Мади 🐺 🌒 🐺

Най-лошият ден

Мади се събуди след второто иззвъняване на алармата. Тя слезе долу и си сложи палачинки. Рафи седна до нея и я погледна с надежда в очите. Момичето стана и му сложи кучешка храна в купичката все още сънено.
- Добро утро , Мади. Как спа? - заговори я майка ѝ с добър тон.
- Супер. - отвърна без емоция.
- Харесват ли ти палачинките.- попита майка ѝ, продължавайки разговора.
- Да вкусни са. Ще пуснеш ли Рафи на двора. - най - сетне момичето погледна майка си.
- Той е твое куче, пък и знаеш, че не искам дори да го докосвам. - продължи да стои зад мнението си Ния.
- Това, че прилича на вълк не означава, че ще те ухапе, мамо - измрънка Мади, днес не ѝ беше дори до спорове.
- Не искам да говорим за вълци сега, ясно. Днес смятам да сменя едната гума на колата, защото ми се струва, че е прекалено износена, не ме чакай и вечеряйте без мен.- даде ѝ наставления майка ѝ.
- Окей. - въздъхна момичето.
***
Качиха се в колата и Мади веднага се отдаде на творбата в ръцете си.
- Какво четеш, скъпа? - жената  потърси вниманието на трудната тийнейджърка.
- Не те интересува! - изрече с твърд тон прелисти страница.
- Интересува ме щом питам- засмя се Ния.
- Просто не искам да ти казвам, ясно- смяташе, че ако ѝ каже ще се разстрои, заради фобията си от вълците.- не стига, че ме караш на училище при положение, че мога и сама да отида, пък и да ти казвам и какво чета в това време ли.
- Добре не искам да се ядосвам от сутринта. - призна майка ѝ.
***
- Мади свали си слушалките в час си. - Скастри я учителката, вече свикнала до баклава степен с поведението на ученичката.
- Нали не ви преча какъв е проблемът? - възкликна силно.
- Проблемът е, че така няма да запомниш нищо от часа. - обясни търпеливо преподавателката.
- И без това вашият предмет не ме интересува и не искам да ви слушам!- извика Мади, привличайки погледите на класа.
- Добре, тогава ще те изпитам. - въздъхна госпожата по физика.
- Добре. - отговори спокойно момичето, сякаш знаеше за отличен.
- Кажи основните физични единици, които взехме миналия час. - беше въпросът.
Мади каза единиците, но не успя да обясни какво означават и кога се използват. Тя си каза, че за другия час ще си научи в къщи и ще си поправи  тройката, което си беше пълна лъжа.
Следващият час беше физическо. През по - голямата част на часа Питър и Мади си подаваха и се редуваха да забиват волейболната топка през мрежата. А през останалото време обсъждаха предстоящия тест по математика с още няколко съученици.
Третият час беше свободен. Мади
Излезе с Питър да хапнат, а след това си поговориха с Яна и Алекс.
Оставаха пет минути до започването на часа по литература, когато телефонът иззвъня. Беше майка ѝ.
- Ало, мамо. - промърмори недоволно Мади.
- Мадалин Смит ли е на телефона?- чу се мъжки глас.
- Да аз съм, къде е майка ми?- момичето си помисли, че най-вероятно майка ѝ си е изгубила телефона и сега се обаждат да намерят собственика.
- Аз съм шериф Бейтън от полицията, трябва да ви съобщим нещо.
- Майка ми добре ли е- изкрещя Мади.- оо дано не е направила някакво престъпление, помисли си тя.
- Имаме лоши новини, ще трябва да дойдете в седма болница и то веднага.
Момичето се разплака, мислейки си най- лошото. Ами ако е пребита, ако е простреляна, АКО Е МЪРТВА. Не знаеше какво да мисли просто стоеше и плачеше. След няколко минути човекът на телефона затвори, разбирайки, че разговорът няма да продължи. Учениците се струпаха около свръхемоционашното момиче и започнаха да я утешават и питат какво става. Тогава Мади видя черни точки пред очите си, усещайки пронизваща болка в главата. Бързо обхвана главата си с ръце, но тогава болката стана настина непоносима и момичето загуби съзнание.
Събуди се в лекарския кабинет, а сестрата беше видимо притеснена, не само притеснена, направо беше пребледняла и държеше телефон в ръка.
- Открих телефонът на майка ви и звъннах.- каза тя, опитвайки се да запази спокойствие, но неуспешно.
- МАЙКА МИ, С НЕЯ ЛИ ГОВОРИХТЕ.- Направо изкрещя, ставайки рязко от болничното легло.
- Не, тя се приближи и хвана обърканото момиче за ръката. Казаха да отидеш в седма болница веднага. Да извикам ли такси?
НЕ ЛИ? Тъкмо си помисли, че всичко е някакъв тъп кошмар или недоразомение, а сега какво нещата пак се сринаха. За втори път днес ѝ причерня, но този  път притеснението и страхът от загубата на майка ѝ бяха невероятно реални. Сестрата седна до нея и я прегърна. Тя каза нещо и след това излезе, но тийнейджърката дори не я чу какво говори. Всичко беше шибано прецакано.
След време се върна и носеше нещата на Мади в ръце.
- Добре да тръгваме, аз ще те закарам до болницата.- тя прегърна момичето и го подкани да стане.
Мади не знаеше какво става, просто тръгна след жената със свито сърце.

                          ***

В болницата обиколиха всички етажи. Говориха с много хора.( По скоро сестрата говори). И май дори се скара с един доктор. След това вкара момичето в една стая и изчезна.
- Вие сте Мади Смит , нали?- попита докторът.
- Мади просто кимна- чувстваше се прекалено уморена, за да говори или за каквото и да е.
- Трябва да ви съобщя лоша новина. Майка ви е претърпяла тежка катастрофа. За жалост е загинала на място и не можахме да направим нищо по въпроса. Наистина много съжалявам за загубата ви.- мъжът я прегърна бащински и опита да забърши потеглите сълзи, но момичето се отдръпна от него
Мади не знаеше какво се случва. Чуваше приглушено. Виждаше размазано. Нима някакъв в бяла престилка току що каза, че майка ѝ е мъртва? Не, това не може да е истина. Това е някаква шега нали? Този за кого се мисли. В този момент тя загуби съзнание и се свлече на пода.