Трудно е да изразя
колко много значиш ти за мен,
но така и не мога да си обясня
къде сгреших, защо погледът ти е студен.
Видях усмивката ти онзи ден,
оставих се да ме прегърнеш.
Почувствах разлика в един момент
и осъзнах, че няма повече при мене да се върнеш.
Пак се провалих, нали?
В сърцето ти забих куршумите оловни.
А болката е трудно да се укроти,
щом раните са смъртоносни.
Ако можех, щях да върна времето назад
и грешки нямаше да правя.
Но пътят ми е винаги осеян с провал и крах.
Трябва ли изобщо да се самосъжалявам?
Затова тръгни си, докато е време,
остави ме зад гърба си и върви без мен.
Не заслужаваш да ме носиш като бреме,
не заслужаваш да си в моя плен.
Ще ме боли, но все ще свикна
пак да съществувам в самота.
Макар без мен, ти ще си някъде щастлива
и поне ще бъда сгрявана от мисълта.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
YOU ARE READING
Mess
PoetryЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...
