се струваха като два часа, за това време се изморих страшно много и почти не бях докосвала Майк. Кафявият вълк беше напълно съсредоточен върху това да избягва движенията ми, хабейки колкото се може по - малко енергия.
Накрая ударите ми ставаха все по - бавни и все по - леки и така и не можах да го докосна. Почти бях останала без дъх от безбройните ми безуспешни скокове, когато Майк ми се нахвърли с някакво странно движение, което не бях виждала до сега и ме повали на земята, този път нямах никаква сила да се освободя.
- Подчини се!- опита да ми заповядва и захапа гърлото ми силно. Изпищях от болка, но нямах друг избор, подчиних се. Бях победена от някаква си Бета и то с по - малко опит от мен, пълно унижение. Но това, което знаех, а другите може би не, беше, че този новобранец работеше в тандем с Деймън. Знаех, че мъжът му казваше от разстояние как да ме ядоса и какви движения да използва, за да ме измори, а той да остане свеж, докато накрая не остана без сили и не ме подчини лесно. Деймън беше хитър, използваше слабостите ми срещу мен, за да ме разсее и да изгубя контрол над яда си.
Бях изгубила представа за време и чувах приглушено глутницата си, единственото, което чувствах в момента беше яд, убийствен яд който ме гореше отвътре. Беше ме яд на себе си,че позволих на този гадняр да ме разсее толкова лесно и да ме накара да допусна най -нглупавите грешки и то пред погледите на цялата си глутница. Бях обезумяла, някой застана пред мен,нне видях точно кой, но усетих позната миризма, може би беше Кевин или пък Джейн, но не ме интересуваше, побегнах към мрачната гора без да поглеждам назад.