Намерих място тихо,
далеч от ежедневния ми мрак.
Място спокойно и щастливо,
където потапям се в своя свят.
Една дървена пейка
наблизо открих.
Единствено тук не се чувствам в клетка,
светогледа си бързо промених.
Превърна се тя в символ на усамотение,
щом хванах химикал в ръка.
Тук, където намерих вдъхновение
да пиша, да творя.
Времето сега студено е,
но отново съм седнала на тази пейка.
Все по-щастливи чувствам се,
отвътре грея.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
YOU ARE READING
Mess
PoetryЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...
