Мади 🐺 🌒 🐺

Малко битки

Уж бях задремала, но по едно време чух шум и позната вълча миризма близо до себе си. Стреснах се и станах от пода, приготвяйки се да посрещна опасността. Тази миризма...беше ми позната от някъде, но не си спомнях от къде. Със сигурност не беше Кевин, но очевидно беше някой от новата му глутница.
- Кейли?- Викнах предпазливо, а стъпките от приближаващия се сякаш заглъхнаха.
- Ти ли си....не е смешно.- Приближих се към входа на помещието и едва не се блъснах в някого. Отдръпнах се бързо на зад, но нечии ръце ме хванаха здраво и аз понечих да изпищя, но устата ми мигновено се оказа запушена. Тогава показах вълчите си очи, нокти и зъби и изръмжах като Алфа. На това ми действие беше отговорено с бурен смях.
- Какво не ти е наред?! - Кзкрещях срещу Тайлър.
- На теб какво не ти е наред?- Отговори насмешливо, а аз го убих с поглед.
- Защо го направи?!- Изръмжах през зъби.
- Направих кое,...да дойда да спя?- Усещах насмешката в гласа му.
- Млъквай, как може да си такъв грубиян!?- Обърнах му гръб.
- Да не забравяме, че това място е мое и аз казвам кое е грубо и кое не. - Айде пак с това.
- Хаха, добре тогава утре се махам от тук.- Постарах се да звуча сериозно, но просто не ми се получи.
- Не, няма да се махнеш.- Каза го твърдо.
- И защо не?- Обърнах се рязко към него и го стрелнах с очи.
- Защото ще ти трябва глутница, за да откриеш и освободиш своите. - Май си беше повярвал твърде много.
- Да, но като то гледам държанието ти не си готов да приемеш тази сериозна задача. - Ядосах се.
- Напротив!- Каза сериозно.
- Е, тогава кога ще ме запознаеш с плана или мислиш да отидеш там без план, ако въобще знаеш къде изобщо ги държат? - Тръшнах се.
- Знам къде са, е до някъде...- Замисли се.- А за плана...когато се подчиниш.
- ТОВА НЯМА ДА СТАНЕ! - Изръмжах с очите и гласа на Алфата в мен.
- И защо не и без това след като всичко свърши ти се връщаш при своите, а аз при моите? - Той сериозно ли?
- Тогава няма проблем аз да командвам, а ти да си починеш на мен нали? - Върнах му го.
- Даа, само където аз съм по-силния, а глутницата ще последва мен, а не теб.- С тези думи той въздиша и седна на пода, облягайки се на каменистата стена.
- И как реши, че си по-силен, доколкото си спомням на дуела и двамата се съгласихме да спрем едновременно, защото това щеше да продължи вечно. - Нямаше да се откажа.
- Е да, но глутницата е моя. - Заяви.
- Е да , но без мен няма да нападнете!
Той ме погледна, е поне доколкото можех да видя в тъмнината, а след това не каза нищо повече. След малко аз седнах на земята и също се облегнах на камъните, но в отсрещния ъгъл, просто не исках да съм близо до него.