Животът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво.
Това е мигът, в който се чувствам свободна.
Думите...
Стоеше тя пред огледало, Гледайки една ранена душа в малко невинно тяло. Но това не беше по нейна вина, животът я направи такава. Затова с фалшива усмивка сега тънеше в забрава. Подръпна ръкавите си, за да скрие всички белези, Въпреки че никой нямаше да я попита "Откъде са тези?". Тя беше сама, но на никого не му пукаше, Че мракът в нея от много време се спускаше.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
