Мади 🐺 🌒 🐺

Запознанство с Тайлър

На сутринта се трансформирах преди Кевин и започнах да се движа в кръг. Бях доста нервна какво ще се случваше от сега нататък и какво смятаха да правят с нас. Откакто ни оставиха сами в тъмната пещера почти не бях разговаряла с Кевин, защото просто ме беше яд на него и по-скоро бих го ударила. След среднощната ни схватка другият Алфа беше отвел глутницата си нанякъде и ни беше оставил тук със заповедта да не мърдаме. Аз естествено не изгарях от желание да му се подчинявам, но просто не знаех къде да отида и затова останах тук. Кевин от своя страна съвсем доброволно се подчини и буквално не помръдна от мястото си цяла нощ, с което не издразни още повече. През цялото това време опитвах да се свържа с някой от глутницата, но напълно безуспешно, наистина нямах план от тук нататък, защото надеждата ми беше пълнолунието да оправи всичко. Естестввно  след като не можах да се свържа със своите насочих вниманието си към ловците, които все повече се отдалечаваха от мястото, на което се намирахме и също така проследих другата глутница, която все още беше в подземните пещери. Хвърлих едно око и на хората в убежището, но те си изглеждаха добре, може би бе добра идея да се върна при тях, защото там нямаше ловци, но проблемът беше храната, по-скоро как щях да се храня. Тъкмо си го помислих и коремът ми изкъркори силно, а аз усетих непоносим глад. Обонянието ми улови нещо невероятно...КРЪВ, а аз направо бях готова да хукна към мястото, но чужди ръце ме спряха.
- Хей, контролирай се.- Кевин се беше върнал към човешкото си тяло.
- Гладна съм!- Почти изръмжах.
- Казаха ни да стоим тук, забрави ли? - Звучеше като малко дете.
- Я престани, защо си такъв страхливец?!- Бутнах го от мен и точно когато щеше да отговори усетих позната миризма, която се приближаваше. В тъмнината не можех да видя кой е, но миризмата ми беше позната. Да, сетих се това беше онзи вълк, който ме доведе тук, но се беше трансформирал и...оу, беше момиче. Кафявата и чуплива коса ми направи впечатление, макар че не виждах много.
- Здравейте.- Гласът ѝ беше плътен и ясен. Аз застанах в защитна позиция, готова да се защитя при нужда.
- Коя си ти?- Показах очите си на Алфа.
- Кейли Кларк, сестрата на Тайлър.- Представи се.
- На кого? - Не знаех кой е този.
- На Алфа. - Поясни.
- Оу,...и какво? Защо ме доведе тук по дяволите?!- Ядосах се
- Трябва ни помощ и помислих, че ти ще знаеш какво да правиш...но като видях приятелката ти...
- Каква помощ и каква приятелка?- Тази започваше да ме дразни.
- Ела.- Каза само това и тръгна през тъмния тунел. Общо взето преминахме през много тъмни и влажни тунели, които ми се струваха напълно еднакви. Зачудих се как моята глутница не е знаела, че тези са имали цял подземен свят на наша територия, по скоро под нашата територия. Тази Кейли не каза нищо по пътя, а аз я следвай плътно. Кевин също се влачеше след нас, но дори не беше поканен, общо взето момичето разговаря само с мен, а Кевин сякаш не съществуваше. Постепенно се изкачвахме нагоре и скоро през процепите на скалите започна да влиза светлина и мястото стана по светло. Кейли забави темпото и ме погледна изпитателно. Забелязах, че очите ѝ бяха зелени и като цяло тя бе доста красива.
- Ти стой тук.- Каза на Кевин, а той се подчини без въпроси.- А ти ела с мен.
Влязохме в едно средно голямо помещение, което беше добре осветено, но също токова влажно. Видях, че в единия ъгъл беше увит с одеяло някакъв мъж, който май спеше. Веднага свих нос от вълчата му миризма, която излъчваше сила, но някак закрита от страдание и болка.
- Кой е този?- Спрях на място.
- Баща ми, тоест на нас с Тайлър. - Звучеше зле.
- Оу,..какво му е? - Не смеех да се приближа.
- Прострелян е цели шест пъти, но все още е жив, само че май си е изгубил ума и дори не говори. - Загледа се в мъжа на пода.
- И какво се очаква от мен? - Попитах неразбиращо.
- Не знам, всъщност си мислех, че ще знаеш как да го излекуваш, все пак той е нашия Алфа.- В гласа ѝ се четеше тъга.
- Амм,..не знам как да го излекувам, но нямате ли някой възрастен, който да знае?- попитах.
- Ти шегуваш ли се, всички са мъртви или заловени и то в голяма степен заради теб! - Тя промени очите си.
- Какво съм ти виновна пък аз?!- Изръмжах.
- Ако беше останала да се биеш преди няколко дена сега щяхме да сме повече, буквално ни избиха там, а ти просто избяга!- Развика ми се.
- Аз не бягам просто така, приятелката ми беше ранена и трябваше да ѝ помогна!- И аз виках.
- Да, но сега е мъртва, нали? - Изгледа ме на кръв.
- Е ѝ твоят скъпоценен Алфа ще умре! - Посочих баща ѝ, а тя се разплака съвсем видимо.
- Какво става тук?- Едно момче влезе. Беше доста едър с нацепено тяло и изглеждаше много здрав. Очите му бяха тъмно кафеви, почти черни, а косата също толкова тъмнокафява и небрежно разпиляна. Походката, стойката и гласът му издаваха самочувствие и власт.- ТИ?!- Погледна ме, показвайки червените си очи, а аз своите
- Хей, малката ако си мислиш, че имаш някакви права тук много си се излъгала! - Говореше ми като някакъв цар.
- Баща ти умира там, а ти ми се правиш на страшен, така ли? - Исках да му покажа, че не можеше да ме нарани.
- Хаха, а твоя баща?- На лицето му се появи усмивка.
- МЛЪКВАЙ! -Казах с гласа на Алфа и го блъснах в гърдите с всичка сила, но той дори не помръдна, само ми се усмихна отново.
- Знаех си, че не си нищо повече от мен и от който и да е друг и не знаеш как да го излекуваш, ти си поредната кучка, която се е взела за нещо повече. - Държеше се грижи нарочно.
Е сега вече се ядосах, никой не може да ми говори така. Бях готова да се трансформирам, но бях повалена от страшна болка. Онова тъпо момиче, сестра му беше забила нокти в мен, а след това усетих силен удар в главата и изпаднах в безсъзнание.
Не знаех кога се събудих отново, но всичко беше тъмно и се намирах на друго място в подземията. Коремът ми къркореше силно и чувствах огромна нужда да се нахраня. Изправих се, раздвижвайки схванатите си мускули, когато усетих неговата миризма...на онзи отвратителен Кларк, но това не беше всичко усещах и силната миризма  на човешка кръв. Инстинктите ми победиха и с вампирска скорост се стрелнах, мислейки само как ще се нахраня. Приближавах се бясно към него и кръвта, готова да се бия ако трябваше, стига да се нахраня. Бях изненадана неприятно, нещастникът ме напръска с някакъв флакон, а миризмата в него вонеше на върбинка и вълче биле. Кожата ми започна да гори и инстинктивно се трансформирах във вълк. Озъбих се насреща му и видях, че държеше същото шишенце, насочено право към мен, а в другата ръка имаше една  от ония торбички, които се съхраняваха в болницата, пълни с кръв. Той не беше заел бойна позиция, нито дори беше показал очите си на Алфа просто стоеше готов да ме напръска ако му скочех.