Мади 🐺 🌒 🐺

Разказ от Майк

Съгласихме се първо да заведем Майк на безопасност в пещерата, а след това да го разпитваме. Майк се нахрани обилно, а след това всички се скупчихме около него, за да го слушаме. Той започна разказа си вече малко по ободрен.
- След като Алфа заповяда да бягаме, аз и Ейдън се спасихме, но след дълго скитане трябваше да се нахраним, ...там застреляха Ейдън.- Гледаше надолу, а лицето му беше бяло.- След няколко дена той си отиде.- Майк спря да говори и ме погледна в очите, а после отмести поглед към Кевин.
- Защо не отговаряше като те виках?- Попитах- Бъде беше по пълнолуние.
- Не бях на територията, всъщност избягахме доста далеч. Не се свързах с никого, защото Ейдън ми каза, че ако вие сте заловени ловците ще ви накарат да се свържете с нас и така ще ни открият. След като останах сам се чувствах безпомощен и гладен, затова най-сетне отворих съзнанието си за най-близкия до мен. Деймън ми каза да потърся неговата глутница -Посочи Тайлър.- А след това да отида на онова място, където ме открихте.- Замълча и се загледа в полумрака на помещението.
- Какво стана с Деймън?- Наруших възцарилата се тишина.
- Говорил е с теб, нали и ти е казал да отидеш там.- Кимнах.- Е, малко след това той ми прати картина на ловци около него. Не знам какво точно е станало...но повече не го чух.- Очаквах да каже още нещо, но той стоеше в пълно мълчание.
- Каза, че знаеш къде ги държат?- Пак го насърчих да говори.
- Да, Деймън ми показа някакво място. Беше доста далеч, мисля, че се намира в другия край на територията или дори в неговата.- Посочи Тайлър. Близо е до едно село, по-точно е част от самото село. Къща е, но има огромно мазе...мисля, че имат база там.- Пак замълча.
Не знаех какво да мисля, да това беше добро уктитие. Можеха да видят ако някоя химера се нахранеше в селото и да я заловят и бяха в непосредствена близост до гората. Само си мислех как татко лежеше в мазето на някаква си къща и как тези хора го измъчват. Бях готова да нападна незабавно, но знаех, че нямаше да стигна до никъде без план.
- Ами ти?- Майк гледаше право в Кевин.
- Какво аз? - Изглеждаше изненадан.
- Не чувам мислите ти?- Това не знаех дали беше въпрос, но със сигурност Майк беше объркан.
- Да.- Беше единственото, което каза Кевин.
- Как така?- Кевин мълчеше и затова реших аз да отговоря.
- Той ни предаде и се присъедини към тях.- Казах истината.
- Това беше наложително, бяхме разделени, по отделно и много слаби, трябваше да се присъединя към тях. - Не вярвах, че ще се защити.
- Да, ти реши да избягаш и да ме оставиш с ранената Джейн и заобиколена от ловци!- Ядосах се.
- Тя нямаше шанс да оживее и ти предложих да тръгнеш с мен.- Заспори той.
- Да, но сега и двамата сме тук.- Посочих пещерата.- Но аз поне опитах да я спася, а ти избяга. Аз станах част от глутницата без да се подчинявам, а ти си длъжен да изпълняваш всяка заповед от страх, че ще бъдеш прокуден и от тук. Аз съм готова да дам всичко от себе си, за да освободим татко и другите, а ти ще избягаш при първа възможност и дори няма да опиташ да се биеш!- Казах това, почти викайки и с пълна ярост, а той в края остана без думи. Химерите около нас стояха безмълвни и никой не смееше да проговори.
- Е това е, надявам се да си разбрал защо не чуваш мислите му.- Казах по-спокойно на Майк.
- Да, мисля, че разбрах.- Той изгледа продължително Кевин, но страхливецът не отвърна на погледа.
- Ще отида да сменя Кейли.-  Изправи се Роуз. Кейли беше отишла да пази ловците, заедно с Кристи и Дейв.
- Добре.- Отговори Тайлър, а Майк ги изгледа странно.
- Заловихме двама ловци.- Поясних му, а той се учуди.
- Как така сте ги заловили! - Беше смаян.
- Имахме план иии той проработи.- Отговорих.- Но пък сега двамата не искат да кажат нито дума.
- Мм, дайте ми малко време с тях и ще ги накарам да проговорят!- Каза ядосано Майк.
- Няма да ти дам нищо, поне не и докато не си изясним позициите.- Тайлър го изгледа предизвикателно.
- Какво искаш? - Личеше си ,че Майк опитва да се сдържи.
- Ще станеш ли част от нас, ще се подчиниш ли на мен?- Тайлър не говореше ядосано, но гласът му беше изпълнен с власт.
- И зящо да ти се подчинявам? - Личеше си, че не виждаше смисъл.
- Защото искаш да освободиш своите, а в такъв случай ти трябва глутница. - Опита да го манипулира Тайлър.
- Мхм, но аз си имам Алфа , на която да се подчинявам.- Заяви той.
- Да, но в момента е в плен на ловците или мъртъв, така че нямаш особен избор. - Защото се.
- Грешиш, Алфата ми е пред мен.- Заяви гордо и ме погледна. Изведнъж усетих как всички погледи се взират в мен.
- Добре, няма да му се подчиняваш.- Казах на Майк.
- Аз решавам тук!- Веднага Тайлър се намеси.
- Не, не решаваш!- Показах очите си на Алфа.- Ще ме предизвикаш ли?! Той също показа своите.
- Да, чувствай се предизвикана! - Беше сериозен.
- Добре, само аз и ти!
Той се съгласи с мен и двамата отидохме в една по-широка зала, а останалите ни последваха. Бях решена да дам всичко от себе си в този дуел, но знаех , че дори да загубя нямаше да му се подчиня, но ако спечелех печелех уважението на глутницата и Майк в своята.
Двамата се превърнахме във вълци, аз в сиво черен, а той в много тъмно сив. Беше доста по едър от мен, но това нямаше да ме откаже от битката.
Двамата се съсредоточихме един в друг и започнахме да обикаляме в кръг, наблюдавайки внимателно другия. Абстрахирах се напълно от вниманието на останалите и останахме насаме с Тайлър. Този път нямаше аз да нападна първа каквото и да стане. Изучавах погледа, движението и вниманието на противника си, за да се подготвя по-добре за предстоящия дуел и да контраатакувам като нападне. В моите мисли мина доста време ,но не знаех как е в реалността, защото вниманието ми беше напълно съсредоточено. С всяка следваща секунда напрежението ставаше все  по непоносимо и подсъзнателно започвах да се изнервям, което не беше добре. Трябваше той да нападне първи, но търпението ми се изчерпваше.
- Хайде, страх ли те е!?- Опитах да го ядосвам, използвайки техниките на Деймън. Тайлър не отговори и дори не даде вид, че ме е чул, изглеждаше толкова съсредоточен.
- Хей, страхливец, така ли би постъпил баща ти?!- Използвах най-силния си коз, мъртвият му баща. Знаех, че това не беше морално и нямах право да го наранявам по този начин, защото и аз бях в това положение, но просто помислих Какво бих казал Деймън. Проработи, Тайлър се изненада и леко се разсея, но целта ми не беше да го разсея, а да го ядосам, за да накарам да нападне първи.
- Сериозно ли ще ме оставиш да се подигравам с баща ти?!- Да, не исках да го нараня, но така щеше да ме нападне, аз просто използвах всичко, което имах и бях научила.
Тъмно сивият вълк с червени очи и грамадно тяло оголи големите си зъби и със силно гърлено ръмжене ми се нахвърли, готов за бой.