Мади 🐺 🌒 🐺

Мади води лов

До края на деня тренирах, първо с Деймън, а после сама и накрая с Том. През нощта се чувствах доста неспокойна и не можах да заспя, въпреки опитите си и затова се свързах с Кевин, за да прекарам малко време с него, но разбрах, че е зает с тренировки за пълнолунието. Той щеше да участва, защото имал повече опит. Наистина се притеснявах, че ще се изправят срещу ловците само петнадесет члена от глутницата, а останалите щяхме да си стоим тук, стискайки палци никой да не умре. Същността ми беше раздвоена, от една страна притеснението, а от друга ядът от това, че не признаваха силата ми.
Щом се съмни нещата не бяха по-различни, все още се чувствах притеснена и ядосана, едновременно исках да си почина и да си скъсам зядника от тренировки. Кевин все още тренираше с онзи Ейдън и ми отказа да се видим. Баща ми също беше някъде на тренировка. Беше ми странно как по едно време организира общи тренировки, за да ни подготви за срещата с ловците, а след това заявява, че няма да се бием.
Отидох да се нахраня сама, направих го както Деймън ми показваше, вече бях свикнала, а след това се загледах в сутрешното небе. Личеше си, че след два дена бе пълнолуние, защото грамадната луна все още не се беше скрила, а вече беше девет часа. Когато се върнах при къщите, там нямаше почти никого. Бях аз, Том, Рита, Лиза, абе общо взето бяхме останали само тези, които нямаше да се бият, сякаш останалите се бяха събрали да тренират и да обмислят нещата далеч от нас. Имах усещането, че в момента бяхме две различни глутници. Тъй като не открих Джейн никъде, а и не можах да се свържа със съзнанието и реших да я потърся.
Тръгнах по миризмата ѝ и изминах около два километра, когато чух звуци от битка и познати миризми, това бяха Джейн и Майк. Вълчето ми тяло веднага изскочи между двамата и инстинктивно започнах да ръмжа срещу Майк.
- КАКВО СТАВА ТУК?! - Попитах заповеднически.
- Просто тренираме. - Отговори кафявия вълк.
- Джейн, добре ли си?- Обърнах се към приятелката си
-Да, наистина тренираме.- Отговори леко засрамено.
- И за какво по-точно тренирате, нали знаете, че няма да участваме в плана?- Попитах раздразнено
- И аз така си мислех, но татко през нощта ми каза, че с Алфа са решили, че има риск да бъдат победени и в краен случай ще се присъединим.- Каза Джейн.
- НАИСТИНА?! -защо аз винаги научавах всичко последна, въпреки, че татко беше Алфа.
- Да, сега тези, които ще се бият тренират отделно и доизясняват как да привлекат ловците в капана и да ги нападнат.
- Защо не го правят някъде, където и ние да можем да ги наблюдаваме? - Попитах ядосана, че не знаех нищо от това, а пълнолунието беше след два дена.
-Не знам, сигурно, за да не ги разсейваме, но така или иначе и ние тренираме. - каза ми, спокойно.
- Да така е. -Замислих се. - Можем и да направим нещо като обща тренировка, тоест да тренираме заедно като глутница, поне тези, които са останали тук.- Наистина се въодушевих от новината, че все пак можех и да помогна на глутницата си в битката.
- Да, това е добра идея. - Обади се Майк, за момент го бях забравила.
- Да, но кой ще го организира, тоест кой ще накара всички да се съберат и да тренират? - Попита Джейн.
- Аз. - Отговорих сигурно.
- Да, но някои сигурно са да се нахранят, други бог знае къде ...- Аз извих главата си към облачното небе над нас и извих като Алфа, изпращайки съобщение на Том, Лиза, Катя, Рита и Лия да се съберем при къщите.
- Е, готово. - Отвърнах гордо.
След като тримата отидохме при къщите, заварихме Том и Лиза, които се дуелираха. Казах на приятелите си да изчакат другите и, че след малко се връщам. През това време опитах да се свържа с татко, но открих, че ме беше блокирал, сигурно беше съсредоточил цялото си внимание в онова, което правеше. Опитах да се свържа и с Деймън, но без успех, точно сега имах нужда от тренировките му, а него го нямаше. След като се върнах на мястото, което бях определила за среща видях, че всички бяха там, явно бяха чули зова ми.
- Здравейте...- обърнаха се към мен. - Събрах ви тук, заради предстоящото пълнолуние.- Гледаха ме любопитно. - Имам идея и тя е да тренираме заедно и ако другите имат нужда по време на битката с ловците да се присъединим. Ще е добре да се стиковаме и да научим по някое ново движение. Е, ако не искате няма да го правим, но ако има съгласни моля да покажат съгласието си сега. - Говорих уверено и се чувствах като тяхна Алфа, а когато всички завиха като един ме обвзе чувство на еуфория.
- Добре, хайде кой ще излезе първи- Попитах.
- Аз. - Майк излезе напред - Срещу теб.
Знаех, че Майк не бе толкова силен без Деймън, а и вече владеех гневът си и нямаше да ме разконцентрира с приказки. Той нападна първи, а аз му избягах, скачайки надясно, а след това го захапах за врата както Деймън правеше с мен. Не продължи дълго, защото аз го подчиних набързо, но след няколко опита разбрах, че знаеше нови движения, които е научил от майка си.
След нас бяха Джейн и Том, като битката беше оспорвана. Личеше си, че и двамата са тренирали доста и за това се биха няколко пъти като тя го победи два от тях, а той веднъж. Общо взето всеки се би с всеки и то по няколко пъти, така определихме позициите си в глутницата, заздравихме връзката помежду си и най-важното научихме по нещо за битките. Целия ден мина така и накрая всички бяхме уморени и гладни, защото дадохме най-добро от себе си в тренировката. Чудех се дали Деймън щеше да се появи за да тренирам и с него, но явно нямаше, защото вече се стъмваше, а него го няма. Тогава реших да направя нещо за глутницата си, е за тази част, която бяха тук. Казах им всеки да отиде да се нахрани, а след това да се чакаме тук и, че ще ги заведа на лов. Разнесе се радостен вой в моя подкрепа.
След половин час всички бяхме тук с нови сили. Аз бях сита и много развълнувана, че ще водя лова. Започнахме да тичаме в гората ние осемтимата като аз определях посоката, от дясната ми страна тичаше Джейн, а от ляво Том, днес определихме, че ние бяхме най-силните. Зад нас бяха Майк и Катя , а Лия, Лиза и Рита бяха най-отзад. Веднага щом хванах следата на стадото елени насочих глутницата на там. Определих, че са минали от тук преди няколко часа и може би сега бяха на километри от тук, но ние щяхме да ги открием. Половината нощ мина в преследване на стадото, а когато ги открихме ги наобиколихме като един и повалихме четири от тях. Хранехме се спокойно и никой не опитваше да спори с другите, защото всеки си знаеше мястото. Когато приключихме започнахме да вием, за да оповестим лова си и да покажем, че сме горди вълци. Всички насочихме гласовете си срещу луната и на общ глас и изпяхме дивата си песен, наситена с гордост, сплотеност и вълча ярост, която всеки един от нас притежаваше някъде в себе си и беше готов да отключи в името на глутницата.
Тази нощ се почувствах като истинска Алфа. След като се завърнахме при къщите имах чувството, че бях спечелила уважението на останалите. Разбрахме се, че утре ще повторим тренировката, а след това се разделихме.
Изкъпах се, представяйки си как се изправям срещу ловците с глутницата и как всички се бием като един.