Мади 🐺 🌒 🐺

На път

Нощта мина без повече неприятности за нас. Бяхме отминали точно шест села и сега се намирахме съвсем близо до границата на територията на татко и тази на Тайлър.
С появата на дневната светлина бурният вятър беше замрял и отстъпил място на свежия пролетен въздух. С Тайлър обсъдихме това, че сега няма вятър и мрак, които да ни прикриват следите, но нямаше шанс да се откажем, защото вече бяхме изминали една част от пътя.
Движехме се бързо и се очакваше до обяд да сме прекосили половината територия на Тайлър. Тази нощ щяхме да открием онова село, но знаехме, че пътят не е безопасен, за това имаше известна доза притеснение. Най-силно то се долавяше от Кевин, при него беше повече някакво нежелание. Мен изобщо не ме интересуваше, че той не иска да се бие, беше задължен. И все пак беше тръгнал с глутницата, но имах някакви предположения ,че при първа възможност би избягал.
- Какво мислиш за Кевин?- След малко попитах Тайлър, исках да разбера дали той има и най-малка представа за намеренията му.
- Хаха, а ти какво мислиш?- каза с насмешка.
- Пфуу, мислиш ли ,че ще се бие?
- Няма да има избор!- Тайлър каза с неговия сериозен глас.
- Смисъл?
- Ще дам заповед. Ти също го направи, защото може да поиска отново ти да си му Алфа.
- Хаха, няма начин, той е предател, не го искам при себе си.
- Да, разбрах какво е направил и смятам ,че това е... Абе никой не трябва да има такъв човек в глутницата си.
- Съгласна, но той използва в своя защита това ,че няма истински роднини там, което е още по-тъпо.
- Да и аз съм на това мнение. Знаеш ли какво ,Марк също няма живи риднини в глутницата ми, но той не би избягал.
- Олл, това не го знаех.- Казах замислено.
- Да, ловците убиха майка му, а той наблюдаваше, в момента той дори няма надежда ,че може да е жива ,защото умря в ръцете му.
- Съжалявам.- Просто не знаех как да отговоря на това. Да Марк беше един от най-слабите вълци в глутницата, но със сигурност беше в пъти по-силен от Кевин. В момента ненавиждах предателя още повече, но ако имаше някаква възможност и той да се бие ,щеше да е добре, затова и аз щях да заповядам.
- Мисля, че има стадо наблизо.- Обади се Дейв отзад .
- И какво като има?- Попитах.
- Нищо?
- Някой гладен ли е?- Попита Тайлър.
-Не.- Чуха се няколко отговора, които си бяха напълно достатъчни, за да зарежем стадото.
Продължавахме да се движим в колона като вълци още няколко часа. Нито веднъж не ни се наложи да се трансформираме обратно в хора и да губим време, в края на територията на татко нямаше много села. Ние бяхме избрали възможно най-краткия път, по който да стигнем в избраното село, но и щеше да се наложи като навлезем в територията на Тайлър все пак да го потърсим, защото не бяхме 100% сигурни къде точно се намира. Щяхме да заобиколим, така че да влезем от противоположния край на мястото, на което се намираше въпросната къща. Така щяхме да избегнем множеството капани, но пък щеше да се наложи да прекосим цялото село.
Още час път и минахме границата между двете територии. Тук теренът беше много сух и главно растяха някакви храсти, но това можеше да се дължи и на липсата на валежи, която беше много странна за този период на времето. Тук нямахме абсолютно никакво покритие, зад което да скрием огромните си вълчи тела. Всички се напрегнахме и снишихме глави, знаейки, че мястото е изключително опасно и стратегическо за ловците. На около километър от нас отново започваха буйните гори и щяхме да сме в безопасност, но сега трябваше да внимаваме много. Бях изострила слуха и обонянието си до краен предел, за да не бъда неприятно изненадана. Мисля, че всичко премина добре, нямаше капан, поне ние не се хванахме в такива, а сега навлязохме в местността с повечето дървета.
Тъкмо малко се поуспокоих и реших, че вече сме в по-голяма безопасност, когато тъмносивият вълк пред мен скочи рязко настрани. Изплаших се и за миг сърцето ми спря да бие. Чух един отвратителен хлопаш звук на удряне на желязо в желязо. За щастие Тайлър беше достатъчно бърз и не позволи  капанът да се затвори около лапата му. Останалите също бяха доста изплашени и в паниката развалихме строя. Тайлър тъкмо се освести, когато от проклетия капан започнаха да се чуват някакви оглушителни звуци. Тъпото нещо не спираше да писка, а аз знаех какво е това. Да, капанът имаше проследяващо устройство, което се активираше когато нещо го задейства.
- Бързо, бягайте!- Свързах се с останалите, предупреждавайки за опасността.
- Хайде насам.- Тайлър звучеше много притеснен, но и в гласът му се долавяше яд. Бях безкрайно щастлива, че той не се хвана в капана, но сега бяхме разкрили местоположението си на ловците.
Чудех се ако например някое диво животно се хванеше дали хората, облечени в черно ходеха и проверяваха. Да щеше да е добре ако се заблудят, че този капан е бил активиран от някой горско животно. Тази вероятност наистина беше добра ,но проблемът беше, че ние бяхме оставили вълчите си следи и нямаше как да ги заблудим толкова лесно. Лошото беше, че тук мястото също беше много сухо и следите ни си личаха.
Започнахме да бягаме един след друг. Тайлър свърза съзнанието си с мен.
- Виж, не мислиш ли, че ще се досетят накъде сме тръгнали.- Попита той.
- Амии, всъщност да, може би. Може би трябва да се върнем и да прикрием следите си.
- Да, но така ще изгубим ценно време.- Каза замислено.
- Най-добре да попитаме останалите и да стигнем до някакво решение.
След бързо обсъждане на възможностите всички се превърнахме обратно в хора. Опитвахме се да прикрием вълчите отпечатъци, но не знам дали се получи. Естествено искахме и да няма човешки следи и мисля, че ни се получи добре.
След малко размишления си спомних как Деймън ми беше разказал, че преди са пуснали кучета по следите на предишната му глутница, а след това вълците са се били с кучетата и ловците. Дали имаше някакъв шанс да използват някакви следови кучета, за да ни открият. Разказах това на Тайлър, а след това се сетих и за евентуално решение. Да, та нали се опитвах да открия няколко часа Деймън, а след това разбрах, че се е придвижвал по короните на дърветата. Така нямаше да оставяме никакви следи по земята и можехме да продължим пътя си.
след малко всички се придвижвахме по този начин с вампирска скорост, ослушвайки  се за някакви следи от ловци.  Бях насочила слуха, обонянието, зрението си към близката околност, за да хващам всяко едно действие.
Можех да усетя скритата в тревата лисица, която си мислеше, че никой не я наблюдава. Чувах копитата на някакво стадо  доста далече от нас. Усещах миризмата  на хищниците, които живееха в дивата природа.