Сама в тъмната си стая аз стоя
И какво правя?
Ами да-изливам своята душа.
С тетрадка и химикалка в ръка
Разказвам писмено за нещото наречено съдба.
Часовникът тиктака, неусетно времето лети.
Аз съм будна докато всичко живо вече спи.
В полунощ е тихо, не се чува нито звук
Но усещам нещо в мен да ми шепти:
"Не спирай, продължавай, пиши, пиши..."
YOU ARE READING
Mess
PoetryЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...
