Мади 🐺 🌒 🐺

Открити

Тръгнахме на дясно, за да видим дали някъде има някоя по съмнителна къща, но всичко ми изглеждаше еднакво. Леко се изплаших когато Рон, който вървеше до мен кихна от миризмата на вълче биле и върбинка. Погледнах го сплашващо, а след това продължих пътя си. Предупредих останалите да бъдат безшумни, за да не разбудим кучетата отново. Усещах напрежението в останалите, но беше разбираемо. Не само, че се бяхме разделили, а и не откривахме нищо. Надявах се Тайлър и останалата част от глутницата да имат по-голям успех от нас. Много бързо обходихме десните крайни къщи, но не ми направиха впечатление по никакъв начин, бяха си съвсем нормални.
Точно реших да кажа на останалите да се връщаме и замръзнах на място. Сърцето ми за момент спря да бие от произведения изстрел. Всички кучета в селото се разлаяха яростно. Всички се спогледахме, очевидно очакваха от мен да реша какво да правим. Сърцето ми си върна ритъма, но сега биеше ненормално бързо. В главата ми се блъскаха хиляди мисли, дали някой беше мъртъв.
- Бързо- казах. Не знам дали някой ме чу, защото пред очите ми беше замъглено. Забързах към мястото на изстрела. Даа , сега осъзнах идваше от там , на където беше поел Тайлър, заедно с останалите.
С периферното си зрение виждах, че прозорците на хората се святкат, а ушите ми бучаха от лаят на песовете.
- Ей, кой е там?- някакъв мъж се показа от прозореца на една едноетажна къща и изкрещя.
Мисля, че засега не ни виждаше.
Използвахме мрака за прикритие като се движехме много бързо. Все повече хора се показваха по прозорците си, за да видят защо кучетата не спират да лаят. Аз също се чудех защо не престават, изстрелът беше произведен преди.... Вече изгубих представа за времето ,но би трябвало вече да се успокоят, нали.
Чух втори изстрел. Изтръпнах цялата, а краката ми се подкосиха. Направо имах чувството, че аз съм застреляна, но това се чу някъде при първия.
- Какво става- попита Марк.
- Не знам, но трябва да им помогнем.- казах и отново се освестих.
Вече всички къщи светеха, а хората бяха по прозорците. Ние се промъквахме, но беше въпрос на време някой да ни види.
Вече се намирахме на мястото където с Тайлър се разделихме, но той не беше там естествено. Поведох глутницата по стъпките на Тайлър ,използвайки почти притъпеното си обоняние. Имах чувството, че миризмата на върбинка и вълче биле отнема обонянието ми.
Не знаех дали ми се причува, но някак ми се стори ,че чувам бученето от двигатели. Естествено можеше да е от параноята, но знаех, че няма да имам този късмет. В най-далечните къщи  псетата бяха замлъкнали, но тук лаеха яростно, издавайки местоположението ни. Да, може би и техният точен нюх им позволяваше да ни надушват.
Вече тичахме, защото двигателите бяха зад нас. Хората ,които се подаваха от прозорците си ,сега бяха насочили фенери пред къщите си, опитвайки се да видят какво се случва.
Осъзнах, че щяха да ни заловят. Трябваше да опитаме да се скрием някъде , а в краен случай да скочим на бой. Обходих с поглед мястото ,търсейки подходящо скривалище. Нищо. Мина ми през ума да се скрием в двора на някоя къща ,но това беше абсурд, имаше кучета навсякъде. Някакъв човек освети с фенерчето си мястото на точно един метър до мен и аз се изплаших. Притиснах се в оградата на една къща, чиито прозорци сочеха на другата страна. Две кучета започнаха да лаят и ръмжат бясно. Без да мисля показах очите си на Алфа и изръмжах тихо. Мигновено грамадните песове легнаха на земята в подчинение.
- На сам.- дадох знак на останалите.
Те се приближиха и ме погледнаха странно.
- Трябва да се скрием.- казах.
- Ами Тайлър, мисля, че е по-добра идея да ги потърсим.- отговори притеснено Кейли.
- Да, но ....- бях прекъсната от фарове. По тясната пътека отъпкана от хора минаваше бъги, което осветяваше всичко наоколо.
Без да казвам нищо и да губя никакво време прескочих оградата, давайки знак на останалите да ме последват. Те бързо го направиха, усетили опасността. В двора имаше нещо като кошара и ние влязохме вътре. Трябваше да стоим клекнали, защото беше много ниско. Вътре вонеше на животински лайна, но беше по-добре от миризмата на върбинка и вълче биле. Някакви животни се размърдаха в другия край, но не ме интересуваше. Бях под напрежение през цялото време, но за мой късмет бъгито отмина. Всички от глутницата ме гледаха, очаквайки да взема решение. Знаех ,че трябва да спасим Тайлър останалите, а след това татко и всички...,но това нямаше да стане лесно. Кучетата не спираха да лаят, а хората си крещяха един на друг през прозорците, осветявайки района с фенери.
Трети изстрел. Кръвта ми кипна. Не можех просто да стоя скрита тук безучастно, трябваше ми план и то веднага.
- Огънят- казах, насочвайки вниманието си към Кевин. Той носеше шишенцето със запалителна течност и запалката, които бяхме взели от ловците.
- Дай ми го- Кевин ми го подаде изплашено.
- Ще запаля тук ,вие се пригответе да бягаме с вампирска скорост към Тайлър и останалите.- Казах им и излязох от укритието.
Стараейки се да не привличам внимание и да не ме осветят с фенер излях част от шишенцето в градината на хората. Запалих го със запалката, а след това хукнах, прескачайки оградата.
Пожарът мигновено се запали. Бързо обхващаше къщата, а хората започнаха да пищят в тревога.
Ние тичахме право към мястото ,на което мислех ,че се намира Тайлър. Следвах миризмата му , но не бях напълно съсредоточена в това да се крия и мисля ,че няколко фенера ме осветиха. Не ме интересуваше и без това ловците знаеха, че сме тук.
Чух изстрел. Този път беше много близо. Марк изръмжа през зъби и спря на място. Всички прекъснахме бягството си, съсредоточавайки се върху стенещия Марк. Той притискаше крака си с ръка, а от мястото течеше кръв. Бързо сложих ръка на мястото, на който го бяха простреляли.
- Мисля, че зараства.- чух гласът му. Махнах ръката си оттам, а той неговата също. Раната наистина зарастваше, а куршумът излезе отвън. Не можех да повярвам на късмета ни, наистина ли го бяха простреляли с обикновен куршум. И ако да кой точно, защото наблизо не виждах ловци нито бъгита. Огледах се, опитвайки да се съсредоточа от лаят на кучетата и видях един човек ,насочил фенер и пушка към нас. Той стоеше на балкона си и ни гледаше. Мисля ,че се опитваше да се прицели отново.
- Хайде.- казах на останалите.
Тичахме с вампирска скорост още определено време в посоката, в която мислех, че са останалите.
След малко миризмата на Тайлър стана по-силна , но не го виждах.
Да, най-вероятно и той се беше скрил щом всички ловци не бяха тук. Чудех се как да го открия и тогава се загледах в кучетата. Вниманието ми се спря на едно, от чиято уста направо излизаше бяла пяна. Странното беше, че то лаеше към собствената си къща, в която би трябвало да живеят стопаните му. Имаше две възможности, или кучето си беше побъркал съвсем, или останалите се бяха укрили вътре. Мисля, че е по-скоро второто, защото миризмата на останалата част на глутницата тук се усещаше най-силно.