В миг един случаен
колко съм изгубена осъзнах.
В този свят непонятен
как оплетох се така и не разбрах.Светлините твърде ярки
блестят, погледът ми заслепяват.
Лутам се из пътеки чужди, непознати,
а силите ми бавно ме предават.Нуждая се от знак,
нека някой земята под краката ми да освети.
Зовът ми е обаче като призрак,
изгуби се в нощта, надеждата ми изгори.Коя съм аз, кой е моят път, къде сгреших?
Въпроси вият се над мен като облак буреносен.
Отговорите обаче така и не открих.
Изходът ми от този лабиринт е невъзможен.
YOU ARE READING
Mess
PoetryЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...