Плачи, сърце неумолимо.
Ти, дето любов в себе си си скрило.
Ти, което цял живот кървиш,
А страданията не оставят те да спиш.
Плачи, излей болката си тежка,
Макар и смачкано да си от мъка нечовешка.
Моля те, освободи се от железните окови,
Нека сълзата ти злините да отрови.
Усещам горчивите ти сълзи,
Обагрени с доза болка, от кръв пъстри.
Парещо чувство гръдния ми кош изгаря,
Време е да излееш скръбта си най-накрая!
От отворена рана кръвта ти се стича.
В тъга и отчаяние тя ме облича.
Но ти, сърце, не спирай сълзи да рониш!
Чрез тях моето страдание ти ще заровиш!
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
YOU ARE READING
Mess
PoetryЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...
