Гледайки поредните новини,
Мисля си аз: "Наистина ли сме толкова зли?".
Убийства, катастрофи и войни...
Защо всички тези събития стават толкова многобройни?Нима едно дете или старица не заслужават да живеят?
Нима за пет лева животът им трябва да отнемат?
Онези хора, бягащи от касапниците в техните страни, също са човеци.
Вината не е тяхна, че Великите сили са решили, че държавата им им пречи.Къде отиде нашата човечност?
Кога се отдадохме на омраза и коравосърдечност?
Ние всички сме хора, разберете.
Независимо от раси, националност, възраст и религии,
Всички можем да бъдем добронамерени и мили.На Земята не бива да възцарява зло.
Не бива да страда никое човешко същество.
Нека сега за помощ протегнем ръка,
Защото единствено така ще се справим с несправедливостта.
YOU ARE READING
Mess
PoetryЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...