Животът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво.
Това е мигът, в който се чувствам свободна.
Думите...
Оставаме в сенките скрити - инкогнито, тайно, фатално. Луната е наш свидетел единствен на крепостта на любовта ни, на щастието безкрайно.
Воал от мъгла непрогледна се помежду ни на помощ присламчва като сигурен, верен приятел. В душите ни сладост мигом полепва за този момент така жадуван, откраднат.
Шептят двете ни сърца в хармония, сякаш, че едно за друго са създадени и живеят, за да слушат своя ритъм. Тихо е, но окъпани сме в нежна еуфория, целувките са нашият писък.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
