Около мен - тълпа.
Непознати хора, невиждани от мен лица.
Но пак заражда се страхът.
Изглежда, че мълча, но вътрешно пищя.
Фобията.
Тя ми причини това.
Искам да се махна, искам да се усамотя.
Там, където очният контакт е невъзможен.
Там, където животът няма да е сложен.
Мислите ми връщат ме назад.
Пак тази фобия, отново този ад.
Обзета съм от паника, от страх.
Сривам се на пода, плачейки от гняв.
Чувството за самота,
треперенето, безнадеждността.
Искам да се боря.
Да победя.
Но тя винаги се връща.
И днес, и утре, все така могъща.
Никога не би ме изоставила.
Моята социална фобия, моята приятелка.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
YOU ARE READING
Mess
PoetryЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...
