Мади 🐺 🌒 🐺

Хаос

Събудих се от вой. Станах, облякох се много набързо и излязох, предусещайки нещо лошо. Отвън всички се бяха насъбрали около един огромен вълк, който се мяташе наляво надясно, самонаранявайки се. Приближих се и видях, че от носа му тече кръв, за миг забелязах, че очите му бяха червени. Баща ми бе единствения Алфа тук, нима е възможно той да е полуделият вълк? Приближих се още малко до тълпата и видях и други вълци там, включително сиво белия Кевин. Загледах се отново в очите на вълка и се успокоих до някъде като видях, че те са кървясали и затова изглеждат червени. Кевин не ме забеляза. Огледах тълпата, която очевидно не знаеше какво се случва със страдащия член на глутницата. Забелязах Джейн и майка ѝ и отидох при тях разтревожена.
- Какво става?- попитах.
- Това е Кейт, отиде да се нахрани през нощта, а когато се върна беше така. - това пък какво значеше?
- Знаеш ли какво ѝ е станало? - бях объркана.
- Не, но татко се опитва да разбере- тя ми посочи вълкът Стивън. - Със Деймън са намислили нещо, виж.
- Загледах се в Стивън и видях, че той и един черно-сив вълк, значително по-едър, бяха застанали от двете страни на окървавената Кейт и ѝ ръмжаха силно в синхрон, сякаш се опитваха да я подчинят, но безуспешно. Изведнъж един огромен вълк, наистина огромен, по-голям дори от Деймън, беше най-огромния, който бях виждала, със чисто черна козина и ярко червени очи изскочи от някъде и застана в центъра на суматохата. Изръмжа силно и за миг всички замръзнаха по местата си. Наистина ревът беше въздействаш, накара ме да изтръпна, а костите на гърба ми настръхнаха, но не беше от студа. Баща ми изръмжа още веднъж, но този път се обърна към Кейт, а тя от своя страна падна на земята и започна да се гърчи от болка. Действах мигновено, свивайки се и затваряйки очи, преди да го направя забелязах, че и част от хората правят същото. Като се изправих видях, че баща ми държи някакво момиче, изцапано цялото в кръв, направо си изглеждаше мъртва. Деймън, Стивън и Кевин все още бяха вълци, но баща ми беше човек, как успя да се превърне толкова бързо? Тълпата се беше приближила до момичето, което беше положено на земята.
- Мисля, че е мъртва, виж, че няколко от тях плачат.- посочи ми и аз останових, че е така.
- Това е ужасно  -Успях да забележа, че баща ми удряше сърцето ѝ, когато някакво чудовище полетя към мен, нападайки ме. Обърнах се с намерение да бягам, но там имаше още едно чудовище. Събрах две и две и се свих на земята със затворени очи. Изправих се след малко повече време, исках да съм сигурна, че всичко е преминало, затова стоях така около десет минути. Когато станах видях, че вече нямаше вълци, всички се бяха превърнали. Почувствах се горда, че не се подадох на паниката и не закрещях, бягайки. Потърсих с поглед мъртвата (поне аз мислех, че е мъртва) и я видях в ръцете на Сара. Носеше я към гората, следвана от баща ми, Стивън, Деймън и още няколко химери. Доста бяха останали на местата си, други последваха Сара, а трети се разотидоха. Потърсих Кевин, но него го нямаше.
- Момичета, да тръгваме. - дръпна ни майката на Джейн. Заведе ни в къщата си, а Лиза ни посрещна.
- Какво стана?- попита разтревожено. - татко добре ли е?
- Татко да, но един член на глутницата май е мъртъв. - отговори Джейн.
- Оу, това е ужасно, кой е? - смръщих вежди.
- Кейт, не я познаваш.
- Да...наистина е гадно. - намръщи се Лиза.
Поговорихме известно време за това и майката на Джейн предложи да закусим, но на мен не ми беше до това и тя каза, че мога да се изкъпя в тяхната баня. Замислих се, че не си бях взимала душ от доста време, дори бях забравила нормалния живот , училището, Айзък, дори телефона си, макар че бях сигурна, че тук нямаше обхват. Отидох до моята къща да си взема дрехи и кърпа и видях Рафи, легнал на земята. Отидох при него и точно преди да го погаля се отдръпнах при вида на муцуната му. Беше цялата в кръв, нима беше изял друго диво животно? Отидох в къщата на Джейн и се върнах с много храна, която дадох на явно прегладнелия Рафи. Заключих го в стаята ми и се върнах в другата къща, готова за баня. Излязох по - свежа от всякога.
- Е има ли развитие?- попитах- по въпроса с Кейт.
- Не, татко го няма. - отговори Джейн бързо.
До обяд останах у тях и ѝ разказах за срещата ми с Кевин вчера. Тя беше много изненадана, че той има и друго лице, явно бях единствената, която го познаваше така. Признах и какво чувствам към него, а тя изпищя от радост, не че бях много сигурна какво точно чувствам, но със сигурност не ми беше безразличен. Разказах ѝ и за странните нокти на Кевин, а тя ми обясни, че са изключително опасни, ако знаеш как да ги използваш. Разказах как ги докоснах и как той се притесни, че ме е страх от него като беше вълк. Обядвах, след това решихме да излезем пред къщата и да подишаме въздух.
Лиза не дойде, защото се страхуваше, че някой ще се превърне пред нея, наистина мислех, че трябваше да свикне с тях.
Излязохме и решихме да се разходим покрай къщите.
Вървяхме се и си говорихме, когато минахме покрай къщата на Кевин. Той беше отпред и веднага щом ни видя се изправи. Сърцето ми заби по-силно.

      Гледна точка на Кевин.

- Здравей Кевин.- поздрави ме, Мади. Направо подскочих като я видях, сърцето ми заби лудо.
- Здравей.- взирах се в красивите и очи.
- Мен никой ли няма да ме поздрави? - обади се момичето до нея и развали всичко. Направих се, че не съм я чул.
- Знаеш ли какво стана с Кейт?- попита Мади.
- Отиде да се нахрани, но ловците явно са накарали хората в селото да пият Върбинка и вълче биле и се е отровила. Сега е мъртва и отидоха да я погребват. - стараех се да звуча неглиже.
- Това е ужасно, но ти защо не си там.- хвана ме неподготвен, не можех да кажа, че погребенията ми дойдоха в повече последната седмица, никой не трябваше да знае какво ми е.
- Просто не съм.- сложих ядосаната маска, с която прикривах чувствата си, когато не знаех как да ги изразя, или не исках да го правя. Мислея, че вчера ѝ се доверих достатъчно.
- Добре де. - тя се отдръпна, сякаш се изплаши от мен.
- Съжалявам, не исках да те плаша.- наистина тя беше единственото момиче, с което исках да бъда нежен.
- Е, явно аз съм излишна тук, може да прекарате малко време заедно ако вчера не ви е било достатъчно.- обади се приятелката на Мади . Но нима Мади ѝ е разказала за вчера, не няма начин да го е направила!?
- Какво каза, за вчера... - стоях на тръни.
- Разбрах, че сте се сближили доста - отговори тя.
- Казала си ѝ?- погледнах яростно Мади, как може аз да ѝ се доверявам, а тя да ме предава по толкова долен начин.
- Какво да кажа, не сме правили бог знае какво, нали, просто се помотахме като приятели?- ядосах се адски много. Как може да мисли така, аз ѝ показах истинската си същност а тя ми я завря в гъза, разказвайки на тази Джейн! За мен не беше просто мотаене с приятел, беше по-лично.
- Не мога да повярвам, че ме предаде, мислех, че мога да ти имам доверие! - извиках и паднах на земята, трансформирайки се. Изчезнах в гората преди тя да отвори очите си.

     Гледна точка на Мади.

Не мога да повярвам, че се ядоса за това. Явно вчера ми се е доверил много, а аз изпях тези специални моменти за него на Джейн. За мене също беше специално, но не мислех, че е чак такава тайна и не трябва да го обсъждаме с никого.
- Мади, добре ли си?- извади ме от мислите ми Джейн.
- Да, но искам да остана сама. - признах.
- Съжалявам за това, наистина. - беше ѝ зле.
- Не си виновна ти, а аз. - явно не ме биваше в нищо.

До края на деня си останах вкъщи, лежейки и плачейки както за майка си, която ми липсваше безкрайно много, така и за момчето, което ме допусна до себе си, а аз явно бях предала. Дори почуствах много навътре смъртта на Кейт и факта, че глутницата се стопяваше, а аз трябваше да стана част част от нея час по-скоро. Този ден беше пълен хаос.