Мади 🐺 🌒 🐺

Кражбата

На следващия ден Лили дори не ми проговори, което може би се дължеше на факта, че Кевин така и не се появи да ме " сплаши", което си беше разочароващо и за мен. След втория час забелязах, че Кара чете някаква книга и реших да я заговоря.
- Какво четеш? - попитах я. Не си бяхме говорили от вчера и се чувствах малко тъпо, защото исках да намерим обща тема.
- Една книга, не е интересно.- скри книгата от мен.
- Като не ти е интересно, защо я четеш?
- МММ вече не я чета.- беше адски притеснена, какво ѝ бях направила?
- Не се притеснявай и аз постоянно чета, поне четох преди да се преместя тук. - опитах се да съм мила.
- Наистина? - най-после ѝ привлякох вниманието.
- Да, най вече фантастика. - признах.
- Какво по точно - изглежда най-накрая намерихме обща тема на разговор.
- Ммм харесвам върколаците. - не беше тайна за никого.
- Аз също, правя проучване ще ти покажа ако обещаеш да си мълчиш. - тук май доста хора разбираха по темата.
- Няма да кажа на никого, обещавам, а и аз също правех проучвания за тях. - Сега оставаше тя да заговори за Кевин и ще съм на върха на щастието.
- Наистина? - май си мислеше, че я лъжа.
- Да-признах си.
- Не са ли ти се подигравали за това? - оуу, как да не са.
- Не ме интересува какво казват хората, правя това, което ми харесва. - който е познаваше можеше да потвърди.
- Е и аз да бях като теб... - въздиша.
- Е кажи ми над какво работиш. - направо предусещах, че и тя ще намеси Кевин.
- Едно момче , Кевин, още не се е появил, но е от нашия клас. Той е върколак. - вътрешно крещях, но трябваше да запазя спокойствие, това беше ясно.
- И защо реши така? - опитвах да я гледам в очите, но тя го избягваше всячески.
- Дълга история, но преди той се интересуваше като мен от тези същества, направо беше полудял и постоянно повтаряше за някакво доказателство. Сега мисля, че аз открих какво е имал впредвид - прошепна.
- И какво имаш срещу него. - реших да полюбопитствам.
- Не мога да ти кажа, съжалявам. - оуу, щях да я накарам.
- Оо хайде, моля те Кара. - нямаше да се предам.
- Не, Мади опасно е.
- Защо да е опасно? - продължавах.
- Преди, когато Кевин намери доказателство се държеше странно. След това отсъства близо две или три седмици, а като се появи беше коренно различен, избухлив и не даваше да стане дума за доказателството му. Тогава се превърна.
- Значи мислиш, че и ние ще станем вълци, това е много яко. - засмях се.
- Не е яко, добре съм си и така, не искам да съм нищо повече. - скара ми се.
- Е аз пък искам - заявих.- веднага щом Кевин се появи ще започна да го следя дори и в кенефа, не се шегувам. - казах шумно, което не ѝ хареса.
- Може да наблюдаваш тренировките му, нечовешки бърз и точен е. А преди като се ядосваше удряше съотборниците си толкова силно, че ги вкарваше в болница. Напоследък има повече контрол, но пак може да откриеш нещо. Аз така открих своето доказателство. - перфектно.
- Добре. - наистина ще го направя, стига да се появи .
В голямото междучасие реших да не излизам с Айзък, защото Кристина и Мариса ме поканиха с тях.
- Е вчера беше невероятно как Джейк те защити, не мислиш ли?- попита Кристина.
- Да и той се издразни от Лили. - беше очевидно.
- И какво си говорихте вчера с него? - охх, наистина го харесваше.
- Амиии...нищо интересно. - повдигнах рамене
- Ооо кажи моля те, знаеш, че го харесваме! - разказах им каквото си спомнях от разговорите ни, настина не помнех мнго, но те попиваха всяка една дума. Закусихме навън, а след това влязохме в училището. Беше доста студено, но ми хареса как снегът беше покрил земята, имаше някакво очарование в зимата.
- Ей, Мади. - видях Джейк зад себе си, веднага щом се разделих с момичетата.
- Ей, пак ти благодаря, че ме защити пред Лили.
- Оо това е нищо, вече не съм приятел с нея. - защо ли?
- Съжалявам, че развалих приятелството ви. - то пък едно приятелство.
- Бях приятел с нея само защото с Кевин са приятели. - офф, никога не бих го оставила на негово място.
- Но сега рискуваш приятелството си с Кевин заради нея, или заради мен по скоро. - замислих се за това.
- Последните месеци Кевин е ужасен, може би ще спра да излизам и с него. Голям задник е. - изглеждаше изнервен, може би можех да разбера нещо и от него.
- Какво е направил? - реших да питам направо, за да разбера повече за върколашкото момче.
- Нищо определено, просто е много груб... И се държи с хората сякаш е нещо повече от тях. Преди беше състрадателен, а сега е безкрупулен, не искам такъв приятел, наистина много се промени след дългото му отсъствие. - все една и съща история.
- Да разбрах няколко седмици го е нямало. Въобразявал се е, че има върколаци. - реших да видя какво мисли Джейк по темата.
- Да, дори имаше доказателство, но не го показа на никого. От дългото отсъствие насам не дава да се говори за това. Ако някой каже нещо се ядосва и го пребива. Не знам какво му стана. - аз знам!
- Е аз съм на среща ако имаш нужда от приятел. - усмихнах му се
- Ще го имам впредвид.- отговори. -всъщност аз също съм с метрото, искаш ли да си тръгнем заедно?
- Да, разбира се. Имаш ли нещо против и Айзък да дойде. - вее се бях уговорила с него.
- Оо Айзък... Може би друг път ще си ходим заедно. - настроението му се помрачи видимо.
- Защо не го харесваш? - попитах откровено.
- Не, че не го харесвам, но с Кевин се мразят и оттам и аз го намразих.- намирах това за тъпо.
- Може да опитате да сте приятели , нали вече не искаш да дружиш с Кевин?
- Даа... Всъщност си права,нека и той да дойде. - перфектно.
- Окей. - и тизи път спечелих.
Прибрахме се всички заедно. Момчетата не се караха, дори си размениха няколко думи, от което се почуствах добре. Мисля, че за вбъдеще ще станат приятели. По-късно с Айзък излязохме с кучетата и всичко мина супер. Когато отидох да вечерям видях, че хладилника е почти празен, оу чудесно. Имаше малко сготвено, но и то щеше да свърши утре. Баща ми каза, че той ще готви, но все още го нямаше, сега и ме лъжеше, направо супер.
Вече втори ден и него го нямаше. Знаех, че не трябваше да се притеснявам, но го правих и то в нездравословни количества. Джобните, които ми даде в началото бяха на свършване, което не беше на добре. Преди си събирах пари, но ги изхарчих за едни слушалки и сега нямах за утре, ако не си дойдеше венага....Направих си сандвич за утре и хладилникът съвсем се изпразни. Баща ми трябваше поне да ми остави пари да напазарувам като знае, че няма да се прибира често. Изкъпах се и четох два часа книгата, която отново ми стана интересна.
Срядата мина като вторник с изключение, че с Кара си говорихме повече. Кристина и Мариса ме попитаха, защо прекарвам толкова време с Джейк и дали го харесвам, но аз им обясних всичко и казах , че не е мой тип, от което на всички ни олекна. Като се прибрах бях много гладна, но нямаше нищо за ядене. Мислех да звънна на Айзък и да му кажа какво се случва, но ме беше срам, това беше лудост. Звънях на баща ми, но разбира се не вдигна. Реших да направя нещо друго, да открадна нещо, май се побърквах, но като се замисля винаги съм била луда, така, че нищо ново под звездите.  Преди бях крала с предишните ми приятели и не беше трудно, а и Рафи нямаше храна, трябваше да взема нещо и за него.
Влязох в местния супермаркет и напълних една торба с продукти. Трудното беше излизането .Наблюдавах охраната и когато някаква жена го заговори реших да действам. Излязох през мястото за влизане ,но се включи аларма и аз побягнах, псувайки се наум. Това не ми се беше случвало в града, в който живеех преди, нямаше аларми и се крадеше лесно в повечето случаи дори нямаше и охрана. Сега беше по-трудно, тичах около стотина метра и охраната ме залови.Сега осъзнах колко глупава бях, защо просто не звъннах на приятеля си Айзък, за да му поискам помощ. Охраната ме върна в магазина и започна да ме разпитва. Попита ме къде са родителите ми и аз му обясних че съм сама вкъщи. Дадох му телефона на баща си, но знаех че той няма да вдигне. Охраната звъня пет-шест пъти, но накрая баща ми вдигна. Защо точно сега реши да си вдига телефона този човек!? След дълъг разговор ,в който охраната обясни на баща ми какво съм направила, телефонът ми беше върнат и разбрах, че баща ми ще дойде всеки момент. Наистина нямам думи как така  реши точно сега да вдигне шибания телефон и идваше насам. Това нямаше как да стане по-зле.